сряда, 7 март 2012 г.

DMS CHINOVNIK

Ако искате да подкрепите бедстващ чиновник, изпратете SMS с горния текст на кратък номер 00.
Ако не искате, ще го подкрепите така и така - ежемесечно, при всяка покупка с SMS с текст DDS или до края на март (за фирмите) или април (за физическите лица).

Много се изприказва за бонусите, по-известни като ДМС (допълнително материално стимулиране) - да взема да се изходя и аз.
Конкретен повод взимам от мнението по темата на Комитата.

Да уточним някои положения:

Раздел първи - констативен
1.
Бонусите не са проблем на това правителство или на това и предишното, или на това, предишното и по-предишното, а на всички смятани за "нормални" правителства (т.е. след 97-ма).
Бонусите обясняват защо всяко правителство идва с приказки за оптимизация на администрацията, а си тръгва с бройки назначени на щат, надвишаващ този на предходното правителство.
2.
Бонусите не са от / на / заради Андрешко (вж. пак Комитата), а номенклатурен атавизъм от соца.
ДМС e по-близо до ДКМС.
Те са част от магията на социалистическия реализъм, в който е важно освен да си добре, другите да не го разберат, че да не (а) завидят, (б) осъзнаят те колко са зле, (в и следващи) – попълнете по избор.
Няма нищо дясно, прогресивно и модерно в показно демонстрираната погнуса от разгръщането на темата с бонусите и броенето на някакви левчета. Защо – вж. т. 3 и 4, както и Раздел втори.
3.
Бонусите не раждат трудов пазар и не могат да дадат надежда за нищо (вж. Комитата) – още по-малко надежда „да привличаме и да задържаме способни хора в администрацията” (цитат от К.).
Бонусите дават само безнадеждност и сигурност, че в администрацията ще бъдат привличани и задържани „свои” хора, които:
- знаят въобще, че има бонуси и че реално ще работят за тях, а не за заплатата;
- са наясно, че ще получат бонуси, ако слушкат шефчето и правят каквото трябва на шефа, а не на врага от другата страна на гишето;
- обективно често не отговарят и на критериите за заплатата си, а субективно получават много повече от еквивалента си в частния сектор, който генерира и заплатката и бонусчето;
- и т.н. до безкрай.
4.
Бонусите не са популизъм, а част от всеобщата лъжа, в която живеем от бая време. 
Едни хора ни лъжат, че доходите на цялата администрация са нелепо малки (а реално не са), ние ги/се лъжем, че им вярваме, че работят само за официалните заплати и че им съчувстваме.
Да ви звучи познато? Вж. т. 2 по-горе.
5.
Събитията, станали известни като „скандала с бонусите” действително срутиха окончателно мита за бедния чиновник, който мизерства със заплатата си, но това не означава, че в разните хиляди администрации няма множество хора -  и работливи, и мързеливи, и честни, и крадливи, които не получават бонуси, а заплатите им продължават да са повече от абсурдни за времето и географското ни място.

Раздел втори – конструктивен

Решението е едно, едничко и единствено – осъществяване най-сетне на функционални промени в администрацията, които не се случват от повече от десетилетие.
Нямам предвид превърналото се в мантра електронно правителство (само по себе си също крайно необходимо), а промяна в начина на организация на неелектронните елементи на твърд(оглав) носител, каквито ще има винаги.

Почти щях да употребя думата „реформа”, но понеже не съм институционално обвързан с автентичната десница J няма да го сторя.

Тези промени:
а) 
не трябва да се правят, за да има реформа сама за себе си или за да се съкращават самоцелно разходи (които, отделно, не се и съкращават), а - да открия топлата вода - за да има качествено работеща администрация, която помага на гражданите, а не води гражданска война с тях – каквато тече от години, а и в момента;
б) 
трябва да включват:
- изсветляване на доходите – повишаване на заплатите и намаляване на ДМС-тата, за да е ясно кой за какво се бори, какво получава и колко може да се изисква от него;
- намаляване на „вработените” в администрацията, за да бъде възможно повишаването на заплатите, а и защото има цели агенции по нищоправене;
- ясни конкурсни начала при назначенията, вкл. предварително обявяване на заплати и екстри, вкл. колко точно тримесечия отпуски се полагат годишно, перспективи и т.н. – който е виждал как се обявява конкурс за място на помазан в европейската бюрокрация, знае какво имам предвид;
- строг контрол при дейността, вкл. и на ползването на отпуските, за да няма повече христинимитреви и прочие, дето не са почивали от 20 г. насам;
- други работи, които неам нерви и време да формулирам сега. Ако някой даде некой лев, ще поработя по-подробно по темата; J
в) 
най-вероятно няма да се случат никога, защото администрацията функционира така, както функционира в интерес на властимащите, които и да са те, на което и да е функционално равнище.

Излишен и отдавна изтъркан риторичен въпрос:
Трябва ли да фалираме нарочно (освен ако просто не си фалираме по обективни причини), та да помолим мутерхен Германия да ни прати и на нас 160 данъчни инспектори като на съседите отдоле или може да си се примолим и сега, ако може, без фалит?

Заключение:

Един от способите за борба с лъжите е публичното им опровергаване и изнасяне на информацията. От тази гледна точка, скандалът с бонусите, колкото и гнусен да е за гнусливите, дребнав за едрите, сиромахомилски за сиромахоборците, е изключително добро развитие за обществото и държавчето ни като цяло.

След като вече е ясна свинщината, може би пък свинете ще решат, че не е нужно да наричат кочината си къщичка за птици и ще вземат да изнесат копаните си на двора.

Една публична лъжа по-малко, една надежда повече.

Няма коментари: