вторник, 6 януари 2009 г.

Няма нафта, няма газ, Порточа..., пардон, Путин – той си го знае...

Чудно Богоявление (по наш стил) и Бъдни вечер (по техен стил) ни спретнаха таваришшите из Масквы (пардон - забравих, украинците са виновни, затова че Вовата затворил докрай крана).
Добре поне, че засега нафта май има.

В отговор на газовия подарък, наш Сергей дори бил тропнал с премръзнало краче, но сигурно след като е затворил (или са му затворили) телефона. За глупостите на бракониера няма да говорим.

Въобще - всичко по темата беше написано и описано немедленно по блоговете – и от Радан, и от Templar, и от Комитата, и от Стойчо, Dzver, и кой ли още не...

Затова за себе си ще запазя опита да видя нещо положително в цялата Дед-Морозщина, а то е излазянето на прелюбопитната информация, че доставчик на руски газ в България се оказа не „Газпром”, а три фирми, с които нямам спомен Булгаргаз да (е обявавал, че) е сключвал договор.

В МС бе повикан и шефът на “Овергаз“ Сашо Дончев, чиято компания е основният доставчик на руския газ в страната с 60-65 на сто от количествата. Останалите доставчици са “Газпром експорт“ и “Винтерсхал“. И трите компании са контролирани от “Газпром“.
(от
Медияпул)

Та значи, сключваме ние митични договори с Газпром, а пък после хоп – доставчик ни е Овергаз и Винтер-с-праз. Къде ли е уредено това, впрочем (уупс, материята е класифицирана, простете пак!).

Интересно само кой ли плаща комисионните Овергазами - може би Газпром (иззад кулисите се чува нездрав смях)? И в какво точно се изразява заслугата и услугата на Овергаз – притежават някакви тръби ли, нещо, ползват преференциални тарифи, поради които и на нас ни излиза по-йофтино да ни доставят те, или...
Или просто метат едни фактури насам – натам, пък после кесаревото – кесарю?!

Та, както се оказа наистина, Дед Мороз въобще не е Dead, ама си е баш и само Мороз!
Дори вече знаем и коя е Снегурочка.

Dead Мороз & Снегурочка проверяват кой е слушкал през миналата година, за да го накажат най-сурово, та да слушка още повече през новата.

четвъртък, 1 януари 2009 г.

Последната битка на дядо Мраз

или защо
Дед Мороз is not dead!

Честита Нова Година преди всичко!
Сурва, сурва и за много години!

Наскоро Templar поразрови досието на позабравения съветски секретен сътрудник с агентурно име „Дядо Мраз”. На днешния ден преди 20 години дядо Мраз дойде за последно в България.

Дядо Мраз обаче въобще не си е отишъл кротко в миналото. Просто е свил периметъра и сега работи само в страните, следващи стария стил в църковния календар, които празнуват Коледа (Божик) на 7.01. Като истински комунист, дядо Мраз например продължава да пребивава и работи в Република Македония – поне засега, докато не го сменят с някой вистински македонски античен дедо от фалангата на Александър. Пък и там верно има толкова мразене, че няма как да не е дедо Мраз...

Тия дни обаче Дядо Мраз имаше и друга важна работа на Балканите, същинска битка, в която трябва да го подкрепим!

Ну, давай, дед, u r not dead yet!

сряда, 24 декември 2008 г.

Тиха нощ...

От край време дните ми са изпълнени с думи.
Работя с думи, развличам се с думи, разпъвам се с думи. Толкова много думи, че понякога ми идват твърде в повече. Хората се научиха да използват думите не като слово, а като слава. Слава, суета и ужасно много лъжи - кога нарочни, кога дори незабелязани.
Празни думи, превърнали се в оръжие, а не в дар. Ужасен безсмислен самоцелен суетен брътвеж, който ни залива отвсякъде. Универсалният заместител на всяка празнота.

Затова в навечерието на най-важната нощ пожелавам на всички, минаващи оттук, спокойствие и тишина, за да могат да чуят истинските думи - думите на най-близките си, далеч от шума и празнословието, които ни заобикалят.

Нека нощта е тиха, за да могат тези, които поискат, да почувстват, че е свята.

понеделник, 8 декември 2008 г.

Внимавайте в картинката, мушмороци такива…


Не, не мога…

Не мога да не сетя за храбрия борец с престъпността Спартак Дочев, докато чета изобличителния патос на един смел заместник-министър, намерил сили да се изправи срещу клеветниците от котилото на наследниците на Балдуина Фландърски и да ги постави на мястото им извън кабинета си…

И след като си(л)ният език на Брюксел ни удря по джоба, какво ни остава освен да им отговорим по същия начин на тези самозабравили се еврократни ниедни – със същия син, пардон, силен език.

Плюнчим калема и почвам:

Лошите
Брюксел, на центъра
Тук*

Внимавайте с картинката, мушмороци такива!

На първо място, въпросите задаваме ние:
1. Кой е тоя Лий Майкълсън…

И докато чакам Спартак, Савин и Меглевината, пардон – Меглената, да помогнат с текста, виждам, че соцактивът от героичното село Борован мисли за своя президентин и страстта му към козлите, овните и прочие чисти, едри и красиви постсъветски барани – при това на цени, добри за бюджета на едно президентство в условията на световна финансова криза.

Так держать, маладци! Повече барани ни трябват, повече!

---
* или „Там”? Никога не съм разбирал свещения характер на тази бележка, пардон – отметка (на българо-съвецки)…

сряда, 3 декември 2008 г.

С Кубадински в сърцето

Скръбна вест за тежко братоубийство долетя от дальный Узбекистан...

Главният ни авджия е посегнал на свой – от Червената книга.
Отдавна знаем, че за родените от Червеното знаме първа радост е да гърмят свои. Това още отпреди да вземат властта го разбраха и Методи Шаторов, горкият Кочо Рацин и много други. За след взимането на властта въобще да не споменаваме...
Ядат се до ден днешен.

Явно за нашенския големец има нещо сюблимно в авджилъка. Някаква комбинация от чувства - останка от гена на волните предци, гърмяли с шишането по каквото пролази селската мера, чувството да разполагаш с нечий живот и неувяхващата мечта на всеки борец срещу капитализма да прави това, което злите капиталисти правят. Като пурите и членството в рицарски орден.
Така легендарният др. Пенчо Кубадински прочистваше серенгетитата, о.з. др. Кюлев биеше карпатски мечки, парвенюто от „Белла...” гърмя белите (не гвардейци, мечки), а от о.з. Гоце психически здрав симитлийски вълк, чакал и лесик не остана.



За досадния ляв депутат от Плевенския избирателен район, почитател на писалката, Запалката и оптични мерници пък да не говорим.





И така до днес. Традициите продължават. Ловните екскурзии също.



Гоце е наш и ние сме Гоцеви

Очакваме средноазиатска заповед за арест за увреждане на природното наследство на Узбекистан. По-вероятно обаче да дочакаме гневно опровержение и кака Бойка бойко да сгрее нечии телефони.

Следите обаче остават, другарю!

сряда, 12 ноември 2008 г.

Кажи ми кои са ти в четата, пардон - коалицията...

Убаво му велехме на пишман-войводата за пишман-коалициите, ама то кой какво си бара, такова ке найде...

Кога напечатиха плакатите, кога обявиха коалицията, кога за гаранция събираха...
Горчиви наистина могат да бъдат шегите на историята.
Най- ми ареса обаче ето този пасаж от статията в Медиапул:

"Твърди се, че лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов миналата седмица трескаво е разпитвал хора от управляващата коалиция за евентуални действия срещу Ковачки."

Късно е, либе, за коалиционна китка...

вторник, 4 ноември 2008 г.

Блекута, Мекута и Пекута

Помните ли емблематичния за детството на всеки от моето поколение чешки сериал „Арабела”?
Помните, помните...
А злия магьосник Румбурак? И неговите трима слуги – Блекута, Мекута и Пекута?
Не може при обществената поръчка за разпределянето на прякорите в училище да не сте имали поне една тройка Блекута, Мекута и Пекута?!
Блекута си махаше главата, какво правеха другите двама не помня – сигурно е било също толкова завидно умение, ценно за всеки Румбурак...
Не, не се напъвайте да си спомните какво точно ставаше накрая във филма с Румбурак, Блекута, Мекута и Пекута – те са си тук, сред нас.
Да, няма шега, няма измама. Румбурак се крие в Столична община и, като всеки вълк, върколак и начинаещ магесник, си сменя физиономията, но не и нравът.
Великият екзорсист и Главен вълшебник на образите Христо Комарницки го разкри.

И понеже Румбурак несъмнено се крие в общината, там са и Блекута, Мекута и Пекута. Или всъщност – бяха, а сега остана само един. Трите кита на днешна София, трите вица, пардон вицета, тримата зам-ове, ценни като безценното.

Блекута



Мекута





и

Пекута




Тримата заместник-кметове, които решиха толкова проблеми при предишния мандат на Румбурак (в тогавашния му образ), бяха толкова велики професионалисти и незаменими, че нямаше как и новият образ на Румбурак да не ги остави в свитата си.

Пекута оправи всички проблеми в екологията на града, реши въпроса с боклука, с разделното събиране на отпадъци, зелените площи и т.н.
Когато обаче Пекута разкри от какво смърди край Суходол, тъпата Арабела и другите немагьосници не оцениха труда му и той падна пръв – още през есента на далечната 2006-та.

Останаха Блекута и Мекута.
До вчера, когато на Блекута му падна главата, този път не по негово желание.
Вечната Амгъл, пардон Амбър на столичния транспорт, чиято глава оставаше на раменете, всеки път когато трябваше да падне.
Когато всички се смееха на „Цариградско море”, той нарече това „излишно преекспониране на фактите в отрицателна посока”...
Когато шофьорите попържаха из летните задръствания, причинени от показните ремонти на здрави участъци, Блекута обясняваше как току-що минал лично за пет минути през най-кофти отсечките и всичко било нормално.
И така нататък...

Отиде си и Блекута, но не просто така – главата му падна, обаче той я взе смело в ръце и тръгна по медиите да обяснява, че и неговият труд не бил оценен от тъпата Арабела.

Но ако Блекута няма избор, освен да се прави на неразбран и почтен политически обезглавен труп, то не можах да разбера един друг приказен герой – общинския съветник от партията на много злите червени вещери от изток, маг Жельо Бойчев. Същият той, в присъствието на Блекута, в ефира на едно национално радио обясни, че Румбурак е много лош и именно и само той трябва да понесе политическата отговорност (то и това трябва, ама е друг въпрос), а Блекута, видиш ли, бил просто един технократ, професионалист, който обаче сглупил да отиде на една среща, на която не е трябвало да ходи, но никой не поставял под съмнение неговия принос и прочие глупости.

Блекута – технократът и Жельо. Огън от любов, най-щастливият пожар.
Не повърнах единствено защото щях да си изцапам колата.

А на Румбурак му остана само един-едничък Мекута.
Мекута обаче е нинджа, сървайвър – все пак е бивш спецагент. Бонд от ВИПОНД.