понеделник, 10 ноември 2014 г.

Четвъртинка история

(щрихи връз перманентната абстиненция на българина)

Преди 25 години съчетаващата селска хитрост и селска наивност България се позавъртя на ъгъла на историята - между неона на Запада и чугуна на Изтока и някакси неизбежно лесно беше зарибена от всевъзможни дилъри.
Всеки получи своята доза, своята „четвъртинка” – с различно качество и различни примеси.

Държавата и народът получиха четвъртинка век история с разнородно действие - редуващо кратки моменти с ефект на умерена еуфория и дълги периоди на маниакална депресивност. Резултатът към днешна дата е сериозен дефицит на много неща, най-вече на справедливост и чест(ност), така че нищо учудващо няма в общия външен вид на обществото (държавата, народът, все тая) – като на изпаднала задруга друсалки, кой от добро средно семейство, кой от депото в Столипиново, които изкарват нелоши пари със законна просия по брюкселските улици, но ги снасят светкавично бързо на шанаджиите от съответния клан на Корпорацията.
При отделните народоединици, а.к.а. граждани и формираните от тях групи, ефектите бяха доста по-индивидуално разнообразни.
На някои им подариха качествени стимуланти и една част от късметлиите постигнаха нелоши лични резултати във времена на занижен допинг контрол. Друга част пропиля шанса си, но всички от късметлиите изпитват тежка абстиненция – искат още и още подаръци, без значение какви странични вреди причиняват на околните си. Егоизмът им отдавна е изкристализирал до степен превръщане сам по себе си в стимулант. Погледът остава бистър, дори усилен – разпознаващ и улавящ всеки шанс за още и още, но съзнанието помътнява до окончателно минаванe от Тъмната страна
Немалка група здраво зоби калпава химия и е в перманентно рейв парти – тематично, за всекиго по нещо. Абстиненцията е брутална, а психоефектът – непоправим. Има дизайнерски хапчета за всеки – със сърп и чук или със старс-енд-страйпс, със знака на Дуло или на звезди подредени в кръг, с лика на Айн Ранд или на Вовата – с ореол или рога, наистина – всякакви за всеки. Ефектите са предимно халюциногенни, гарнирани със свръхактивност, и включват разнообразни видения от / за / без ХХХ (попълнете по избор и въз основа на лични впечатления), но винаги - предимно от един спектър, за сметка на тотално ограничаване на периферното зрение и усещания. Характерен страничен ефект след края на активното действие е загубата на цвят в зрението – потърпевшият вижда само в черно и бяло, но без да осъзнава това.
Има и такива, които карат вече дълго време на умерени здравословни дози лека дрога – джиткат си, смеят се до премала, огладняват, преяждат с каквото намерят подръка - а то пък в такива моменти изглежда толкова вкусно, после малко ежедневие, после пак и така в шеги и закачки минават десетилетия, а могат да минат още много… Рано или късно някои ще минат на твърдо и ще затънат, други ще се откачат, трети ще откачат, а четвърти ще са си така докрай – една ведра раста-комуна, която вижда хубавото в ямайските плажове, но предпазливо извръща поглед от бордеите на Кингстаун.  
Някои изтеглиха късата клечка с много кофти примеси. Положението там е страшно и засега дори и малцината, обхванати от скромната до стиснатост метадонова програма, не дават признаци за трайно подобрение.

Общото между всички преждеизброени и добре обособени и разделени една от друга групи са географското им съвпадение, общият исторически произход и пълната липса на интерес към бъдещето, съчетана с още по-пълен мрак за посоката му.
А, да – и взаимното презрение между групите – всяка смята себе си за еталон на нормалност, а може би дори и за положителност, докато другите са не просто кофти парчета, а и виновни за лошото качество на всичко.  Как да не ги намразиш, ве?!

При тази нерадостна картинка е твърде належащо да се зададе основополагащият за всеки пристрастен въпрос – докога може да я караме така?
Немного, струва ми се. 
Die Uhr läuft, Herr Kessler*…
( * "Времето напредва, г-н Кеслер" - "култова" реплика от "Европа" на Ларс фон Трир)

Затова, мисля, с риска да бъркам, че е крайно належащо да се опитаме да потърсим поуката в случващото се тези дни и да престанем с вторачването в миналото като основа за колективни присъди днес. Няма да скъсаме с болшевизма, докато се държим като болшевики.
Понякога наистина не е лошо да си господар на мълчанието, защото от много крясъци отдавна вече не се чува нищо.
Не приканвам към оптимизъм или толерантност, а единствено към зрялост.
Времето тече – измина четвърт век.
В кочината грухтят прасета, които не са хранени с фуража на ТКЗС „ДС” - нищо че технолозите са от тази селскостопанска академия, а с най-модерни евросертифицирани смески. Вероятно биха били много щастливи, ако всички пуритани извън кочината продължат да си взимат „лекарствата” редовно и да търсят вещици за горене на виртуалните си клади.
Трябва да излезем от сценката – общата и всяка своя лична. Затова нека, вместо да сочим с пръст алените букви, изобилстващи сред нас, да подкрепим опитите за градивност, дори когато са не само неумели, но дори и откровено дразнещи, дори когато от началото е ясно, че успехът може да бъде само частичен...

Затова лично аз ще премълча критиките си към това или онова около съставянето на новото правителство и ще отбележа с известно доволство – но не и злорадство! – положителното в компромисите, които всички трябваше да направят в търсене на път през изпитанието, което простият народ постави на политиците с резултатите от последните избори. И нека всички, направили и приели компромисите сега, не се срамуват от тях, защото те могат да се окажат истинско постижение, а не задължително отстъпление, както изглежда.
Историята може пък и да ги оправдае.

Дано не ни е нужна още една доза от четвъртинка век, за да разберем, защото рискът от предозиране е очевиден.


Поздрав към всички от поколението ми.
„Цъфтежът” ни съвпадна с прехода, дано мутациите са обратими. Опасявам се обаче, че ще се окажем от онези, които трябва да си останат в пустинята.

P.S.
Някой има ли телефона на дилъра на президента?
Вероятно по горноджумайска линия му носят най-доброто от Петрич.
Защо нормални хора се опитват да се самоубият публично с напълно ненужна логорея и суета?
Последният въпрос твърде често може да бъде задаван и на реформаторите.