Нещата някакси се насложиха от само себе си.
Преди няколко седмици в приповдигнат от употребените увеселителни напитки тон разпалено клеймях на маса някои недостатъци в творческата част на българския рекламен бизнес. Обяснявах как крайният му продукт е функция на определени слабости в личните качества на хората от този бизнес – най-вече липсата на естетически критерии, иначе казано – вкус, чувство за мярка и необходимата на всеки, произвеждащ публичен продукт, минимална доза гражданска отговорност. И прочие субективни глупости, които не си заслужават да се ровя в често незаслужено тормозената си памет.
На сутринта с насмешка си спомних за патоса си и се упрекнах за морализаторското си критикарство, склонността към излишни обобщения и вероятно неоправданото светоусещане, позволяващо коментари от пиедестала на проповедник от еснафска епархия.
Както и да е...
След известно време epistemic murk сподели серия от свои впечатления, изцяло съвпадащи с моите, относно съвременната реклама – не само българска, но и „вносна” (отделните статии вижте тук, тук, тук и тук).
Недалеч смислово е и видяното от Иван Бедров.
Отдавна си мисля, че всяка работеща в България (независимо от собствеността – българска или чужда) рекламна агенция има компютърна програма генерираща автоматично рекламите – задаваш продукта, предлагащия го на пазара, таргет аудиторията и някой друг параметър, програмата се замисля и след малко ти дава да си избереш от следното меню:
Кликнете върху предпочитаната матрица:
1. Ърбан сайънс фикшън лайфстайл
2. Пички (с премиум пакет според бюджета – певачки)
3. Стари български филми
4. Който играй - пичели
5. Драм-кръжок към читалище „Светлина”.
Рекламният гений мисли, избира, кликва и получава готова реклама.
Х дена по-късно от телевизора / билборда / ефира ни се усмихва Пепи, тръгнала на лов за спомени аха-аха да спечели поредната голяма награда насред сезона на дините и т.н.
В повечето случаи качеството на рекламата отговаря на качеството на продукта – така, както пещерският спирт, пардон - „Флирт”, се отнася като качество към J&B, Smirnoff, така се отнася и пещерският лов на спомени към Nightology, рекламите на Bacardi и т.н.
Вероятно това не е проблем, а аз съм мнителен застаряващ соц-дънер.
Сигурно бърка или умишлено подвежда от конкурентна завист и Ели Герганова – човек с опит в големия рекламен бизнес, председател на УС на Обществения съвет по саморегулация в рекламата (по темата - последните два въпроса в нейно неотдавашно интервю за „Дневник”).
Нямаше да напиша обаче и ред от всичко това, ако наскоро, някъде около Илинден и поредната, тази година – сто и пета, годишнина от едноименното въстание, не преля капката под формата на втората „серия” от телевизионната реклама на една марка македонска наденица, пунтираща (визуално несъмнено добре, от диалектологическа гледна точка – не дотам) с безспорно чувство за хумор легендарния епос „Мера според мера”. Първата серия беше забавна, докосвайки закачливо мерата на приемливостта.
Преди няколко седмици в приповдигнат от употребените увеселителни напитки тон разпалено клеймях на маса някои недостатъци в творческата част на българския рекламен бизнес. Обяснявах как крайният му продукт е функция на определени слабости в личните качества на хората от този бизнес – най-вече липсата на естетически критерии, иначе казано – вкус, чувство за мярка и необходимата на всеки, произвеждащ публичен продукт, минимална доза гражданска отговорност. И прочие субективни глупости, които не си заслужават да се ровя в често незаслужено тормозената си памет.
На сутринта с насмешка си спомних за патоса си и се упрекнах за морализаторското си критикарство, склонността към излишни обобщения и вероятно неоправданото светоусещане, позволяващо коментари от пиедестала на проповедник от еснафска епархия.
Както и да е...
След известно време epistemic murk сподели серия от свои впечатления, изцяло съвпадащи с моите, относно съвременната реклама – не само българска, но и „вносна” (отделните статии вижте тук, тук, тук и тук).
Недалеч смислово е и видяното от Иван Бедров.
Отдавна си мисля, че всяка работеща в България (независимо от собствеността – българска или чужда) рекламна агенция има компютърна програма генерираща автоматично рекламите – задаваш продукта, предлагащия го на пазара, таргет аудиторията и някой друг параметър, програмата се замисля и след малко ти дава да си избереш от следното меню:
Кликнете върху предпочитаната матрица:
1. Ърбан сайънс фикшън лайфстайл
2. Пички (с премиум пакет според бюджета – певачки)
3. Стари български филми
4. Който играй - пичели
5. Драм-кръжок към читалище „Светлина”.
Рекламният гений мисли, избира, кликва и получава готова реклама.
Х дена по-късно от телевизора / билборда / ефира ни се усмихва Пепи, тръгнала на лов за спомени аха-аха да спечели поредната голяма награда насред сезона на дините и т.н.
В повечето случаи качеството на рекламата отговаря на качеството на продукта – така, както пещерският спирт, пардон - „Флирт”, се отнася като качество към J&B, Smirnoff, така се отнася и пещерският лов на спомени към Nightology, рекламите на Bacardi и т.н.
Вероятно това не е проблем, а аз съм мнителен застаряващ соц-дънер.
Сигурно бърка или умишлено подвежда от конкурентна завист и Ели Герганова – човек с опит в големия рекламен бизнес, председател на УС на Обществения съвет по саморегулация в рекламата (по темата - последните два въпроса в нейно неотдавашно интервю за „Дневник”).
Нямаше да напиша обаче и ред от всичко това, ако наскоро, някъде около Илинден и поредната, тази година – сто и пета, годишнина от едноименното въстание, не преля капката под формата на втората „серия” от телевизионната реклама на една марка македонска наденица, пунтираща (визуално несъмнено добре, от диалектологическа гледна точка – не дотам) с безспорно чувство за хумор легендарния епос „Мера според мера”. Първата серия беше забавна, докосвайки закачливо мерата на приемливостта.
Когато обаче чух финала на втората серия (цитирам по памет) – „...и избухна въстанието, ама за какво беше – за свободата ли, за наденицата ли, така и не се разбра”, се замислих – колко ли пари трябва да е взел човекът, написал тези редове от сценария, за да упражни чувството си за хумор върху паметта на загиналите – застреляните, закланите, изгорените, изнасилените, осакатените, отвлечените, прокудените, всички онези загинали 994 въстаници, 4694 убити цивилни и 3122 изнасилени жени и момичета.
Браво, майсторе, алал ти вера!
105 години не са малко, но не и чак толкова много. Зад всяка от студените цифри на статистиката стои жена, дете или мъж - конкретни хора, с конкретни, белязани от насилието, лица и конкретни прекъснати съдби, братя и сестри на нашите собствени прадядовци и прабаби.
Браво, майсторе, алал ти вера!
105 години не са малко, но не и чак толкова много. Зад всяка от студените цифри на статистиката стои жена, дете или мъж - конкретни хора, с конкретни, белязани от насилието, лица и конкретни прекъснати съдби, братя и сестри на нашите собствени прадядовци и прабаби.
По същото време Петър писа за „Забравения Илинден”.
