петък, 27 април 2012 г.

Радлери ІІ

(продължение от ... миналата година) 

Пролетта дойде, иде лятото, а с него - жегата и нуждата от прохлада.
Мисълта за идващото ми припомня миналото лято, когато в едно прекрасно пътуване се запознах и залюбих жарко с радлерите, за които и писах.
Тогава бях угнетен, защо нашенските пивоварни не уважават своя местен европейски потребител и не блазнят вкуса и жаждата му с подобни глезотии. Затова с радост приветствах пионерите от Каменица, пардон – Kamenitza, с техния „Fresh”, към чийто вкус имах сериозни, но все пак преодолими забележки.
Каменица безспорно са новатори на нашия пазар и за това ги уважавам. Обаче това, което инак се сещат да правят първи, не винаги го правят добре... Пример - първи пуснаха Каменица Бяло – обаче Болярка направиха своя Weiss по-добре. И сега така – Каменица първи пуснаха „лимонова” бира - поздравления, но пак други я направиха по-добре...

Така идваме до същината - тази година още отпреди Великден даде сериозна заявка за предстоящо благородно пивоварно съревнование. Седя си кротко, гледам телевизора и изведнъж, хоп – да! - появи се истинският Радлер!


И като казвам истински, вервайте ми - наистина е като истински!
От първата глътка Ариана спечели овациите и клиентския ми избор. Хич не съм почитател на Газорка, но което е добро – добро е! Че и образователно даже:

Аванта за рекламата не съм ни получил, ни търсил, но ако добри хора искат да ме почерпят, приемам одма и с признателно гърло J - емайлът работи, чета го, пратете оферта, не се стеснявайте...
И както си се радвах на Арианата, само дни по-късно, пак зяпам ТВ-то (кой казва, че нямало полза...) и изведнъж – втори хоп! - ха сега - Шуменско Twist lemon!
Имам трайно уважение към Шуменско и Пиринско, нооо... на фона на Ариана, тук Карлсберг / Туборг издиша...
Шуменско Twist lemon е на равнището на Каменица Fresh – става, не е лошо, но осезаемият пред-, под-, над- и послевкус на лимонена киселина и нещо изначално (ал)химично категорично отстъпва на далеч по-хомогенния и естествен вкус на Ариана Радлер.

За мен турнирът е решен, при това категорично, с убедителен първенец:
1. Ариана Радлер 
две победи, голова разлика 6-0
2.-3. Каменица Фреш и Шуменско Туист 
всеки с по един равен и една загуба, голова разлика 1-3

Бонус извън националната класация

За пълнота на изложението представям и един малко по-особен представител на биреноподобния-лимонен вкус – френската Panaché, която е далеч от разбирането за същинска бира, пък била тя и по шофьорски слаба, но пък е добро решение за разхлаждане в лятна жега.


По-скоро безалкохолно, напомнящо на бира, отколкото бира с вкус на лимон, но определено от светлата страна на течната Сила.
Желаещите да опитат, могат да я открият в Карфур на рафтовете с бирите.

Наздраве и приятни почивни дни!

събота, 21 април 2012 г.

БЕХти приватизацията...


Нищо не разбирам.
Това е факт и не го крия.

Не разбирам как точно и защо ще се приватизира прословутият БЕХ (Български енергиен холдинг).
Докато се дрънкаме за тоя или оня реактор, тоя или оня товар въглища или някоя друга перка, соларка или прочие касичка, държавата явно съвсем наистина ще си приватизира енергетиката „на едро” чрез въпросния БЕХ.

Да припомним:
БЕХ-а го направиха тройните с цел окрупняване на активи с оглед беленското Стройко 2000 и прочие доводи. Направи се една – според мен напълно излишна, шапка, трудоустроиха се едни хора и дотам.
После дойде бат Бойко и обяви, че до месец – два ще закрие БЕХ като излишна структура, генерираща само разходи и съмнителни, да не кажа никакви ползи. Това трябваше да се случи през есента на 2009.
Сега сме 2012-та. БЕХ си го има, като междувременно бяха трудоустроени други хора, но съмненията в смисъла останаха.
В самия край на миналата година, по старата политическа традиция за замаламасване на големи решения в навечерието на големи празници, либералният катарски мчк. Трайчо Енергетик пусна интифата за приватизацията на БЕХ.
Междувременно Трайчо биде мартиризиран и беатизиран, но, съдейки по думите на самия президент от вчера, 20.04., макар и споменати по съвсем друг повод, приватизацията си стои на съвсем дневен ред със страшна сила. 

Защо?
С каква визия и очаквания?
Как?
И после?

Според Дянков - целта на продажбата до 25 % от БЕХ била „по-голяма прозрачност в управлението на държавните активи в енергетиката”.
Да, бе, да, верно ли?

Не казвам, че е лошо, нищо не казвам, защото нищо не знам и нищо не вдявам.
Но мисля, че това решение заслужава обяснения с важност, не по-малка от Сребърната карабина на Винету, пардон – Сребърния фонд на Дянков, и тоя или оня паро-газо-генератор.

Насреща обаче – мълчание.
И от управляващи, и сите опозиции на овой бели свет.
Точно това мълчание обаче нещо хич не ми глъхне на добро.