Болгария в илюминаторе

Какво е общото между следните песни:
- „Земля в илюминаторе” на Машина времени, известна у нас и като песента, след която Заекът се въртеше в симулатора в серията от Ну-погоди в Дома на науката и техниката;
- Две праскови & две череши на Диана Експрес;
- Urgent на Foreigner;
- „Моя страна, моя България”, но поне не на тов. Кобзон;
- „Детелини” на ю-ноу-ху - това парче трябва одма да го лансираме в Македония под заглавието "Death, елини!" ;)
- Big in Japan на Alphaville;
- „Катюша” на хора към МВДРФ;
- Hit the Road Jack на не-знам-чий-е-оригиналът (а и не ме интересува);
- „Среща” на Щурците;
- „Тум-балалайка”, за която всичките й фенове сигурно не знаят, че не е руска, а стара ашкеназка еврейска песен – ако знаеха, надали щяха толкова да се кефят;
- Proud Мери, дет’ колелото й се врътка;
- „Една българска роза”;
- Стоп дет трейн и айде сички се фащаме на влакче;
- Заклех сеееееее;
- Нещо на Бони Ем или АББА, или и двете;
- Парап-парап-парадуемся;
- Веееетрооовееееееее;
- Лимбото, на което настава надпревара във ваденето на колани;
- Chubby Checker, последван от Chubby-Russka (Песничката на Чебурашка)
- да продължавам ли или някой ще подскаже? :)

Не знам какво е общото, ама това е сърцевината на репертоара на неподозирано голяма част от заведенията в България, претендиращи да не са чалготеки и целящи предполагаемо вече достатъчно платежоспособната и все още веселяща се публика във възрастовия диапазон 25 – 39 г., съставена от хора, повечето имали (но не задължително осъзнали) нещастието да израснат сред звуковите издевателства на социалистическото естрадно стопанство.

В тази графа попадат например странният за мен феномен на пръкналите се пиено-барове в столицата (лични вчепетления от Магнито Гранде и Камино), но също и барът на Гранд-хотел "Казанлък" (или подобно име - но сведението е съвсем прясно от проверен другар), и в ... – вече не помня къде ли още не са ме изтезавали с тази стилна комбинация.

Това са хитовете на плейлиста(та), казано на чист новобългарски (жалко, че в изречението няма пълен член, за да го пропусна демонстративно), когато всички се умиляваме - ой нерадост, опустяла младост - късаме си ризите, прегръщаме се в колело и вием прочувствено.
Бива веднъж (годишно?), бива втори път, но всяко нещо си има граници.

Да уточним (disclaimer) - нямам нищичко против повечето от горните песни, изпълнителите и почитателите им, взети поотделно – въпрос на вкус. И за мен някои от тези песни са много хубави, а други просто са за предпочитане пред много други неща на този звуково изтерзан свят, но това натрапчиво соц.-съвпадение, тази еднаквост, всеки път, навсякъде, ми действат леко потискащо.
Понякога имам чувството, че дори и последователността на парчетата е една и съща. Сякаш всички диджеи са презаписвали една и съща касета (Dragor?) и сега я въртят до скъсване на лентата.

Отговорът на всичките ми чуденки е един – това се харесва, това продава, хората се кефят и купонясват (бррр, че гадно звучаща дума...).

Нямам никакъв проблем с този отговор – като не ми харесва, стоя си вкъщи, в колата, у приятели, в бара на Ники, в „Ушите”, когато моите хора пускат музика (все по-рядко, уви), чат-пат некое Мохито (но в малкия салон!), въобще – екстра съм си!

Ще спра обаче дотук и няма да задълбавам в твърде показателното, симптоматичното и всички други извън-музикални аспекти на този миш-маш, кич-маш, миш-борш или каквото е.
То е ясно.
Вместо цветя – кренвирши от края на 80-те.

Носталготеки...
...
..
.

Ноооо, не! No pasarás, другарко Иванова!

Няма да завърша така, не и 2009-та!
Годината, в която ми се случи след повече от 10 г. слушане и ненадяване да бъда на концерт на Ska-P, когато чух отново Контрол с Гилъна на живо и то в компанията на Гюров и Витков, а също така и New Model Army, когато Милена чукна четвърт век на сцената (не е истина... времето...), а пък Депеш - е, почти за малко да повторят ;)

*

Затова - утре вечер Бойко да си пее с новата групировка на Брегович, а нека всички ние да погледнем към небето и нека да забравиме за грижите си тук - в тази година, разбира се, за да посрещнем 2010-та с вярата, че ще е по-добра!

*