петък, 27 февруари 2009 г.

Сирна неделя

Всяка година, когато наближат Сирни Заговезни, покрай прекрасните семейни традиции на прошките, хамкането и гостуването на близки хора освен да благодаря на Господ, че ме е благословил с това, че съм познал лично тези традиции, си мисля – може ли, трябва ли и редно ли е да се прощава на този, който не иска прошка, който не осъзнава, че е сгрешил. Редно ли е да натрапваме опрощението си и дефиницията си за грях на този, който не съжалява, който може би дори се гордее с извършеното.
Не зная и нямам сили да търся отговора на този въпрос.

Пак всяка година по това време се сещам за и друг път споменавания от мен тук апокрифен филм „Сирна неделя” – създаден през средата на 90те и бързо „забравен” поради неблагоразумието да се занимава с теми, които на безгрешните и непрощаващите не им е приятно да чуват и виждат.
Някъде високо в небето и дълбоко в земята на България обаче продължават да кънтят думите на ослепелия горянин от Пирина:
Да ти прóстим... Нема да ти прóстим... На тебе и Господ нема да ти прóсти...

И пак се питам, как да простиш на тоя, който не се е покаял?
Дано Господ ми прости на мен самия, че си задавам този въпрос.

Хубав филм. Потърсете го, гледайте го.
Весели празници, Честита Баба Марта, Честит 3-ти март и не забравяйте да поискате прошка от близките си, пък и не само от тях! :)

4 коментара:

templar каза...

Няма какво толкова да го мислиш този въпрос. Той е ясен като 2 и 2

В Господнята молитва се казва:

"И прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжници"

На друго място е казано: "С какъвто аршин мериш, с такъв ще ти бъде отмерено"

По това дали си готов да простиш на всички ще се отмери и Божията прошка към теб.

Покаянието е проблем на грешника, а не не прощаващия.

Да не простиш ня някого, защото не се е покаял (не е достоен за прошка) е проява на гордост. А гордостта е най-тежкия грях.

Обществената оценка към нечии деяния е друга тема. Тя няма много общо с прошката, която е дълбоко лично чувство.

Такова е моето чувство към темата.

Belomore каза...

Разсъжденията ми са по-скоро риторични. Не става въпрос за гордост, опазил ме Бог да си мисля, че мога да бъда съдник. Именно защото знам, че не мога, затова се и питам.
Прав си, но, ако задълбаем в тълкуването, бих се спрял отново на думите:
"И прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжници"
Са ли ни длъжници тези, които не осъзнават, че ни дължат нещо, напротив, убедени са, че не дължат нищо?
Дължат ли наистина нещо (според мен - дължат поне едно извинение, но това е моя преценка)?

Но винаги опираме до аршина и там колебанията наистина приключват.

Що се отнася до обществената оценка - за съжаление у нас тя не е такава, т.е. не е публично споделена в обществото, даже направо липсва. Затова и някои се опитват да минат "метър", а по скромната ми преценка щяха само да спечелят, ако бяха намерили добра дума за собствените си деяния.

Анонимен каза...

А, ако не си оставя магарето в калта!...
Обиди ли ме някой, най-естествената реакция е и аз даму отвърна със същото. Как така ще чакам прошката му? Гордост било да не я приемам! Че аз да не съм Господ?
Както се казва: "Каквото повикало, такова се обадило!" Кой има нужда от едно фалшиво премълчаване. Ако ми ударят шамар, няма да си обърна другата буза, ще забия и аз един шамар на нахалника.
А представете си, че взема да умра и този побойник как ще си плати тогава?
Не, не става така!... Ударят ли те, и ти удари!
Обидят ли те, и ти го обиди!
Всичко останало е лъжливо лицемерие и страх, но не от Бог, а от отсрещният герой.
Albena

Лъчезар П. Томов каза...

Когато прощаваме на другите, го правим за нас, за да намерим ние мир, те ще намерят мир, когато също простят на други хора, дори най - отвратителните злодеи не заслужават да ни инфектират с тяхното зло. прошка не означава отказ от спрведливост са мен, тя е отказ да следваме завета на неразкаялите се.