петък, 11 декември 2015 г.

Нашата малка страна



Поздравявам всички съпреживяващи актуалните събития в Олигархостан с една чудесна песен на хърватските турбофолк пънкари „Бркови”, които буквално преди дни имаха прекрасен първи - измежду, силно се надявам, много предстоящи - концерт в София.

 

Под клипа ви предлагам и скромния си превод на текста, в процеса на чиято адаптация, разбира се, бяха неизбежни някои несъответствия спрямо оригинала на хърватски.

 
Бъдете снизходителни! J






 
Nasa mala zemlja
 
Prijavljen na minimalac
a lova se pere
vikendica nije moja
vec od moje zene
 
Gradiliste nije moje
vec od moga brata
u selu od mene
nema vecega Hrvata
 
Karijera napreduje
da kucnem u drvo
na izbornoj listi
moje ime uvijek prvo
 
Auto na povlasticu
dzabe pijem, zderem
drzavnom se aparatu
u carapu serem
 
Obitelji sve dugujem
bez njih ne bi dis'o
maloga sam bez prijemnog
na pravo upis'o
 
U radnoj sobi visi slika
pokojnoga djeda
dok na tajne mi racune
dirivenda sjeda
 
Ne moze mi niko nista
najveca sam faca
svaka bolja sponzorusa
na me oko baca
 
Mnogima sam pomogao
i svi mi se dive
zele biti poput mene
da lagodno zive
 
Ref. 3x
Ova je nasa mala zemlja
u totalnoj banani
nista se nece promijeniti
bice isto kao lani
 
 
Нашата малка страна
 
Осигурявам се на минимално,
пере си се парáта.
Тая вила не е моя,
а е на жената.
 
И строежът не е мой -
той пък е на моя брат,
в своето си село
най-голям съм демократ*!
 
Кариерата се движи,
нека чукна на дърво.
В изборната листа  
пак съм номерът едно.
 
Колата ми е с пропуск,
пия, плюскам на аванта,
а държавната машина -
бóли ме за тая кранта.
 
Всичко ми е от родáта -
близките помагат здраво.
Сина без изпити записах,
нека следва право.
 
В кабинета ми виси портретът
с дядовия скромен лик,
докато по тайни сметки
мушкам всеки сочен плик.
 
Не смее никой да ме пипне,
тука аз съм баш-пашата.
Всяка сгодна мъжеловка
погледи ми мята.
 
И на хората помагам много,
всички ми се възхищават.
Искат да се като мене,
майсторски да се оправят.
 
Припев:
Това е нашата малка страна
в цялата си красота.
Нищо няма да се промени,
чак до края на света.
 
 
* в оригинала е „хърват(ин)”


петък, 24 април 2015 г.

Je suis Armenian


Братя и сестри,


Вие, които познавате страдание, десетократно по-голямо от страданието, което познаваме ние,

които бяхте осъдени да гледате Арарат през граница, да не знаете къде почиват предците ви,

които познахте века на своята самота,



вие нямате нужда от думите ни, за да помните и знаете как да наречете случилото се,

и затова вярвам, че ще ми простите изкушението на изтърканата от актуалната си свръхупотреба схема на заглавието,

така, както вероятно ще простите и на онези, които днес нямаха мъжеството да нарекат истината с името й, а се скриха зад удобната неутралност на термините, за да избягат от куража на мнението,

но дали самите ние удобно и бързо ще забравим срама?
Всъщност надали има смисъл да питам.

Няма, защото се оказа, че разигралата се бурлеска има значение само за една трета от българите.

Останалите две трети вероятно не разбират за какво точно се говори днес – защото, оказа се, просто не знаят.

 

Никога не съм подозирал, че залезът на българската нация може да бъде толкова жалка картина.