И днес, а сигурно и утре, множество гръмогласни слепци ще видят в датата и мястото само един предварително обречен договор, с който в едно кално цариградско предградие се слага край на една хладно пресметлива война между две империи. Ще обяснят пренебрежително и велемъдро това и онова, ще подметнат за "подарената свобода", която предопределила такива или онакива народопсихологични черти, и ще се подиграят на едно или друго.
За капак, някои, по-снизходителни, изобретателно ще подметнат, че, всъщност, истинският празник трябвало да бъде друг и ще подметнат дежурни идеи втора свежест.
Нека слепците виждат каквото искат, нека пропуснат празника, нека нямат такъв, щом не искат.
Днес аз празнувам и поздравявам всички, които го правят.
Празнувам в почит на свободата и символа, с който живяха, умираха и създаваха поколения българи. Защото - харесва се или не, символът на Сан Стефано предопредели живота на България поне за четири деситилетия напред, поне докато мечтата, родена в цариградското предградие, не рухна в едно друго, този път парижко, предградие.
И до днес няма символ и мечта, които да се сравнят с призрачния блян по Сан Стефано. И това празнуваме или по-скоро почитаме сега, когато си нямаме такива мечти. Почитаме и отминалите мечти, почитаме и хората, живели с тях, почитаме и делата им. А не само един документ, оцелял толкова болезнено кратко.
Но хората, които не могат да разберат въжделенията на българите тогава, няма как да споделят празника им днес.
За капак, някои, по-снизходителни, изобретателно ще подметнат, че, всъщност, истинският празник трябвало да бъде друг и ще подметнат дежурни идеи втора свежест.
Нека слепците виждат каквото искат, нека пропуснат празника, нека нямат такъв, щом не искат.
Днес аз празнувам и поздравявам всички, които го правят.
Празнувам в почит на свободата и символа, с който живяха, умираха и създаваха поколения българи. Защото - харесва се или не, символът на Сан Стефано предопредели живота на България поне за четири деситилетия напред, поне докато мечтата, родена в цариградското предградие, не рухна в едно друго, този път парижко, предградие.
И до днес няма символ и мечта, които да се сравнят с призрачния блян по Сан Стефано. И това празнуваме или по-скоро почитаме сега, когато си нямаме такива мечти. Почитаме и отминалите мечти, почитаме и хората, живели с тях, почитаме и делата им. А не само един документ, оцелял толкова болезнено кратко.
Но хората, които не могат да разберат въжделенията на българите тогава, няма как да споделят празника им днес.
3 коментара:
Не е кално предградието, а многу убаво. Кой не е я видел каштата на Симеоноглу, не знае. Бакъркьой, токму до Ататюрк Хава Лиманъ. Добро е Сан Стефано, ама кога си търгнаа Москалието 80-те години, беше уште подобро.
И когато човек вече си мисли, че критиката на Сан Стефано се е изчерпала, Божидар Димитров пристига с гръм - договорът, като заговор за създаване на Велика Сърбия. Ама верно ли?! :D
Божидар Митоборец пристига със гръм! :)
Намесата му верно внася тежко разстройство в антитретомартенските редици - да го похвалят ли тоз' стожер на злото патриотарство, да се съгласят ли тихо с него, да го премълчат ли или просто да го повторят без пряк цитат...
Я да си кажем там за имперска Русия, да повторим тоя или оня цитат от Захари или друг негов съвременник и да порицаем простия и лош българин, дето пак калпаво празнува калпавия си празник - справка последната статия на иначе безспорно добрата Любослава Русева в "Дневник" и форума под нея.
Тежка е съдбата на леберала-иконоборец...
Баси кофти народа му се е паднал, мъка, мъкааа!
Предградието нема начин да не е било кално тогаз, не сега, нека мислим ретроспективно! :)
Публикуване на коментар