петък, 28 август 2009 г.

Трима дебели германци

По соцвреме имаше някакъв тъп виц за „трима дебели германци”. Вече не помня вица, но помня, че беше доста тъп.
Сетих се за него днес, когато прочетох една новина и подсъзнателно преброих три германски нишки в събития от отминалата седмица.

Първото събитие се случи миналата неделя - поредният събор на социалистите в прослава на героичната Жабокрекска акция на Рило-Пиринския партизански отряд. За пореден път сума ти народ – цели две хиляди ... (попълнете епитет според вътрешното усещане), се събрали да бастисат по някое кебапче в памет на избиването на дузина и половина зли хитлерофашистки инвалиди и обслужващите ги монархофашистки невъоръжени санитари, както и изнасилването на дъщерята на главния инженер на близката ВЕЦ. Даже имало и горд участник в събитията – с извинение, партизанин.

Както и друг път съм казвал (без претенция за уникалност) - каквото името на местността, такъв и подвигът.
Не зная какво трябва да стане, за да престанат тези празненства на безсрамието и лъжата.

Второто събитие е предстоящо, утре. В Прилеп ще открият възстановено германско военно гробище от Първата световна война. За щастие в него ще има и малка част, където почиват близо 60 български войници, чиито гробове доскоро са лежали под градското сметище. Добре, че местните власти правят мили очи на германските, та и ние да се „вредим”, защото трябва да е пределно ясно, че, ако гробището не беше германско, нищо нямаше да бъде възстановено.
Все пак вестта е добра. Ще се постарая при първа сгода да мина оттам.

Накрая, преди малко видях новината, че в Германия са арестували бивша активистка от някогашната крайнолява терористична група „Фракция Червена армия” заради участие в организирането на политическо убийство отпреди 22 (двадесет и две) години.
Какво нещо е германецът...” казваше с въздишка Петар Пóпара Црни в „Ъндърграунд”. У нас обаче, обяснимо по-популярна си остана само репликата с „...майку фашистичку” накрая.

А жабите крякат ли, крякат... Жаби, какво да ги правиш.