петък, 19 октомври 2012 г.

Ирония на кон

Скопските общинари най-накрая си признаха, че вдигнатият в кв. Кисела вода паметник, доскоро известен като „Войвода на кон”, всъщност е паметник на Тодор Александров.


Снимка - ???, циркулира "из нета"

Похвално, крайно време беше!
И за това да бъде издигнат паметник на Тодор, и за това – веднъж издигнат, да си признаят, че е негов.
Щото последното беше ясно от самото начало, когато в скопските медии спореха свенливо каква била всъщност точно тая новокомпонирана кокарда на шапката на войводата на коня...

Снимка - пак оттам (вж. по-горе)
Искрено ме развесели обаче многопластовата ирония, струяща обилно от информацията, че паметникът на Тодор Александров е излят в сръбски завод!

Алал им вера и на скопските общинари, и на сръбските леяри!

Шегите настрана.
Независимо от всички манипулации и интерпретации, важното е, че в Скопие вече има паметник на Тодор!
Ще мине време, глупостите ще отминат, но паметникът ще си седи и все повече местни ще се запитат какъв точно, аджеба, е бил тоя Тодор и защо е толкова "противоречив". Така и истината ще изплува все по-често.

Само дето междувременно градът може би окончателно ще се раздели на (юго)македонска и албанска част.
И само паметниците на някогашните съюзници в борбата срещу сърбите Тодор Александров и Хасан бей Прищина ще се гледат отдалече, от двата бряга на Вардар...

Откриването на паметника на Хасан Прищина в Скопие миналата неделя  (14.10.)
(снимка - пак там)

петък, 5 октомври 2012 г.

100


Нямам представа - извън създадената от филмите, как точно изглежда нощна атака „на нож”. Радвам се, че е така.
Нямам ни най-малко съмнение, че когато на сутринта светлината разкриела истинската картина, тя никога не е била хубава, дори и за победилите.

На днешния ден преди 100 г. духът на българското Възраждане достига подножието на върха, от който го е деляла последната крачка, направена на 13.03.1913 г.
Следва шеметен пад, за който в следващите месеци ще се опитам да не мисля.

Пак на същия ден преди 100 г. четиринадесет българи от 30-ти Шейновски полк падат на първия измежду многото превзети на нож в следващите седмици върхове.

Имената им – или това, което е запазено от тях на лобното им място, са:
Димо Р. Чакъров от с. Българин
Иван П. Манолов от с. Обручище
Пеню И. Енчев от с. Стражари
Петър П. Петров от с. Брест
Теню И. Гавем от с. Климентиево
Точо Д. Стоев от с. Остър камък
Петко Ж. от с. Брест
Жеко С. Желев от с. Обручище
Илия В. Гешев от с. Виница
Пеню И. Петров от с. Климентиево
Райко С. Колев от с. М. Борисово
Теню Т. Тренов от с. Статан
Петко Ч. от с. Обручище
Димо К. Даф. (от ...).

Имената на другите над 50 000 техни другари, последвали съдбата им – християни, мюсюлмани, евреи, също са известни и благодарение на Държавния архив днес можем да ги прочетем.

Не знаем имената на противниците им, паднали редом до тях за своята родина, но костите им са по същите места, заедно завинаги.

Бог да ги прости всички!

Плочата в основата на паметника на връх Шейновец (Курт кале),
над с. Мезек, до Свиленград