петък, 11 декември 2015 г.

Нашата малка страна



Поздравявам всички съпреживяващи актуалните събития в Олигархостан с една чудесна песен на хърватските турбофолк пънкари „Бркови”, които буквално преди дни имаха прекрасен първи - измежду, силно се надявам, много предстоящи - концерт в София.

 

Под клипа ви предлагам и скромния си превод на текста, в процеса на чиято адаптация, разбира се, бяха неизбежни някои несъответствия спрямо оригинала на хърватски.

 
Бъдете снизходителни! J






 
Nasa mala zemlja
 
Prijavljen na minimalac
a lova se pere
vikendica nije moja
vec od moje zene
 
Gradiliste nije moje
vec od moga brata
u selu od mene
nema vecega Hrvata
 
Karijera napreduje
da kucnem u drvo
na izbornoj listi
moje ime uvijek prvo
 
Auto na povlasticu
dzabe pijem, zderem
drzavnom se aparatu
u carapu serem
 
Obitelji sve dugujem
bez njih ne bi dis'o
maloga sam bez prijemnog
na pravo upis'o
 
U radnoj sobi visi slika
pokojnoga djeda
dok na tajne mi racune
dirivenda sjeda
 
Ne moze mi niko nista
najveca sam faca
svaka bolja sponzorusa
na me oko baca
 
Mnogima sam pomogao
i svi mi se dive
zele biti poput mene
da lagodno zive
 
Ref. 3x
Ova je nasa mala zemlja
u totalnoj banani
nista se nece promijeniti
bice isto kao lani
 
 
Нашата малка страна
 
Осигурявам се на минимално,
пере си се парáта.
Тая вила не е моя,
а е на жената.
 
И строежът не е мой -
той пък е на моя брат,
в своето си село
най-голям съм демократ*!
 
Кариерата се движи,
нека чукна на дърво.
В изборната листа  
пак съм номерът едно.
 
Колата ми е с пропуск,
пия, плюскам на аванта,
а държавната машина -
бóли ме за тая кранта.
 
Всичко ми е от родáта -
близките помагат здраво.
Сина без изпити записах,
нека следва право.
 
В кабинета ми виси портретът
с дядовия скромен лик,
докато по тайни сметки
мушкам всеки сочен плик.
 
Не смее никой да ме пипне,
тука аз съм баш-пашата.
Всяка сгодна мъжеловка
погледи ми мята.
 
И на хората помагам много,
всички ми се възхищават.
Искат да се като мене,
майсторски да се оправят.
 
Припев:
Това е нашата малка страна
в цялата си красота.
Нищо няма да се промени,
чак до края на света.
 
 
* в оригинала е „хърват(ин)”


6 коментара:

Търновец каза...

Как е мнението ти година и кусур по-късно?
Качественият строителен надзор успя ли да повлияе по някакъв начин на "акъла" на големия, широкоплещест "десен" строител? :)

Belomore каза...

Със съжаление за забавения отговор, потвърждавам, че стоя зад мнението си.

Това, което се получи и случи, може да не е най-доброто, но без него според мен щеше да е още по-зле.
Трябваше и струваше си да се опита - не се получи както трябва, факт, но, дет' се вика - продължаваме напред! :)
В този ред, не съжалявам и подкрепям дори и "историческия компромис" - след като въобще се тръгна на конституционната игра "ва банк", трябваше да се опита всичко. Видя се поне кой държи на думата си, кой не. Подкрепям и оставките / напускането след гласуването, тъй като бяха неизбежни с оглед "компромиса".
При тези дадености, това стана, само по себе си в това няма драма.
Грешките според мен бяха и продължава да ги има в друга посока, но за момента ще спра тук.

Анонимен каза...

Тъй като вече съм изтощен от нескончаемото крайно напрегнато говорене на формалните и неформалните водачи, медиите и привържениците на ДСБ за съдебната реформа, което обичайно съдържа искания, проклетисвания и закани, но не и предложения за конкретни и осъществими действия, ми се ще да споделя следното. Конституционата реформа изискваше подкрепата на ДПС, но в същото време беше ясно и недвусмислено заявявана като целяща "изчегъртване" на движението от съдебната система, тоест силно ограничаване на властта и влиянието му. Имаше ли изобщо възможност подобен абсурд, сриване на позициите на ДПС с решаващото участие на гласовете на самото ДПС, да се превърне в успешна политика? Съмнявам се. "Историческият компромис" като тактическо решение във всеки един момент зависеше най-вече от волята на водачите на движението и превръщането му в конституционна реалност едва ли е можело да им бъде наложено силово чрез външен натиск. За съжаление у мен все повече се утвърждава усещането, че т. нар. съдебна реформа на ДСБ е не толкова опит за промяна на институциите и въвеждане на правов ред, колкото многостранна пропагандна операция по дискредитиране на партньорите в управлението и поредна офанзива в старата костовистка война за разрушаване на конкуренцията в "дясното" и установяване на доминация в него. Истеричната медийна кампания на ДСБ, на която сме свидетели, почти напълно изтласка прагматичното говорене и заплашва да измести от общественото внимание необходимостта от съществени промени в много други области. Уви, според мен това не е политика, това е властомания, от която несвързаните с партийния апарат граждани нямат особена нужда. И да, аз също подкрепям ограничаването на властта на прокуратурата, поставянето й под контрол и промяната на властовите съотношения и механизми във Висшия съдебен съвет, но искам осъществими предложения и разумни действия, а не заклинания и партизански боричкания. Защото едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто - да го направиш.

АнонименЪ

Търновец каза...

Belomore, 10 месеца по-късно... как е хавата? :)
Ще издаяним ли още много с тая долнопробна имитация на държава, институции... всичко?

Анонимен каза...

Търновец, позволи ми да отговоря: въпреки агресивната война за завоюване на дясното 10 месеца по-късно ДСБ изглежда все така неуверена в способността си самостоятелно да преминава прага от 4%, все така негодна на градивно коалиционно поведение и все така посветена не да използва наличните възможности за промяна в различни области, но да истеризира пропагандно обществото и да отблъсква потенциалните партньори чрез превръщане на практически неосъществими искания в химерични свръхцели. Резултатът от всичко това може да се окаже силно наподобяващ случилото се през първата половина на 2013 година, яростна война на ДСБ срещу ГЕРБ и завръщане на БСП във властта. Прочее, такава е хавата, гледана не от сърцевината на твърдото ядро на ДСБ.

АнонименЪ

Анонимен каза...

В деня след първия тур на президентските избори, в който беше необходимо проевропейско обединение против БСП, Радан Кънев заяви: "ГЕРБ се разпада пред очите ни. Въпросът е ще допуснем ли това пространство да бъде заето от националисти и популисти." За този човек идването на БСП и ДПС на власт не е заплаха за обществото ни, а шанс да унищожи ГЕРБ и заеме мястото й. Дори няма да разсъждавам дали ДСБ наистина има способност да замести ГЕРБ като масова партия, а ми се струва, че това е ако не изключено, то много малко вероятно по ред причини, вариращи от тежка историческа обремененост до приемливи само за сравнително тясна ниша послания. Защото изпитвам гняв от партизанщината и безогледната битка кой да води бащина дружина. И това - на фона на собствения изборен неуспех, понеже Трайчо Трайков сякаш получава едва 6% или 30% по-малко спрямо 8,9% за Реформаторския блок през 2014 година. Отвратен съм. От ДСБ, Радан Кънев и менталността на тази общност. Уви, не за първи път...

АнонименЪ