Утре е първият от Горещниците, та ако не напиша това
днес, няма за кога.
Метнах се преди месец и кусур до Алба Булгарика, по-известен
днес като Белград. Край Дунав и Сава е екстра, а Лайбах са си все така велики,
включително и когато
музиката им става
филмова, но за това – някой друг път (или по-скоро
мало сутра).
Та, шетам се по Кнеза-Михайлова, жега као и данас, па ща да
видим –
Jelen Pivo са
пуснали грейпфрутова бира. Споменът за
люблянския Унион
нахлува във вкусовите ми рецептори, бам, давай да видим колко можем отнесе набързо
за един следобед,
вóзи Мишко!
Добро е Jéленчето, добро е, а грейпфрутът си пасва на бирата като масон, завършил в Симеоново, на независима съдебна система!
Връщам се от Сава край Перловската и пак, също като преди година се
гнетя и си викам – добре, де, защо там, така, разнообразие, пък тук всичко
така, по-бавно и плахо някакси... Буквално след два дена се залоствам в тетриса
на (да бъдем актуални с датата и
събитията) Площада-пред-Бастилията-наричан-още-Орлов-мост и пак ща да видим
– стои пред мен горд камион на Каменица, а на камиона – реклама на Kamenitza Fresh лимон... и
грейпфрут!
Оле!
Следват degustatio ad momentum и констатацията, че грейпфрутовата Каменица също е добра,
определено по-добра от лимоновата си сестрица, което донякъде неизбежно с оглед
особеностите на грейпфрута, посочени по-горе.
След утихването на първоначалния
потребителски ентусиазъм решавам да подходя научно и правя сравнителен
анализ без особено смислена цел и каквито и да било заключения.
За пълнота на изложението дотук:
Припомням си умилението пред пионерското в
Каменица, нооо... конкуренцията не спи и от Заарата отвръщат на удара!
Поздравявам Загорка за
новаторството, но Fusion определено
няма да стане моята лятна бира. Сладостта и преобладаващият вкус на бяло вино
ме карат от само себе си да заключа, че ако искам вкус на бяло вино, просто ще
си сипя бяло вино!
Но това по-никакъв начин не
значи, че Фюжънът не е добър, опитайте - въпрос на вкус!
И точно когато си казах – ОК,
дотук добре, една година по-късно - к’вото е, т’ва е и е баш супер и фино, от
Шумен ме довършиха softly с два премерени удара.
И двете са добри, но портокалът ми
е поне една идея по-сладък от необходимото, затова за пореден път залагам на
грейпфрута и, написвайки това, веднага се стрелвам към хладилника, където ме
чака един!
Да обобщим - изборът е тук, шофьори и нешофьори,
при това – обилен, жегата също е тук и обилна, затова...
Рад(лер)вайте се, за едно свежо и весело лято!
