петък, 27 февруари 2009 г.

Сирна неделя

Всяка година, когато наближат Сирни Заговезни, покрай прекрасните семейни традиции на прошките, хамкането и гостуването на близки хора освен да благодаря на Господ, че ме е благословил с това, че съм познал лично тези традиции, си мисля – може ли, трябва ли и редно ли е да се прощава на този, който не иска прошка, който не осъзнава, че е сгрешил. Редно ли е да натрапваме опрощението си и дефиницията си за грях на този, който не съжалява, който може би дори се гордее с извършеното.
Не зная и нямам сили да търся отговора на този въпрос.

Пак всяка година по това време се сещам за и друг път споменавания от мен тук апокрифен филм „Сирна неделя” – създаден през средата на 90те и бързо „забравен” поради неблагоразумието да се занимава с теми, които на безгрешните и непрощаващите не им е приятно да чуват и виждат.
Някъде високо в небето и дълбоко в земята на България обаче продължават да кънтят думите на ослепелия горянин от Пирина:
Да ти прóстим... Нема да ти прóстим... На тебе и Господ нема да ти прóсти...

И пак се питам, как да простиш на тоя, който не се е покаял?
Дано Господ ми прости на мен самия, че си задавам този въпрос.

Хубав филм. Потърсете го, гледайте го.
Весели празници, Честита Баба Марта, Честит 3-ти март и не забравяйте да поискате прошка от близките си, пък и не само от тях! :)

понеделник, 9 февруари 2009 г.

Газ глава затрива

или „Долу ръцете от Власт 4 ½!!!”

От много време се каня да напиша „Похвално слово за Христо Комарницки” – гениалният (не преувеличавам!) карикатурист от последната страница на притежавания от „Овергаз” вестник „Сега”, последният интимно-закачливо придобил популярност след следящите го по причина на собствеността му като „Газетата”.

Няма по-точен, по-безпощаден и по-актуален публицист в днешна България. Човек, който може с безпогрешно око и ръка да изобрази всичко, което се случва в рОдината ни. От години наред следя вестник „Сега” най-вече заради Комарницки. Неслучайно започвам да чета вестника отзад-напред – не заради крими-страницата на „Труп”, не заради спортната страница на тоя или снимката с голото мясо на оня. Единствено и само заради Комарницки.
Когато видиш негова карикатура, не ти трябва да четеш новини, анализи, критики и т.н. – стига ти една карикатура, за да видиш и новината от предишния ден, и оценката, и присъдата. Последното – за съжаление без връзка с Темида.
Ако не вярвате – убедете се сами. Проверявайте всеки ден – или на последната страница в хартиеното издание, или в раздел „После” на интернет страницата на вестника*.

И понеже от много време почти не останаха (или – все още не се появиха) много качествени публицисти в България, то все си мисля, че Христо Комарницки трябва еднолично да бъде обявен за „Власт 4 ½”.

Обаче настанаха интересни времена. И както не ми остава време да напиша „Похвалното слово”, изведнъж се появи рискът, то да бъде малко пост-фактум.

Когато миналата седмица Газетата пусна известния си разследващ фантаст Б.Б.** да громи кофти-човешкото изказване на Б.Б.***, вероятно надали е и подозирала, че втора поредна седмица ще бъде в центъра на медийното внимание. А тази седмица започва твърде ударно - Газетата директно обвини тов. Пырванов, a.k.a. Гоце, че иска да я спре и с тази едничка цел громи бизнеса на собственика й – „Овергаз”.
Разбира се, там, където става дума за милиони, какво тук значи някакъв си вестник, а и всички от малки знаем, че който си играе с газеничето, почти сигурно накрая ще се опари.
Нямам никакво намерение да размишлявам коя е целта на Гоце, добри или лоши са „Овергаз”, има ли пряка връзка между посредничеството между Газпром и Булгаргаз и бизнеса с газифицирането на страната, кой е собственик на „Овергаз”, въобще – кой е тоя „Овергаз” и кой е оня „Овергаз”, кой е собственик на тоя и кой – на оня, каква е тежестта на „Инк.” и прочие.
Има кой да го прави, че на някого и ще му плащат освен това.

След години следене на вестник „Сега” (и, напоследък макар и затихващо, участие във форума му, понякога с цената на огромни нерви, но и с приятната емоция за немалко хубави хора, срещнати там, сред мнозинството еднокнижници с блеснал поглед) мога спокойно да пресявам положителното и отрицателното, да знам коя статия как да чета и тълкувам и т.н. Знам какво да очаквам и какво не. Предвидимостта и спокойствието създават уют, от който не бих се лишил.
Но знам, че няма да има и нужда - вестникът е преживял и Райчефф, и Стойчефф****, ще преживее и Гоце, и „Овергаз”.

Но няма да преживее и ден без Власт 4 ½, отсега предупреждавам!

---
* Това, разбира се, не е рекламно съобщение, а най-искрената ми препоръка на безкористен почитател!
** Божидар Божков – разследващ журналист и кореспондент на „Сега” в Бургас, известен на читателите на вестника със склонността и способността си да създава сензации там, където със сигурност ги няма.

*** Няма нужда от уточнения.
Броят на звездите не е задължително да съответства на такива от пагон.
**** Известните голф-легенди А.Райчефф и К.Стойчефф бяха собственици на „Сега” преди „Овергаз” и преди да станат собственици на голф игрища.
Броят на звездите не е задължително да съответства на качеството на незавършено голф-строителство или завършени пийпълметрични проучвания.