четвъртък, 23 юли 2009 г.

Сенките на забравените прадеди (закъсняло продължение)

Ще започна оттам, където свърших предишния път.
Хората ги има, докато е жив споменът за тях. Със смъртта на спомена настава забвението, което живите рядко могат да предотвратят, но поне могат да отложат.

Заедно с хората умират и изчезват завинаги и свързаните с тях пресечни точки на времето и пространството – дух, имена, дела, бит, идеи, та дори и цели населени места. Ако възкресим и поддържаме жив спомена за тях, не само почитаме паметта на предците, но и продължаваме, колкото можем, съществуването им. И не само това – не само отдаваме почит, не само удължаваме материалните измерения на духовни категории, но и умножаваме собственото си знание, разширяваме собственото си така ограничено от битието съществуване, предаваме миналото на бъдещето, ставаме не само обекти, но и субекти - проводници на времето. Напук на всички, които се опитват да ни убедят, че паметта е вредна, споменът – излишен, а историята – достигнала своя край. Наскоро, макар и в съвсем друг контекст, Templar го описа достатъчно добре и за пореден път не виждам смисъл да преразказвам думите му (вижте т. 3).
Вярвам, че всеки може да направи нещо. Вярвам, че духът на предците ще оцени стореното и ще намери покой поне за миг, дори и само за броените минути, отредени на една единствена свещ да изгори. Вярвам също, че ако сторим това на място, конкретното място, вероятно го правим още по-добре.

Затова от известно време имам слабост към историческия туризъм в изгубената България. Доживяната свобода на придвижването, съчетана с удобството на неголемия необходим бюджет ме кара да очаквам с нетърпение следващото посещение по инак безвъзвратно изгубени паметни места, свързани с недалечната история на България. Там, където нищо българско, освен духът на предците, не е останало, се чувствам далеч по-уютно отколкото сред шумните (и по правило – лицемерни) глашатаи на показното родолюбие и родохвалене. Чувствам се далеч по-добре, когато търся и откривам гаснещите следи на изгубеното време и име в някое забравено село, когато викам духовете на изгубените и ги споменавам там, където сигурно още витаят.

Редно е вече да преведа това протяжно лирико-носталгично начало „на говорим език”.
От известно време с група приятели (и съмишленици) обикаляме из Република Македония и днешна Северна Гърция по места, за които сме чели и чували. Съвсем различно е усещането, когато стъпиш на същата земя, на която се е случило едно или друго, за което си чел, или пък нищо кой-знае-какво не се е случило, освен това, че едни хора, които отдавна вече ги няма, са живели и са се радвали и страдали и докато са се радвали и страдали, са говорили на езика, на който говорим ние. Днес, особено в Северна Гърция, за която ще иде по-подробно реч тук, този език е забравен и вече почти не се чува по същите тези места. Затова е хубаво от време на време там да се появи някой, който да проговори на езика, разбираем за духа на предците, и да изрече забравени имена. Добре би било по възможност това да не е само гласът на някой изнурен гастарбайтер, който дори не знае къде точно по българската топонимия се намира и какво се е случвало там преди има-няма стотина години.
За да не бъда разбран погрешно, нека отсега кажа, че когато отивам там, не отивам с чувство за реваншизъм или нездрави мераци. Каквото било – било, каквото станало – станало, изгубеното – изгубено. Факт. Това не пречи да почетем и да си спомним пък макар и в една, за съжаление, не винаги приятелски настроена от гледна точка на днешните реалности среда. Напротив – ровейки се в кървавите дири на историята, доброжелателният и обективен наблюдател открива това, което нашите собствени пропагандни клишета понякога гузно подминават. Това обаче е друга тема.

А сега - конкретно:
В края на май имах удоволствието на участвам в една кратка обиколка на района северно от Серес – т.нар. Мървашки край, известен в миналото с рудничарските и ковашките умения на населението си. Освен изключително красивата природа на планините в района (Славянка, Шарлия, Змийница и т.н.) посетихме и някой от по-известните, някога български, а сега, разбира се, вече не, села в района. За три от тях ще спомена малко по-подробно.

Горно Броди

До Горно Броди (днес Ано Вронду - Άνω Βροντού) се стига лесно по пътя от границата при ГКПП Илинден в посока Серес. Пътят е планински, много живописен и като повечето пътища в Гърция – в добро състояние. Всъщност, убедихме се неведнъж в едно – дори черните пътища в уж слабо развитата за атинските стандарти Северна Гърция са по-добри от повечето първокласни републикански пътища в рОдината!
Има (поне) три причини да се отбиете в Горно Броди:

Внушителната стара камбанария (цяла кула), построена преди повече от 130 г.




Недалеч от кулата са останките от полуразрушената стара голяма селска църква. Това, което е останало, свидетелства за някогашните й размери, а оттам – и за развитието на днес малкото село.



Непосредствено до старата църква е селското футболно игрище.



Нямаше да споменавам това монументално спортно съоръжение, ако под перфектно поддържаната трева на игрището (колко ли градски стадиони у нас могат да се сравнят?!) не се намира някогашното гробище на тогава голямото и чисто българско село.
От него днес няма и помен. Запалихме свещ за душите на всички онези под игрището и продължихме нататък.

Баница

На средата на пътя от границата към Серес вдясно има отбивка за черния път към село Орини (Фращани) – на някои карти пътят, макар и черен, е означен. Съвсем близо до шосето черният пък минава край останките на село Баница, в което на 4.05.1903 г. е убит Гоце Делчев. Единствено самотната, по чудо оцеляла, камбанария сочи, че купчините обгорели камъни наоколо са всъщност останки от къщи, а многото орехи, са орехите, хвърляли сянка над дворовете на местните.



Ако човек знае накъде да погледне, камбанарията се вижда от шосето за Серес. В основата й някой (може и да е от Републиката, иска ми се да мисля, че не е така) е вградил малка паметна плоча на Гоце.



Точно под покрива на камбанарията се вижда друг, не по-малко важен, паметник - изненадващо запазена насред заличеното минало следа – надпис на български, оставен от строителя – „Мастора Георги Диму Жилюв”. Който и да бил той, добре си е свършил работа – истински „мастор”!



Под пътя са останките на църквата, зад чиито олтар е бил първият гроб на Гоце – докато не пренасят останките му в София, в Македонския дом на Пиротска 5 (днес търговска площ на МВРО ООД на о.з. Иван), откъдето аверите на Зайков и Станишев старши ги предават на титовите бандити.



Днес костите на Гоце са в двора на някогашната сърбоманска църква „Св. Спас” в Скопие. Шегите на съдбата...

Баница е тъжен спомен, символ на всичко това, което писах в началото. Призрак – паметник на призраци...


единственият жив обитател на с. Баница
Крушево

Не това не е онова Крушево от песента, в Битолско, а Серско Крушево (днес Ахладохори, пътят към него тръгва от Сидирокастро / Демир Хисар / Валовища).
Селото е показателен пример за това как изглеждат „затънтените” села в Гърция. Добре, вярвайте ми, съвсем добре. В селото още могат да се срещнат по-възрастни хора, които говорят чист български, но от това не следва да се правят каквито и да е изводи.
На около 6-7 км от селото, по поредния крайно равен черен път се стига до пещерата Капе в южните склонове на Али Ботуш (Славянка). Същото място, за което разказва Яворов и където през февруари 1903-та е направена ето тази снимка



В пещерата има прекрасна скална църква със стари стенописи (за съжаление надписите не се четат с просто око), като цяло добре поддържана от местните, които отбелязват в нея празника на селото – Свети Спас.



Природата в района е изумителна, а споменът за онези от снимката прави усещането още по-така...



Аху-ихи отклонение

А сега малко по-друга романтика:
Окупацията на серските кафани е неизбежна част от всяко високопатриотично дело, а подхранването на местната обслужваща сфера – задължение на всеки милеещ за благосъстоянието на европейската икономика и добросъседските отношения гражданин на ЕС. Няма да се спирам на вероятно съвсем прясно замразените морски дарове и неизбежното ципуро (силна, но пивка анасонлийка – както казват местните, "узото е химия за туристи"). Ще спомена само прекрасния бар „Goya” в центъра, чието меню с непознати бири от непознати видове от цял свят (двойно, тройно, че и четворно силни, с бутилки като за шампанско и т.н.) още ме кара да потръпвам в умиление. Ако имате път към Серес, не пропускайте най-добрия начин да оползотворите всяка наличност, кратна на пет евро!

Епичен финал

Вместо финал ще кажа следното – отидете, вижте, запомнете, разкажете.
Малцина подозират колко много красота се крие на четвърт резервоар разстояние. Гърция не е само плажовете на Халкидики и таверните. Кривнете от пътя, насладете се, научете, спомнете, пълният пансион няма да избяга!
Този призив важи с многократно по-голяма сила за всеки, който в миг на патриотично умиление разказва, че (пра)дядо му или (пра)баба му бил(а) от не-знам-къде-си, ама той не знаел от кое точно село, щото хората си отишли, а пък мама / тате с промития от шумкарите мозък така и никога не попитали... Разпитайте, проучете, отидете, обогатете се! Направете го заради онези, които някога са предпочели името и езика пред дома и имането, направете го заради себе си, направете го най-вече заради децата си, за да им дадете още едно място, което да чувстват близко, пък било то и толкова далечно.



Втори финал

Тази, а и други подобни прекрасни разходки нямаше да станат възможни, ако не бяха анонимните герои, които тихо, кротко, но изключително обективно и професионално попълват страниците на Портал „Македония” в Уикипедия. Не познавам лично никой от тези достойни хора, но това, което правят, заслужава най-искрените ми признателност и възхищение.
Покорно им благодаря за къртовския труд!
Послепис
Ако някой има път към Серес и иска да види Баница или пещерата Капе, нека даде знак, за да дам по-подробни указания.

25 коментара:

Стойчо каза...

И познай сега какво ще те питам :-)

„Даваш ли, даваш, Бело море/хубав ти разказ на пътеписен сайт“?

Belomore каза...

Ха познай пък ти отговора - бяла Болярка* железни врати отваря! :)))

Не ти ли иде прекалено сантиментално-нравоучително писанието за там...

Предполага ли се, че трябва да направя нещо за целта?

Симеон каза...

Чудесен пътепис. Може би една карта от Google Maps би била добро допълнение.

Също така ще чакаме подължения за други подобни пътешествия.

Анонимен каза...

Изпълни обещанието си Беломоре, за което благодаря. :) Прав си, че времето ни отдалечава от хората и събитията, покрива ги с прах и забрава. И само случайностите могат да ни върнат към тях...
Земя благословена от Бог, колко скръб и мъка криеш? С поклон и на колене пред теб!
Албена

Й каза...

Жив да си!

Стойчо каза...

За бялата Болярка – дал съм задача на нашия общ познат да организира мероприятие в най-скоро време :-)

Иначе, добре си е разказа – малко ми липсва този район на Гърция, а и вашето пътуване има цел, което е много добре :-)

Като го кача, ще сложа и карта. Може да добавиш коментари към снимките – народът им се радва :-)

Още веднъж - благодаря!

Спас Колев каза...

А аз искам да благодаря за "Втория финал". Макар в случая да нямам особено участие, знам от опит какви усилия и колко лично време стоят зад това, което се вижда на повърхността. Хубаво е понякога да се чуят добри думи за работата ти.

В тази връзка - възможно ли е да използваме някои от снимките в Уикипедия? (За целта трябва да се разреши ползването им под свободен лиценз, например http://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0/ ).

Belomore каза...

Благодаря на всички за добрите думи и съпричастността!

Спас, за ползването на снимките - на драго сърце!
Има и още, да не говорим, че от дружината аз съм от най-малко снимащите :)
Обаче с лицензите и прочие детайли съм неписмен, признавам си доблестно. Трябват ми ясни и прости указания като за уманитари :)

Спас Колев каза...

Следва опит за обяснение. :)

Понеже ти си снимал, притежаваш авторски права върху снимките. С тези права можеш да правиш, каквото поискаш, включително да се откажеш от част от тях.

За да бъдат използвани в Уикипедия, трябва да си се отказал от част от правата (за което има обширна правно-идеологическа аргументация; няма да я коментирам). Прост начин да се направи това е да се използва някакъв съществуващ шаблон (т.нар. "лиценз").

Шаблонът, който ти предлагам във връзката по-горе, разрешава на хората да използват съответното произведение за всякакви цели при две условия:
* да цитират по подходящ начин автора
* ако създават производно съдържание (например изрязване на част от снимката, колажи и т.н.), да го публикуват под същия лиценз

Чисто технически е достатъчно да се съгласиш с ползването на материалите под съответния лиценз (например в коментар по-долу :) ).

Надявам се да си разбрал нещо. Обясненията не са силната ми страна. :)

Belomore каза...

ОК, мерси :)
Наясно съм с правата принципно, но се чудех от IT гледна точка, дали трябва да извърша нещо по-специално на въпросния сайт или да добавя нещо в самото писание или друго сакрално мишкокликуване, което не ми е познато :)

Официално:
Предоставям съгласието си за използването на снимките, вкл. в Уикипедия, без възможност за изменянето им по какъвто и да е начин без предварителното съгласие на автора, както и без възможност за използването им:
А) в рамките на други графични преработки, визуални продукти или подобни;
Б) за комерсиални цели.
Използването на снимките може да се осъществява при посочените по-горе условия и при посочване на източника.
Съгласието има действие до изричното му оттегляне, като нищо в по-горното не следва да се тълкува като ограничение на автора да оттегли съгласието си във всеки един момент или като пълен или частичен отказ от каквито е да е имуществени или неимуществени права на автора.

Честно казано, за момента нямам време да се замисля и вникна в смисъла и значението на различните опции, които иначе предполагам, че са по-добре уредени в лицензите на Creative Commons.

Ако ти трябва нещо допълнително за Уики-то, насреща съм!

Спас Колев каза...

Е, това което описваш е подобно на Createive Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative. Т.е. твърде рестриктивно за Уикипедия. Идеологията е тук и тук - логиката е илюстрациите да са с не повече ограничения от текста, а той може да използва и за комерсиални цели, и с изменения.

Здраве да е. :)

Рилец каза...

Поздравление за хубавата статия, ще си позволя само един коментар относно село Баница и Гоце Делчев, част от костите му все още трябва да се намират в развалините на черквата, освен ако вече някой не ги е изровил. Защото войводата Михаил Чаков намира тялото полуразложено и оставя повечето на място.

Belomore каза...

Не помня (ако въобще съм знаел досега) тази интересна подробност, мерси!
Не копахме :) Само преляхме там където е бил олтарът и предполагаемият първи гроб на Гоце.

Сега като се замисля, имаше известна денивелация откъм вътрешната страна на олтара, т.е. вдлъбнато в земята, но дали е било от разкопаването на гроба, можем само да гадаем...

стоицев каза...

Oтносно думите на "Рилец"-през 1908г.и останалите кости на Гоце Делчев са прибрани при другите-под олтара на църквата , от клисаря Никола Мутафчиев.

Стойчо каза...

http://patepis.com/?p=8963 - благодаря!

Belomore каза...

Молим!

Ако е рекъл Господ, скоро може да има пак повод за творчески обмен :)

Данчо Колев каза...

Страхотен пътепис! Хвала на такива като теб - трибуни на българщината ! Жив и здрав да си и да продължаваш да ни радваш с писанията си !

Анонимен каза...

Част от костите на Гоце действително остават в Баница.Михаил Чаков заедно с клисаря прибират само череп и крайници.

Ама така като си помисля онези от МВРО-то отдавна са преровили, земали са ги са ги отнесли у дома.Или пак ги крият в мазето на Пиротска 5, чекайки отново да дойде Црвената армия/другарите на Заяков и Главинчев/ та да ги пратят и тях во Скопие.
Също, като коските на првиот председател на ВМОРО.....
Дали да не почекаме още некоя патриотска екскурзия другото лето.И да ни кажете нешто "ново" за Белото море.

Anichka Banichka каза...

Поздравявам те за чудесния пътепис! аз самата планирам пътуване към този район,тъй като родът ми по майчина линия води началото си от село Баница. ще се радвам да се свържа и с други пътешественици, които мислят да ходят натам. Сърдечни поздрави!

Анонимен каза...

Привет,
Може ли разяснение къде точно е Баница (при пътуване от кулата и Серес), тъй като има Горно и Долно Фращене и много черни пътища в района.

Анонимен каза...

Да отидем в село Баница на 21 април, събота, 2012 година.На тази дата по стария стил е убит Гоце. Нека да се съберем в 11 часа на ГКПП "Илинден", оттам за половин час сме в Баница. Да отидем тихо и кротко, за да запалим по една свещ за Бог да прости Гоце и другите загинали там.И да потърсим истинския гроб на Гоце и Гущанов.Под олтара на църквата "Свети Димитър" клисарят е заровил само сандъчето с извадените кости от гроба. После ще разказваме в медиите.Заповядайте!За подробности: Румен Жерев, stojer@abv.bg

Vikita каза...

Здравейте! Прекрасен пътепис! Част от корените на моето семейство са от Баница и Горно/Долно Фращене. Eдно от обещанията към най-стария ни член е да посетим тези места. Бих била много благодарна да ни изпратите повече детайли отностно пътя до тези места! Поздрави!

Аничка Баничка каза...

Блогът "Потомци на Баница" е изцяло посветен на село Баница и всички, които се чувстват свързани с това място. Да се срещнем и там! http://potomcinabanica.wordpress.com/

edna каза...

С вашия блог и летописи едно село оживява след толкова години забвение-Нямам никакви роднини от тези области.Но трагичната и геройчна съдба на хората там ме трогват и ме карат да си задавам хиляди въпроси.Един от тях е какво можем да направим за оправяне на останалата камбанария.Такива едни прости неща за да може да се запази паметта на хората.Също вероятно някъде до селото е било и българското гробище.Само има няма 100 години са минали може да е останало нещо.

Аничка Баничка каза...

На 24 май 2014 от 12 ч. инициативен комитет „Потомци на Баница“ организира родова среща и културно съревнование в село Баница, Серско, лобното място на Гоце Делчев - Апостола на свободата на българите от Македония и Одринско.

Съревнованието ще премине под надслов „Свободата - моето наследство“. Поканени са всички, които са съпричастни към своята родова памет. Кое е най-ценното от наследството от вашите деди, което ви окриля, как го съхранявате и предавате на идните поколения? Споделете песен, танц, разказ, стихотворение или просто елате на нашата баничанска среща – не само да се знаем, но и да се познаем на мястото, където Гоце Делчев е запечатал завинаги своя завет за свобода. Да споделим късче история в село Баница на един от най-истинските български празници - 24 май!

Повече информация (както и карта с подробно описание как да стигнете до селото, което се намира на 30 минути от ГКПП Илинден) можете да намерите на блога, посветен на село Баница и на нашата фейсбук страница „Потомци на Баница“.