петък, 24 април 2015 г.

Je suis Armenian


Братя и сестри,


Вие, които познавате страдание, десетократно по-голямо от страданието, което познаваме ние,

които бяхте осъдени да гледате Арарат през граница, да не знаете къде почиват предците ви,

които познахте века на своята самота,



вие нямате нужда от думите ни, за да помните и знаете как да наречете случилото се,

и затова вярвам, че ще ми простите изкушението на изтърканата от актуалната си свръхупотреба схема на заглавието,

така, както вероятно ще простите и на онези, които днес нямаха мъжеството да нарекат истината с името й, а се скриха зад удобната неутралност на термините, за да избягат от куража на мнението,

но дали самите ние удобно и бързо ще забравим срама?
Всъщност надали има смисъл да питам.

Няма, защото се оказа, че разигралата се бурлеска има значение само за една трета от българите.

Останалите две трети вероятно не разбират за какво точно се говори днес – защото, оказа се, просто не знаят.

 

Никога не съм подозирал, че залезът на българската нация може да бъде толкова жалка картина.

Няма коментари: