Мацата, Тарабата, Сергей и дон Нуцо ефенди

Коце Маца като Георги Димитров...
Ние това много добре го знаеме! Едновремешните тараби отдавна се преродиха в маци. Хубаво е, че рано или късно все опират до германския съд.

За храбрия пирински орел – следовник на делото на тарабите, кумец на кумеца си, президент на президентството си и т.н. много се писа, но историческия паралел, тънката червена линия покрай тарабата на историята ни, нямаше как да пропусна. От тарабата през жалона на соц-а – легендарният мотел с кореком Църна Маца, та до Коце такава.

Тънкият ред лайн ми напомни и за един друг емблематичен образ, който олицетворява още по-добре развитието на родените от червеното знаме* от тарабата до мацата, че и до други висоти.
Другарят Сергей. Не, не този, когото Ъпсурт пророчески възпяха**, а истинският, вечният и святият. От "най-българския" сериал, по думите и акъла на човека, написал една радио-реклама.
Да, Ламбо, Мастера и прочие, или с думи прости – н.а. мин. Стефан Данаилов, известен понякога в Италия и като Stefano Danilov.

Той започна като др. Сергей и бързо стана майор Деянов.
После, в средата на 90-те някакси естествено и нормално стана мафиотски бос със звучното име дон Нуцо.
А накрая, по време на мандата на ДПС, съвсем логично – турски паша.

Всяка прилика на професионалната му биография с действителни лица, партии и събития от историята на България е, можете да бъдете сигурни, напълно неслучайна.

Весел празник!

-
* вж. предишния ми матр’ял :)

** „И тази вечер лифтът е едноседалков,
Чекай, чекай малко, чекай, чекай малко...”

Е в Сочи верно си отчака човекът, ама явно си е струвало...

Тях червеното знаме роди ги...

Тях не ще ги уплаши смъртта...
Особено чуждата.

Днешната светла за НРБ и КНДР дата няма как да остане неподмината.
Разбира се, не заради кръглата 60-та годишнина от Ким-Ир-Сен-овата декларация за особена народодемократичност, а заради невзрачната поради геометричната си некръглост 64-та такава от нашенския преврат.
Виж, догодина ще е ноо яко – 9.9.9-та + кръгла 65-ка, т.е. фатална 13та петилетка!
За кого ли...

Преврат е много хубава дума, особено когато говорим за 9.9.44. Превъртели са се много неща, превърнали са се едни в други, трети в небитие и прочие. И много хора покрай тях се превъртели и хоп – в небитието.

Не се съмнявах, че templar не ще пропусне датата и, сменяйки малки консервативни памперси :) , ще се обърне поне за малко към пълните със съсиреци памперси на историята.
За днешните пълни с трагикомични red-лайн пеленки пък споменава накратко (то повече не си и струва) Радан.
В този повивъчен ред на мисли, най-истинските 9-то септемврийски памперси обаче са тези, които ведри мои съседи упорито хвърлят в канализацията до окончателното й задръстване. Ще кажете – каква пък е връзката?! Ами такваз една – деветосептемврийска. И тогава е имало тежък цивилизационен сблъсък с канализацията.
Тъй е отсекла историята - red line води до задръстване!

Днес сигурно има много други, много и всякакви коментари.
Много думи, затова се опитвам да бъда кратък, въпреки че въобще не ми се отдава...

На днешната дата се сещам за няколко картини от семейната памет, която, за щастие, далеч не е познала цялата ужасна сила на вихъра, помел десетки хиляди български семейства:

Северна крайдунавска България.
Черни автомобили обикалят по тъмно града. Където минат, хората се чудят чий ли ред е дошъл.
В селата зли кулаци още пият кръв и не подозират, че ще има да се търкалят в бъчви по склоновете, за да се запишат доброволно в кооперацията.

Беломорието
На площада на един град гневен партиец - функционер на новата власт, обяснява разпалено на българското население (завърнали се през 1941-ва бежанци), че нямат никаква работа по родните си места и който ги е докарал, да си ги връща обратно.

Неизменно се сещам и за две реплики* от два нови български филма, едни от малкото стрували си гледането.

Единият („Подгреване на вчерашния обед”) го даваха наскоро и по БНТ. Та там, старият комита казва на прясно взелия властта млад партизанин, дошъл да конфискува с цел унищожаване църковната и фашистката книжнина:
- Вие не сте от майка раждани, вие сте от дявола раждани...

От апокрифния (защо ли...) за т.нар. ново българско кино филм „Сирна неделя” пък още ехтят в ушите ми думите в затвора на ослепелия войвода на горянската чета**:
- Да ти прóстим... Нема да ти прóстим... На тебе и Господ нема да ти прóсти...

Всичко друго за днешната дата е написано от Христо Троански в книгата „Убийствено червено”.

Пожелавам на всички сила до тройната*** 9-9-9 догодина да я изчетат докрай!

-
* цитирам по памет

** да бе – имало и такива хора, ама кой да ни каже?! По-лесно е да обясняваш за Будапеща 1956, Прага 1968, Гданск 1980 и че не сме народ, а мърша. Да убеждаваш, че всичко е било по мед и масло и съпротива не е имало, сещай се, щото въобще не е било толкова лошо / страшно, колкото лъжат недоубитите фашисти...

*** барем Тройната няма да го изкара до тройната... :)

Да ýмреш за наденица

Нещата някакси се насложиха от само себе си.
Преди няколко седмици в приповдигнат от употребените увеселителни напитки тон разпалено клеймях на маса някои недостатъци в творческата част на българския рекламен бизнес. Обяснявах как крайният му продукт е функция на определени слабости в личните качества на хората от този бизнес – най-вече липсата на естетически критерии, иначе казано – вкус, чувство за мярка и необходимата на всеки, произвеждащ публичен продукт, минимална доза гражданска отговорност. И прочие субективни глупости, които не си заслужават да се ровя в често незаслужено тормозената си памет.
На сутринта с насмешка си спомних за патоса си и се упрекнах за морализаторското си критикарство, склонността към излишни обобщения и вероятно неоправданото светоусещане, позволяващо коментари от пиедестала на проповедник от еснафска епархия.
Както и да е...

След известно време epistemic murk сподели серия от свои впечатления, изцяло съвпадащи с моите, относно съвременната реклама – не само българска, но и „вносна” (отделните статии вижте тук, тук, тук и тук).
Недалеч смислово е и видяното от Иван Бедров.

Отдавна си мисля, че всяка работеща в България (независимо от собствеността – българска или чужда) рекламна агенция има компютърна програма генерираща автоматично рекламите – задаваш продукта, предлагащия го на пазара, таргет аудиторията и някой друг параметър, програмата се замисля и след малко ти дава да си избереш от следното меню:

Кликнете върху предпочитаната матрица:
1. Ърбан сайънс фикшън лайфстайл
2. Пички (с премиум пакет според бюджета – певачки)
3. Стари български филми
4. Който играй - пичели
5. Драм-кръжок към читалище „Светлина”.

Рекламният гений мисли, избира, кликва и получава готова реклама.
Х дена по-късно от телевизора / билборда / ефира ни се усмихва Пепи, тръгнала на лов за спомени аха-аха да спечели поредната голяма награда насред сезона на дините и т.н.

В повечето случаи качеството на рекламата отговаря на качеството на продукта – така, както пещерският спирт, пардон - „Флирт”, се отнася като качество към J&B, Smirnoff, така се отнася и пещерският лов на спомени към Nightology, рекламите на Bacardi и т.н.
Вероятно това не е проблем, а аз съм мнителен застаряващ соц-дънер.
Сигурно бърка или умишлено подвежда от конкурентна завист и Ели Герганова – човек с опит в големия рекламен бизнес, председател на УС на Обществения съвет по саморегулация в рекламата (по темата - последните два въпроса в нейно неотдавашно интервю за „Дневник”).

Нямаше да напиша обаче и ред от всичко това, ако наскоро, някъде около Илинден и поредната, тази година – сто и пета, годишнина от едноименното въстание, не преля капката под формата на втората „серия” от телевизионната реклама на една марка македонска наденица, пунтираща (визуално несъмнено добре, от диалектологическа гледна точка – не дотам) с безспорно чувство за хумор легендарния епос „Мера според мера”. Първата серия беше забавна, докосвайки закачливо мерата на приемливостта.

Когато обаче чух финала на втората серия (цитирам по памет) – „...и избухна въстанието, ама за какво беше – за свободата ли, за наденицата ли, така и не се разбра”, се замислих – колко ли пари трябва да е взел човекът, написал тези редове от сценария, за да упражни чувството си за хумор върху паметта на загиналите – застреляните, закланите, изгорените, изнасилените, осакатените, отвлечените, прокудените, всички онези загинали 994 въстаници, 4694 убити цивилни и 3122 изнасилени жени и момичета.

Браво, майсторе, алал ти вера!

105 години не са малко, но не и чак толкова много. Зад всяка от студените цифри на статистиката стои жена, дете или мъж - конкретни хора, с конкретни, белязани от насилието, лица и конкретни прекъснати съдби, братя и сестри на нашите собствени прадядовци и прабаби.

По същото време Петър писа за „Забравения Илинден”.

Вегета(ция)

Помните ли „Вегета”?

Легендарната югославска (днес – хърватска) подправка, която беше една от емблематичните стоки за късния соц и имаше заслужената слава на статусово благо - да имаш и ползваш „Вегета” беше съизмеримо с това да имаш вила, видео, лада и т.н.
Внос, разбира се, официално нямаше. Чакаш някой да ти я донесе от непосредствения Запад. С връзки, с две думи...

Сетих се за „Вегета” след новината, че създателката й е починала. Бог да я прости, благодарим й за всички вкусни моменти!

Днес „Вегета” е един от многото продукти на рафтовете на хипермаркетите. Никой не чака никого да я донесе от Югославия. То и самата Югославия я няма, ама нейсе. Средностатистическият ползвател на „Вегета” от онова време днес има друга малка статусова консуматорска мечта – да мине, по възможност, през „Икеа” в Солун на връщане от курорта в Гърция.
Дребни проблеми на битието. Защо да се затормозваш с глупости. С етика, морал, почтеност (не онази, която е „във всичко”), солидарност, отговорност и т.н. празни понятия. Защо да се мърсиш с политика, гласуване, мислене, избор...

Пълни хладилници и празни сърца.

„Вегета” е хубава, звучна дума.
Според българския тълковен речник „вегетирам” означава:
1. (спец.) за растение – развивам се, раста.
2. (прен.) - живея без духовни стремежи, без идеали, без да се случва нещо интересно.

„Вегета” беше смесена подправка – много сол и много други работи, не можеш дори да им хванеш края. Не биваше обаче да се прекалява с нея.

Въпрос на вкус и избор.

P.S.
В един форум, един активно левичарстващ и борещ империализма и родните му слуги форумник коментира днес протестите на фермерите от Кърджалийско така:
Ега ти „фермерите”...овчари...Пфу-у-у.

Ключ към историята и паметта

На днешната дата неизбежно си припомням за жалкото състояние на паметния комплекс при с. Ключ, посветен на битката, повела Самуиловото царство към гибелта му. Който не е ходил скоро (впечатленията ми са от миналото лято), по-добре да не ходи.
За съжаление (или за щастие?) не разполагам в момента със снимки.
Комплексът се намира на броени километри от границата с Македония – държава, която претендира за същия тоя Самуил, за същата тази битка при същото това село и за кръвта от очите на същите тези войници...

Със състоянието си паметникът ясно показва какво е отношението ни към историята – същата тази, с която толкова се гордеят разни хора. Ако беше от другата страна на границата (която и от двете – на запад или юг), паметникът надали щеше да изглежда така. Справка – Самуиловата крепост край Охрид и останките от двореца му на о-в Св. Ахил в Гърция.

Тук ще спра и ще припомня думите на Далчев „към родината”, написани през 1965-та:

Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.

Да търси, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.

Благодаря на Драго Симеонов от „Дарик” за това, че ми припомни датата.

SPAйс Грррлс

Още незаглъхнал над София призивът на еврокомисарите …and justice for all !, и същите заветни думи разтресоха отново града пак по съюзническа, но този път отвъдокеанска линия!
Въобще - не можем да се оплачем това лято от концерти.
Събитията продължават! Следващият епизод – в събота на Бузлуджа, където ще има ред парейд на р.е.д. лайн-а (R.E.D. Line) в рамките на голямото r.e.d. турне.

Организаторите на това турне обаче пропускат най-големите звезди, които е redно да бъдат с r.e.d. младежта, а именно – големите, великите, неповторимите SPАйс Грррлс.
Да помечтаем, колко яко ред би било:

Лейдизенджентълмен, пардон – ваши величества таваришлар, директно от Дандукавский праспект № 1, идват горещите работещи момичета на големия зъл Вълкодав!
Моля, посрещнете ги, уан бай уан, неповторимите SPAAAAAAAйс Гррррррррррлс:

1.

Само една може да бъде първа – тайфунът с № 112, изящната ML Çok Scary Spice:

Жената, за която всички знаят какво не работи.

2.

Posh Spice е омъжена за Бекъм. Ние не знаем за кого е омъжена Тя, но солидарността ни с него е безгранична...

Да, това е Тя – нашата one & only Posh-ла Спайс! Таз’ година póshла, догодина poshлá, както казват в Матушката!

Жената, за която всички се чудят защо работи.

3.

Тя много иска да е строга и още по-много й се иска да е справедлива. Тя можеше да е кошмарът на едни други кошмари, но не би...
Тя е Out-of-Spice:

Жената, за която всички се питат - какво, като работи.

4.

Нов внос от Германия, малко употребявана. Идеална за нашите пътища и за нуждите в земеделието.
Тя е AGRO-Spice:



Жената, за която всички недоумяваме, нужно ли беше да се стигне до това, което работи.

5.

Последна, но само защото трябваше да затаите дъх, е загадъчното жълто цвете на европустинята, Мiss-тик Спайс:

Жената, за която никой така и не разбра какво точно работи.

(неспирни овации, чува се звук от ритуално късане на рубашки...)

Билети – на касата на Мавзолея.
Побързайте! Количествата са ограничени и съвсем скоро могат да бъдат замразени от продуцентите.

ОЛАФ моабет

БСП разкри пъклен план, по който България е изкупителна жертва на Евросъюза

Президентинът пък бил всъщност първа дама

Страната на първите европейци е африканска

Обаче чиновниците се множат - вероятно бидейки властващ в африканската държава биологичен вид

Асен Гагаузов нямал данни за конфликт на интереси във фонд „Републиканска пътна инфраструктура”

А и Людмил Стойков не е участвал в схемата по източване на пари от САПАРД

Шефката на Административния съд във Варна си намерила дома 150 иляди гроша като компенсация за любовни мъки, причинени другиму

Шефовете на варненската шефка пък се нацупили и измислили нова дума – „упрекативен”

Доган си имал само малко земица в село Дръндар

Други фукари ползват скромна кола на аванта, ама данъчните сигур са забравили да питат платен ли е данък за дохода под формата на аванта

Бедний, бедний Радоване, защо се не кри само в България?!