събота, 3 март 2012 г.

Ден поне без съмнения

„Семето на съмнението е паднало дълбоко в браздите. То е в самата индивидуалност. ... 
И никой не иска да помисли, че съмнението не може да бъде основа на никаква дейност, на никакъв напредък. Че в последна сметка и съмнението може да стане обект на съмнение и че то не може да се спаси от съмнението в него. ... 

Съмнението подлага всичко на дискусия. И точно така не могат да бъдат поставени на истинска дискусия проблемите, които трябва да се дискутират. Това обществено съмнение всъщност спасява мошениците и авантюристите от истинска критика и обезоръжава самата общественост срещу тях.

Този съмняващ се дух е парализирал сам себе си. ...

Дошло е времето на снемането на народността в индивида. Всичко, което Възраждането е направило за осъзнаване на народността в индивида, всичко от огнената проповед на Паисий до хвърковатата чета на Бенковски е разрушено.
Глиненото изваяние се е върнало към праха, от който някога е било сътворено.

Корупцията в обществения живот е направила индивидуалността необществена. И в живота явно се е утвърдило виждането за националността като „Бай Ганьо”.
С това пък се е отишло далеч отвъд справедливата критика на Алеко. ...

Народностното съзнание бе достатъчно оспорвало себе си.”

Владимир Свинтила, из „Съмняващата се душа” („Грифонът и химерата”, С., 2008)

Тези думи са писани за друг период в живота на народа ни, но пишейки ги, авторът е вярвал, че този период е вече преодолян.
Имам обаче сериозно подозрение, че проблемът всъщност оттогава е хронифицирал и се появява периодично, всеки път когато имунитетът ни отслабне.

Но нищо, за ден поне нека оставим съмненията настрана, затова си има доволно много съмнители по професия и призвание, които бдят неуморно на поста си, а днес сигурно с радост дават доброволни дежурства.

Честит празник! 

Няма коментари: