четвъртък, 14 август 2008 г.

Да ýмреш за наденица

Нещата някакси се насложиха от само себе си.
Преди няколко седмици в приповдигнат от употребените увеселителни напитки тон разпалено клеймях на маса някои недостатъци в творческата част на българския рекламен бизнес. Обяснявах как крайният му продукт е функция на определени слабости в личните качества на хората от този бизнес – най-вече липсата на естетически критерии, иначе казано – вкус, чувство за мярка и необходимата на всеки, произвеждащ публичен продукт, минимална доза гражданска отговорност. И прочие субективни глупости, които не си заслужават да се ровя в често незаслужено тормозената си памет.
На сутринта с насмешка си спомних за патоса си и се упрекнах за морализаторското си критикарство, склонността към излишни обобщения и вероятно неоправданото светоусещане, позволяващо коментари от пиедестала на проповедник от еснафска епархия.
Както и да е...

След известно време epistemic murk сподели серия от свои впечатления, изцяло съвпадащи с моите, относно съвременната реклама – не само българска, но и „вносна” (отделните статии вижте тук, тук, тук и тук).
Недалеч смислово е и видяното от Иван Бедров.

Отдавна си мисля, че всяка работеща в България (независимо от собствеността – българска или чужда) рекламна агенция има компютърна програма генерираща автоматично рекламите – задаваш продукта, предлагащия го на пазара, таргет аудиторията и някой друг параметър, програмата се замисля и след малко ти дава да си избереш от следното меню:

Кликнете върху предпочитаната матрица:
1. Ърбан сайънс фикшън лайфстайл
2. Пички (с премиум пакет според бюджета – певачки)
3. Стари български филми
4. Който играй - пичели
5. Драм-кръжок към читалище „Светлина”.


Рекламният гений мисли, избира, кликва и получава готова реклама.
Х дена по-късно от телевизора / билборда / ефира ни се усмихва Пепи, тръгнала на лов за спомени аха-аха да спечели поредната голяма награда насред сезона на дините и т.н.

В повечето случаи качеството на рекламата отговаря на качеството на продукта – така, както пещерският спирт, пардон - „Флирт”, се отнася като качество към J&B, Smirnoff, така се отнася и пещерският лов на спомени към Nightology, рекламите на Bacardi и т.н.
Вероятно това не е проблем, а аз съм мнителен застаряващ соц-дънер.
Сигурно бърка или умишлено подвежда от конкурентна завист и Ели Герганова – човек с опит в големия рекламен бизнес, председател на УС на Обществения съвет по саморегулация в рекламата (по темата - последните два въпроса в нейно неотдавашно интервю за „Дневник”).

Нямаше да напиша обаче и ред от всичко това, ако наскоро, някъде около Илинден и поредната, тази година – сто и пета, годишнина от едноименното въстание, не преля капката под формата на втората „серия” от телевизионната реклама на една марка македонска наденица, пунтираща (визуално несъмнено добре, от диалектологическа гледна точка – не дотам) с безспорно чувство за хумор легендарния епос „Мера според мера”. Първата серия беше забавна, докосвайки закачливо мерата на приемливостта.
Когато обаче чух финала на втората серия (цитирам по памет) – „...и избухна въстанието, ама за какво беше – за свободата ли, за наденицата ли, така и не се разбра”, се замислих – колко ли пари трябва да е взел човекът, написал тези редове от сценария, за да упражни чувството си за хумор върху паметта на загиналите – застреляните, закланите, изгорените, изнасилените, осакатените, отвлечените, прокудените, всички онези загинали 994 въстаници, 4694 убити цивилни и 3122 изнасилени жени и момичета.

Браво, майсторе, алал ти вера!

105 години не са малко, но не и чак толкова много. Зад всяка от студените цифри на статистиката стои жена, дете или мъж - конкретни хора, с конкретни, белязани от насилието, лица и конкретни прекъснати съдби, братя и сестри на нашите собствени прадядовци и прабаби.
По същото време Петър писа за „Забравения Илинден”.

3 коментара:

Петър каза...

Пълна тъпня е тази реклама. Ако беше обаче за Априлското въстание дали нямаше да стана скандал съизмерим с Батак?

Belomore каза...

Много уместен въпрос особено предвид подигравателното отношение още от първата серия! Не се бях замислял въобще за такова сравнение.

Радан Кънев каза...

Даааа

Замислям се понякога, като гледам реклами, че нацията се състои изключително от импотентни алкохолици, които вярват, че алкохолът помага "да задържиш тапата".

Всъщност явно има още една група: Тия, които са били готови да въстанат за наденицата (но не са въстанали) и съответно не са умрели за свободата (подобно тия, които за нея са въстанали)...