понеделник, 10 ноември 2014 г.

Четвъртинка история

(щрихи връз перманентната абстиненция на българина)

Преди 25 години съчетаващата селска хитрост и селска наивност България се позавъртя на ъгъла на историята - между неона на Запада и чугуна на Изтока и някакси неизбежно лесно беше зарибена от всевъзможни дилъри.
Всеки получи своята доза, своята „четвъртинка” – с различно качество и различни примеси.

Държавата и народът получиха четвъртинка век история с разнородно действие - редуващо кратки моменти с ефект на умерена еуфория и дълги периоди на маниакална депресивност. Резултатът към днешна дата е сериозен дефицит на много неща, най-вече на справедливост и чест(ност), така че нищо учудващо няма в общия външен вид на обществото (държавата, народът, все тая) – като на изпаднала задруга друсалки, кой от добро средно семейство, кой от депото в Столипиново, които изкарват нелоши пари със законна просия по брюкселските улици, но ги снасят светкавично бързо на шанаджиите от съответния клан на Корпорацията.
При отделните народоединици, а.к.а. граждани и формираните от тях групи, ефектите бяха доста по-индивидуално разнообразни.
На някои им подариха качествени стимуланти и една част от късметлиите постигнаха нелоши лични резултати във времена на занижен допинг контрол. Друга част пропиля шанса си, но всички от късметлиите изпитват тежка абстиненция – искат още и още подаръци, без значение какви странични вреди причиняват на околните си. Егоизмът им отдавна е изкристализирал до степен превръщане сам по себе си в стимулант. Погледът остава бистър, дори усилен – разпознаващ и улавящ всеки шанс за още и още, но съзнанието помътнява до окончателно минаванe от Тъмната страна
Немалка група здраво зоби калпава химия и е в перманентно рейв парти – тематично, за всекиго по нещо. Абстиненцията е брутална, а психоефектът – непоправим. Има дизайнерски хапчета за всеки – със сърп и чук или със старс-енд-страйпс, със знака на Дуло или на звезди подредени в кръг, с лика на Айн Ранд или на Вовата – с ореол или рога, наистина – всякакви за всеки. Ефектите са предимно халюциногенни, гарнирани със свръхактивност, и включват разнообразни видения от / за / без ХХХ (попълнете по избор и въз основа на лични впечатления), но винаги - предимно от един спектър, за сметка на тотално ограничаване на периферното зрение и усещания. Характерен страничен ефект след края на активното действие е загубата на цвят в зрението – потърпевшият вижда само в черно и бяло, но без да осъзнава това.
Има и такива, които карат вече дълго време на умерени здравословни дози лека дрога – джиткат си, смеят се до премала, огладняват, преяждат с каквото намерят подръка - а то пък в такива моменти изглежда толкова вкусно, после малко ежедневие, после пак и така в шеги и закачки минават десетилетия, а могат да минат още много… Рано или късно някои ще минат на твърдо и ще затънат, други ще се откачат, трети ще откачат, а четвърти ще са си така докрай – една ведра раста-комуна, която вижда хубавото в ямайските плажове, но предпазливо извръща поглед от бордеите на Кингстаун.  
Някои изтеглиха късата клечка с много кофти примеси. Положението там е страшно и засега дори и малцината, обхванати от скромната до стиснатост метадонова програма, не дават признаци за трайно подобрение.

Общото между всички преждеизброени и добре обособени и разделени една от друга групи са географското им съвпадение, общият исторически произход и пълната липса на интерес към бъдещето, съчетана с още по-пълен мрак за посоката му.
А, да – и взаимното презрение между групите – всяка смята себе си за еталон на нормалност, а може би дори и за положителност, докато другите са не просто кофти парчета, а и виновни за лошото качество на всичко.  Как да не ги намразиш, ве?!

При тази нерадостна картинка е твърде належащо да се зададе основополагащият за всеки пристрастен въпрос – докога може да я караме така?
Немного, струва ми се. 
Die Uhr läuft, Herr Kessler*…
( * "Времето напредва, г-н Кеслер" - "култова" реплика от "Европа" на Ларс фон Трир)

Затова, мисля, с риска да бъркам, че е крайно належащо да се опитаме да потърсим поуката в случващото се тези дни и да престанем с вторачването в миналото като основа за колективни присъди днес. Няма да скъсаме с болшевизма, докато се държим като болшевики.
Понякога наистина не е лошо да си господар на мълчанието, защото от много крясъци отдавна вече не се чува нищо.
Не приканвам към оптимизъм или толерантност, а единствено към зрялост.
Времето тече – измина четвърт век.
В кочината грухтят прасета, които не са хранени с фуража на ТКЗС „ДС” - нищо че технолозите са от тази селскостопанска академия, а с най-модерни евросертифицирани смески. Вероятно биха били много щастливи, ако всички пуритани извън кочината продължат да си взимат „лекарствата” редовно и да търсят вещици за горене на виртуалните си клади.
Трябва да излезем от сценката – общата и всяка своя лична. Затова нека, вместо да сочим с пръст алените букви, изобилстващи сред нас, да подкрепим опитите за градивност, дори когато са не само неумели, но дори и откровено дразнещи, дори когато от началото е ясно, че успехът може да бъде само частичен...

Затова лично аз ще премълча критиките си към това или онова около съставянето на новото правителство и ще отбележа с известно доволство – но не и злорадство! – положителното в компромисите, които всички трябваше да направят в търсене на път през изпитанието, което простият народ постави на политиците с резултатите от последните избори. И нека всички, направили и приели компромисите сега, не се срамуват от тях, защото те могат да се окажат истинско постижение, а не задължително отстъпление, както изглежда.
Историята може пък и да ги оправдае.

Дано не ни е нужна още една доза от четвъртинка век, за да разберем, защото рискът от предозиране е очевиден.


Поздрав към всички от поколението ми.
„Цъфтежът” ни съвпадна с прехода, дано мутациите са обратими. Опасявам се обаче, че ще се окажем от онези, които трябва да си останат в пустинята.

P.S.
Някой има ли телефона на дилъра на президента?
Вероятно по горноджумайска линия му носят най-доброто от Петрич.
Защо нормални хора се опитват да се самоубият публично с напълно ненужна логорея и суета?
Последният въпрос твърде често може да бъде задаван и на реформаторите.

5 коментара:

Стойчо каза...

Притеснително добри познания в областта на психотропните вещества – научих доста нови неща ;)

Belomore каза...

Не съм президент, не съм реформатор - мога и да замълча :)))

Наблюдателност, няма интрига.
Така тръгна метафората просто - напоследък всички се държат като друсани.

Анонимен каза...

Драги Бело море, що се занимаваш с... тези? Ще разберат ли? И ще се променят ли поне мъничко? Едва ли. А вероятно понякога достатъчен мотив са личната съпротива и документирането на абсурда чрез гласното му изричане. Уви, с това средата не става друга, но поне продължаваш да бъдеш Бело море. Благодаря ти за текста.

Поздрави,

АнонименЪ

Анонимен каза...

Привет! Търсих Ви emaiL. Дали има такъв?

Иван П. каза...

Не съм съвсем анонимен!