вторник, 30 август 2011 г.

Радлери

Радлер не е радостен йодлер, но през летните жеги радостта наистина блика от него като от вълшебен планински извор, ойларипи, ах!

Радлерът е вид особено приятна за мен лятна бира. Или не – не точно бира, а бира с плодов сок, най-вече цитрусов (лимон, грейпфрут или червен портокал), но по изключение и друг (досега съм регистрирал само ябълка). Идеално средство за утоляване на жажда, при това без неизбежната бирена дрямка, и, разбира се - пръв приятел на шофьора (алкохолно съдържание наполовина – 2-2,5 %)!

Бел.а.: Да не се бърка с Корона и други подобни недоразумения с претенции.

„Прихванах” радлерите от братята хървати, които само за едно лято установили, че след пускането му консумацията на бира сред жените се покачила драстично. Не ми е известно да съм жена, но тук ги разбирам по изключение.

Докато изследвах видовете радлери по югославския Виа Диагоналис - магистралата „Братство & jединство”, искрено страдах, защо същите тия концерни, дето произвеждат и там, и тук, нас така някакси не ни уважаат кат европейци! Затова бях особено приятно изненадан от срещата си с българския радлер, майна, и приветствам жарко новаторския дух на онази пивоварна, дето от известно време мъжете не знаят защо я е срам да използва кирилица.

Това лято получават от мен червена точка, пчеличка и знаменце и опрощение за слабостите, които ще премълча!

И така, да минем по същество - Словения си е Словения. Златният медал от Радлер-балканиадата отива при Пивоварна Унион за радлера с грейпфрут. Не толкова заради някакви особени качества на бирата, а просто защото грейпфрутът си върви най-много с нея, както знаем и от някои германски състезатели извън класацията. За съжаление не можах да опитам Унион с червен портокал, сал примлясквах, докато слушах за него...


Да поздравим и останалите достойни участници:



От ляво на дясно:

- далечният братовчед на заралийката - Карловачко Радлер Лимун, моята първа радлерова любов...

- Ожуйско Ябука – за разлика от цитрусите ябълката доминира над бирата и категорично напомня на сайдер, но вкусът отново е прекрасен – Жуя йе зáкон, да възкликна по загребачки...

- сръбският Йелен Пиво – не отстъпва по нищо и ефикасно оползотворява изостанали динари (79 на брой в оемвито на Цариброд).

И, докато ехтят тромпетите за финал - густо радлер, при все че... (обещах да си трая и да не се заяждам за дреболии!)


Наистина мирси, майна, и - наздраве, докато е още жега!
Prost, kameraden! (
ти на кóго че викаш прост, бе?!)


P.S.

Ако сте от lager-а на светлите пилзенски души, немойте страда за мойта изневяра – отдавна съм се отписал от таз вашта консервна фракция.

Да крепнат хефетата, вайсовете, дункелвайсовете и прочие нетрудови маргинали!

сряда, 10 август 2011 г.

А, извинение, нещо?

БСП била поискала собствеността на летящата чиния, пардон, като за тях – тарелка, на Бузлуджа, щото премиеринът бил казáл нещо-си.

Аз пък вече двайсе и кусур години чакам и още си искам извинението от БСП, като правоприемник на БКП и БРП (к) за братството и jединството с друга Тита. Знам, че няма да го дочакам.

Защо се сетих точно за това ли - преди 65 г., на 10. август 1946 г. завършва Десетият пленум на ЦК на БРП (к), на който е обявена прословутата „културна автономия” на Пиринския край.

Година по-късно, пак през август, но на хлад в словенските планини, Тарабата и Суперзвездата с радост наблюдават подписването на Блядьската, опа, извинете пак – Бледската спогодба.




Понякога си мисля - каква ли федеративна идиотщина щеше да се получи?

вторник, 2 август 2011 г.

Дека отидóхме, а, бре, бай Постоле?

Какви ли ги мислехте, какви станаха, а, бре, бай Постоле... Струваше ли си главите и душите ви, а, бре, бай Постоле...

Много войводи, много комити, но само един е бивал наречен „Слънце” - Ениджевардарското - Апостол Петков. Затова днешния си спомен за Илинден насочвам към паметта на бай Постоль, загинал на същия ден Илинден преди точно 100 години.


Точно това изпълнение на песента, ако трябва да съм искрен, хич не ми е най-любимото, но не намерих по-добро в мрежата.

За пръв път чух песента за Апостол Петков – Ениджевардарското слънце, от край до край, в съпровод на най-обикновена китара и много искрени емоции, в един пловдивски апартамент близо до някогашното кино „Въстаник”. Домакинята ни - уви, вече покойна, беше сама внучка на една от участничките в масовата сватба, организирана от бай Постоль в родното му село Боймица.

Боймица днес е Аксиуполи, в превод „Вардароград” – нищо, че не е на самия Вардар, а само близо до него. Когато бях там преди три години, беше един горещ неделен следобед и по улиците на градчето, придобило от сегашните си стопани сякаш недобре скроен уж-средиземноморски вид, нямаше почти никого. Първите срещнати бяха двама мъже, които по неизбежната ирония на съдбата говореха ... албански.



Боймица (Аксиуполи), 2008 г.

В центъра на Енидже Вардар (днес Яница) пък се издига паметникът на Гонас Йотас (Гоно Йотов), за когото казват, че бил първи братовчед на Постоль... Пак по вездесъщата ирония на съдбата и той, като братовчед си, загива през 1911-та не без помощта на „своите си” за него гърци...


Паметникът на Гоно Йотов на едноименния площад в Яница
(снимката е на Комитата)

И днес в България няма паметник на Апостол Петков (в интерес на истината по-рано тази година обаче поне се заговори) - освен паметника, издигнат му от спомените на съвременниците му, от словото на Свобода Бъчварова в „Литургия за Илинден” и сценария за „Мера според мера”, както и, разбира се, и от играта на Григор Вачков в същия филм...

Бог да ви прости, бай Постоле!