You gotta keep 'em separated

Вие ме познавате...
Това май беше нагъл слоган от кампанията на няк’ъв боклук. Или на някой, който имаше взимане-даване с боклука? Или пък доказал, че не е боклук?
Абе боклучава работа някаква беше, но точно за боклука ще иде реч тук.

Та, казвам, вие ме познавате... Верно е - ако живеете на моята улица, значи 100 % ме познавате. Аз съм ненормалният, дето през сутрин се изтъпанчва пред кофите за разделно събиране на отпадъци и идиотски губи поне 5 минути от живота си, за да разпредели съдържанието на една торба из трите шарени контейнера. Дори когато в контейнера за хартия е пълно с торби с разнообразно битово гюбре, дори когато от жълтата кофа преливат кашони с изгнил зарзават от близкия плод & зеленчук, тогава аз, като един същи Гюро Михайлов на разделното събиране, пак стоя на своя пост и разделям, ли разделям... Направо разпределям и дистрибутирам (това последното за да звучи по-чисто на български).

Трудно ми беше, съвсем в началото, да осъзная в колко опакован свят живеем...
Кротко и търпеливо убедих семейните си в смисъла от безсмислието на действията си. Преглътнах доводите на съседката, че няма никаква полза, тъй като тя била виждала, че всички контейнери се събират от един и същи камион.
Заниманието бе прието за част от тихите ми лудости и домашните дори взеха да ми угаждат, пълнейки надлежно нарочната торба.

Забавлението ми не остава обаче без коментар от страна на минувачите.
Трима направо се спряха при мен и ме заприказваха:

Първа сцена
Достолепна, спретнато облечена дама в третата възраст. Видимо образована, „от добро семейство”, навяваща деликатна буржоазна носталгия.
Приближава се ненатрапчиво, някакси от нищото, леко заговорнически навежда напред глава и казва тихо с най-приятния любезен тон:
„Господине, Вие нали знаете, че те всички отпадъци накрая ги събират на едно място...”

Втора сцена
Характерно опърпана в облеклото си дама от ромски произход. Върви по средата на улицата с торби и видим интерес към сектора на улицата, окупиран от всякакви шарени и нешарени контейнери за отпадъци. Приближава се към мен с бодра стъпка, усмихва се отдалеч и се провиква:
„Ееей, най-накрая да видим един блъгáрин да си фърли разделно боклука...”

Трета сцена
Твърде зле облечен господин с типично неустановими възраст, произход и други външни белези, видимо подлежащ на определяне като „клошар”. Поглежда в кофите, не, вероятно не е от инспектората на почитаемата община. Изчакваме се вежливо, на раздяла се обръща и казва:
„Браво, браво, ей така всички ако правеха...”

Има една категория ноо широко скроени хора, които напоследък ýмрат да правят народопсихологически заключения за „българина” от всичко – от избора с есемеси на това, на онова, от реакцията на тоя на това и на оня на онова. С удоволствие бих им предоставил възможността да направят възможно най-есенциалистки заключения. Понеже не съм нито толкова ентюлюгентен, нито толкова космополиран, няма да направя никакви заключения.

За какво ви разказвах обаче... А, да, за боклука.
Та боклукът е хубаво да бъде разделян, да не мешаш огризките със стария вестник, или найлона с бутилката от виното, дарило ти хубави мигове предишната вечер. Обидно е някак си...
Да не говорим, че, ако юрнем всичко в една и съща кофа, общият обем на боклука ще изглежда много повече, но реално не само ще е все същият, а може би дори и малкото възможни ползи, ще бъдат пропуснати.
Само дето концесионерите ще въртят повече курсове.

Въобще, много боклук ни чака това лято... Дано поне в синия контейнер за хартията не метнат прекалено много огризани гюбрета, че ще ухае и той като останалите.

Сирна неделя

Всяка година, когато наближат Сирни Заговезни, покрай прекрасните семейни традиции на прошките, хамкането и гостуването на близки хора освен да благодаря на Господ, че ме е благословил с това, че съм познал лично тези традиции, си мисля – може ли, трябва ли и редно ли е да се прощава на този, който не иска прошка, който не осъзнава, че е сгрешил. Редно ли е да натрапваме опрощението си и дефиницията си за грях на този, който не съжалява, който може би дори се гордее с извършеното.
Не зная и нямам сили да търся отговора на този въпрос.

Пак всяка година по това време се сещам за и друг път споменавания от мен тук апокрифен филм „Сирна неделя” – създаден през средата на 90те и бързо „забравен” поради неблагоразумието да се занимава с теми, които на безгрешните и непрощаващите не им е приятно да чуват и виждат.
Някъде високо в небето и дълбоко в земята на България обаче продължават да кънтят думите на ослепелия горянин от Пирина:
Да ти прóстим... Нема да ти прóстим... На тебе и Господ нема да ти прóсти...

И пак се питам, как да простиш на тоя, който не се е покаял?
Дано Господ ми прости на мен самия, че си задавам този въпрос.

Хубав филм. Потърсете го, гледайте го.

Весели празници, Честита Баба Марта, Честит 3-ти март и не забравяйте да поискате прошка от близките си, пък и не само от тях! :)

Газ глава затрива

или „Долу ръцете от Власт 4 ½!!!”

От много време се каня да напиша „Похвално слово за Христо Комарницки” – гениалният (не преувеличавам!) карикатурист от последната страница на притежавания от „Овергаз” вестник „Сега”, последният интимно-закачливо придобил популярност след следящите го по причина на собствеността му като „Газетата”.

Няма по-точен, по-безпощаден и по-актуален публицист в днешна България. Човек, който може с безпогрешно око и ръка да изобрази всичко, което се случва в рОдината ни. От години наред следя вестник „Сега” най-вече заради Комарницки. Неслучайно започвам да чета вестника отзад-напред – не заради крими-страницата на „Труп”, не заради спортната страница на тоя или снимката с голото мясо на оня. Единствено и само заради Комарницки.
Когато видиш негова карикатура, не ти трябва да четеш новини, анализи, критики и т.н. – стига ти една карикатура, за да видиш и новината от предишния ден, и оценката, и присъдата. Последното – за съжаление без връзка с Темида.

Ако не вярвате – убедете се сами. Проверявайте всеки ден – или на последната страница в хартиеното издание, или в раздел „После” на интернет страницата на вестника*.

И понеже от много време почти не останаха (или – все още не се появиха) много качествени публицисти в България, то все си мисля, че Христо Комарницки трябва еднолично да бъде обявен за „Власт 4 ½”.

Обаче настанаха интересни времена. И както не ми остава време да напиша „Похвалното слово”, изведнъж се появи рискът, то да бъде малко пост-фактум.

Когато миналата седмица Газетата пусна известния си разследващ фантаст Б.Б.** да громи кофти-човешкото изказване на Б.Б.***, вероятно надали е и подозирала, че втора поредна седмица ще бъде в центъра на медийното внимание. А тази седмица започва твърде ударно - Газетата директно обвини тов. Пырванов, a.k.a. Гоце, че иска да я спре и с тази едничка цел громи бизнеса на собственика й – „Овергаз”.

Разбира се, там, където става дума за милиони, какво тук значи някакъв си вестник, а и всички от малки знаем, че който си играе с газеничето, почти сигурно накрая ще се опари.
Нямам никакво намерение да размишлявам коя е целта на Гоце, добри или лоши са „Овергаз”, има ли пряка връзка между посредничеството между Газпром и Булгаргаз и бизнеса с газифицирането на страната, кой е собственик на „Овергаз”, въобще – кой е тоя „Овергаз” и кой е оня „Овергаз”, кой е собственик на тоя и кой – на оня, каква е тежестта на „Инк.” и прочие.
Има кой да го прави, че на някого и ще му плащат освен това.

След години следене на вестник „Сега” (и, напоследък макар и затихващо, участие във форума му, понякога с цената на огромни нерви, но и с приятната емоция за немалко хубави хора, срещнати там, сред мнозинството еднокнижници с блеснал поглед) мога спокойно да пресявам положителното и отрицателното, да знам коя статия как да чета и тълкувам и т.н. Знам какво да очаквам и какво не. Предвидимостта и спокойствието създават уют, от който не бих се лишил.
Но знам, че няма да има и нужда - вестникът е преживял и Райчефф, и Стойчефф****, ще преживее и Гоце, и „Овергаз”.

Но няма да преживее и ден без Власт 4 ½, отсега предупреждавам!

---
* Това, разбира се, не е рекламно съобщение, а най-искрената ми препоръка на безкористен почитател!

** Божидар Божков – разследващ журналист и кореспондент на „Сега” в Бургас, известен на читателите на вестника със склонността и способността си да създава сензации там, където със сигурност ги няма.

*** Няма нужда от уточнения.

Броят на звездите не е задължително да съответства на такива от пагон.

**** Известните голф-легенди А.Райчефф и К.Стойчефф бяха собственици на „Сега” преди „Овергаз” и преди да станат собственици на голф игрища.

Броят на звездите не е задължително да съответства на качеството на незавършено голф-строителство или завършени пийпълметрични проучвания.

Новият Тор

Чудите се къде е Тор Бьорголфсон и защо напоследък не сте чували за някоя нова негова бомбастична инвестиция в рОдината ни?

Много хора, включително в Исландия, се чудят къде е.

Но немойте плака! Иде новият Тор, но този път не на викингски кораб, а с петролен танкер. След СуперБоровец иде ред на КГБ, пардон – КТБ. Дето клиентите й са скъпи. И как няма – чували сме за двама, ама все от сой – Ирена Кръстева и основателят на Новия Епъл Айвън Драшков Джуниър. Като турим Първа атомна и Втора атомна, всичко става от скъпо, по-скъпо! Интересна е сигурно историята на тази така богата и щедра банка. Интересна е сигурно структурата на капитала й. Една такава доверителна... В смисъл - много доверие има заложено, много любов.

Вече знаем коя е новата БРИ-, пардон – СИБанк.
Този филм обаче сме го гледали. В него освен новия рицар, от скоро свенливо отметнал банковия плащ и финансовия кинжал - Цветан Василев, участват още Цеко Минев, Славчо Христов, Петя Славова, Цветелина Бориславова, Георги Крумов, Георг Цветански, Гергов 1, Гергов 2 и прочие знайни и незнайни родени банкери и финансисти, експлозивно изгрели от врящия котел на бумтящата българска кристално чиста пазарна икономика. Периодично изгрява една звезда, после друга, по съвпадение - все петолъчни и все алени.
Помните ли популярната по берово-виденово време фраза „Равен старт”? Е, равно стартирахме, само че по различни пътеки.

Сега чакаме следващия суперпроект, както и рекорден растеж на чуждите инвестиции и БВП, пукай се от яд, Европо, блуднице вавилонска, нека австрийците си плямпат от завист, оле!

P.S.

Иншалла, освен падишаха от Дръндар вече ще си имаме поне един истински султан. Преходът, казва Райчефф ефенди, свърши, кой сля’а от камилата, да сля’а.

Бело море

Случвало ли ви се е да чуете някоя песен и веднага, от първите звуци, да си кажете - "Това е моята песен, тази песен е написана за мен!"?

Ето я моята песен:



И колко по-голяма е радостта ми, че е на една от отдавна любимите ми групи - македонската дарк легенда (не преувеличавам!) Мизар.
Благодаря на неповторимия Горазд Чаповски за изживяването!

А още по-голяма е радостта ми, че са използвани мотиви от друга моя любима песен от съвсем друг жанр - "Беломорие" на изключителната Любка Рондова.

Понякога се изненадвам от това, как най-ненадейно, и в най-студените и мрачни зимни дни, винаги се появява отнякъде нещо истинско, красиво и разтърсващо, което сгрява сърцето и ти дава повод да се усмихнеш и да си спомниш, кой си, откъде си, какво цениш, какво те радва, какво ти дава сила, че си ще жив, че битът и пустотата не са те победили съвсем.

Нова година, нов късмет, нали?!

Няма нафта, няма газ, Порточа..., пардон, Путин – той си го знае...

Чудно Богоявление (по наш стил) и Бъдни вечер (по техен стил) ни спретнаха таваришшите из Масквы (пардон - забравих, украинците са виновни, затова че Вовата затворил докрай крана).

Добре поне, че засега нафта май има.

В отговор на газовия подарък, наш Сергей дори бил тропнал с премръзнало краче, но сигурно след като е затворил (или са му затворили) телефона. За глупостите на бракониера няма да говорим.

Въобще - всичко по темата беше написано и описано немедленно по блоговете – и от Радан, и от Templar, и от Комитата, и от Стойчо, Dzver, и кой ли още не...

Затова за себе си ще запазя опита да видя нещо положително в цялата Дед-Морозщина, а то е излазянето на прелюбопитната информация, че доставчик на руски газ в България се оказа не „Газпром”, а три фирми, с които нямам спомен Булгаргаз да (е обявавал, че) е сключвал договор.

В МС бе повикан и шефът на “Овергаз“ Сашо Дончев, чиято компания е основният доставчик на руския газ в страната с 60-65 на сто от количествата. Останалите доставчици са “Газпром експорт“ и “Винтерсхал“. И трите компании са контролирани от “Газпром“.
(от Медияпул)

Та значи, сключваме ние митични договори с Газпром, а пък после хоп – доставчик ни е Овергаз и Винтер-с-праз. Къде ли е уредено това, впрочем (уупс, материята е класифицирана, простете пак!).

Интересно само кой ли плаща комисионните Овергазами - може би Газпром (иззад кулисите се чува нездрав смях)? И в какво точно се изразява заслугата и услугата на Овергаз – притежават някакви тръби ли, нещо, ползват преференциални тарифи, поради които и на нас ни излиза по-йофтино да ни доставят те, или...
Или просто метат едни фактури насам – натам, пък после кесаревото – кесарю?!

Та, както се оказа наистина, Дед Мороз въобще не е Dead, ама си е баш и само Мороз!

Дори вече знаем и коя е Снегурочка.

Dead Мороз & Снегурочка проверяват кой е слушкал през миналата година, за да го накажат най-сурово, та да слушка още повече през новата.

Последната битка на дядо Мраз

или защо
Дед Мороз is not dead!

Честита Нова Година преди всичко!
Сурва, сурва и за много години!

Наскоро Templar поразрови досието на позабравения съветски секретен сътрудник с агентурно име „Дядо Мраз”. На днешния ден преди 20 години дядо Мраз дойде за последно в България.

Дядо Мраз обаче въобще не си е отишъл кротко в миналото. Просто е свил периметъра и сега работи само в страните, следващи стария стил в църковния календар, които празнуват Коледа (Божик) на 7.01. Като истински комунист, дядо Мраз например продължава да пребивава и работи в Република Македония – поне засега, докато не го сменят с някой вистински македонски античен дедо от фалангата на Александър. Пък и там верно има толкова мразене, че няма как да не е дедо Мраз...

Тия дни обаче Дядо Мраз имаше и друга важна работа на Балканите, същинска битка, в която трябва да го подкрепим!

Ну, давай, дед, u r not dead yet!