вторник, 7 август 2012 г.

Място за всеки и всеки на мястото си


Днешната вчерашна преса ни носи радостната вест, че осмокрилият пентафалос край НДК се стяга за последния си полет - към небитието.
Лети, лети, лети...

Крайно време беше.
След толкова дълготрайни и крайно ненужни опити да бъде спасено неспасяемото и да бъде върнато към живот мъртвороденото отпреди трийсе години, време беше на агонията на кичозавъра да се сложи край.

Дотук с добрите новини обаче, следват некои питания.

При внимателен прочит разбираме, че ще се демонтират части от пентафалоса, а някакви неща щели да останат.
Кои части, докога, защо въобще, бе, хора*?!
* ако сте хора

При невнимателен прочит разбираме или, по-точно, не разбираме дали за момента се предвижда например възстановяване на паметните плочи на 1-ви и 6-ти пехотни полкове на Първа софийска дивизия, наричана някога „Желязна”.















А точно там е точно тяхното място.
Какво по-хубаво за нехубавия център на вероятно афектационно хубавата ни столица за юбилея от началото на Балканската война?!
А в следващите няколко години предстоят толкова военни юбилеи, свързани с живота, смъртта и паметта на тези, чиито имена са изписани на плочите, незаслужено пенсионирани в задния двор на Военноисторическия музей.

Кажете, недраги ми общински бюджетоусвоители, нима е толкова трудно да спретнете съответния бюджет за свои хора при възстановяването на плочите?







2 коментара:

Комитата каза...

Те били огромни бе, тия плочи! Аз мислех, че са по-малки.

Много правилни разсъждения. Вместо реална грижа за паметта, се организират кичозни спектакли, в които девойки в народни носии правят вълнички с европейското знаме.

И не мога да разбера защо по скалата на непомръдваемостта най-високо стои съветската армия, след това кичозните болни фантазии на людмила живкова и като най-мобилни и маловажни (от властта) се смятат реалните жертви и реалната памет на реални българи.

Belomore каза...

Паметникът с плочите всъщност е бил нещо като цял мемориал - какъвто въобще си нямаме, а би трябвало при всички жертви (и човешки и морални, за десетилетия напред), дадени в периода 1912 - 1918 г.
Съвсем смислово там би било мястото и на т.нар. вечен огън, а не така сбутан някакси полутайно на стената на Св. София, ама нейсе, това да беше...

Въобще - имаме си паметник на незнайния воин, нямаме си (в София) паметник на знайните, вкл. съвсем поименно, войни.
Е**ти и столицата!

Отделно и между другото - от скоро има паметник на опълченците от 1877-1878, няма обаче на опълченците от 1912-1913та.
За знайните и незнайни четници, контрачетници, обикновени терористи и жертвите на терора и кървавата надпревара кой е по-по-най-правилен родолюбец от 20-те и 30-те години на ХХ в. въобще и не си помислям.

Сбъркана памет = сбъркани паметници...