вторник, 7 август 2012 г.

Място за всеки и всеки на мястото си


Днешната вчерашна преса ни носи радостната вест, че осмокрилият пентафалос край НДК се стяга за последния си полет - към небитието.
Лети, лети, лети...

Крайно време беше.
След толкова дълготрайни и крайно ненужни опити да бъде спасено неспасяемото и да бъде върнато към живот мъртвороденото отпреди трийсе години, време беше на агонията на кичозавъра да се сложи край.

Дотук с добрите новини обаче, следват некои питания.

При внимателен прочит разбираме, че ще се демонтират части от пентафалоса, а някакви неща щели да останат.
Кои части, докога, защо въобще, бе, хора*?!
* ако сте хора

При невнимателен прочит разбираме или, по-точно, не разбираме дали за момента се предвижда например възстановяване на паметните плочи на 1-ви и 6-ти пехотни полкове на Първа софийска дивизия, наричана някога „Желязна”.















А точно там е точно тяхното място.
Какво по-хубаво за нехубавия център на вероятно афектационно хубавата ни столица за юбилея от началото на Балканската война?!
А в следващите няколко години предстоят толкова военни юбилеи, свързани с живота, смъртта и паметта на тези, чиито имена са изписани на плочите, незаслужено пенсионирани в задния двор на Военноисторическия музей.

Кажете, недраги ми общински бюджетоусвоители, нима е толкова трудно да спретнете съответния бюджет за свои хора при възстановяването на плочите?