четвъртък, 19 юли 2012 г.

When the sunny days are over...

What are you gonna do,
when the sunny days are over?
Who will you be turning to,
when the sunny days are over?

("Sunny Days", Vaya con Dios)

Тъжна е тази наша насилствена раздяла с провинциализма като универсално и по хлапашки (уж) невинно алиби, обяснение и оправдание за всичко.
"Аз съм късоглед и пея в хора" вече не върши работа. 

Добре дошли в новините от телевизора, в новото старо време, в историята след края й!
Никой не е обещавал, че ще има рози и ще се чува приглушена и приятна музика.

Бог да е на помощ на всички, които имат нужда сега от нея!

събота, 14 юли 2012 г.

Радлери ІІІ (и последно, закле’амсе!)


Утре е първият от Горещниците, та ако не напиша това днес, няма за кога.

Метнах се преди месец и кусур до Алба Булгарика, по-известен днес като Белград. Край Дунав и Сава е екстра, а Лайбах са си все така велики, включително и когато музиката им става филмова, но за това – някой друг път (или по-скоро мало сутра).

Та, шетам се по Кнеза-Михайлова, жега као и данас, па ща да видим – Jelen Pivo са пуснали грейпфрутова бира. Споменът за люблянския Унион нахлува във вкусовите ми рецептори, бам, давай да видим колко можем отнесе набързо за един следобед, вóзи Мишко!



Добро е Jéленчето, добро е, а грейпфрутът си пасва на бирата като масон, завършил в Симеоново, на независима съдебна система!

Връщам се от Сава край Перловската и пак, също като преди година се гнетя и си викам – добре, де, защо там, така, разнообразие, пък тук всичко така, по-бавно и плахо някакси... Буквално след два дена се залоствам в тетриса на (да бъдем актуални с датата и събитията) Площада-пред-Бастилията-наричан-още-Орлов-мост и пак ща да видим – стои пред мен горд камион на Каменица, а на камиона – реклама на Kamenitza Fresh лимон... и грейпфрут!
Оле!




Следват degustatio ad momentum и констатацията, че грейпфрутовата Каменица също е добра, определено по-добра от лимоновата си сестрица, което донякъде неизбежно с оглед особеностите на грейпфрута, посочени по-горе.




След утихването на първоначалния потребителски ентусиазъм решавам да подходя  научно и правя сравнителен анализ без особено смислена цел и каквито и да било заключения.
За пълнота на изложението дотук:





Припомням си умилението пред пионерското в Каменица, нооо... конкуренцията не спи и от Заарата отвръщат на удара!





Поздравявам Загорка за новаторството, но Fusion определено няма да стане моята лятна бира. Сладостта и преобладаващият вкус на бяло вино ме карат от само себе си да заключа, че ако искам вкус на бяло вино, просто ще си сипя бяло вино!
Но това по-никакъв начин не значи, че Фюжънът не е добър, опитайте - въпрос на вкус!

И точно когато си казах – ОК, дотук добре, една година по-късно - к’вото е, т’ва е и е баш супер и фино, от Шумен ме довършиха softly с два премерени удара.






И двете са добри, но портокалът ми е поне една идея по-сладък от необходимото, затова за пореден път залагам на грейпфрута и, написвайки това, веднага се стрелвам към хладилника, където ме чака един!

Да обобщим - изборът е тук, шофьори и нешофьори, при това – обилен, жегата също е тук и обилна, затова...
Рад(лер)вайте се, за едно свежо и весело лято!