На днешната дата неизбежно си припомням за жалкото състояние на паметния комплекс при с. Ключ, посветен на битката, повела Самуиловото царство към гибелта му. Който не е ходил скоро (впечатленията ми са от миналото лято), по-добре да не ходи.
За съжаление (или за щастие?) не разполагам в момента със снимки.
Комплексът се намира на броени километри от границата с Македония – държава, която претендира за същия тоя Самуил, за същата тази битка при същото това село и за кръвта от очите на същите тези войници...
Със състоянието си паметникът ясно показва какво е отношението ни към историята – същата тази, с която толкова се гордеят разни хора. Ако беше от другата страна на границата (която и от двете – на запад или юг), паметникът надали щеше да изглежда така. Справка – Самуиловата крепост край Охрид и останките от двореца му на о-в Св. Ахил в Гърция.
Тук ще спра и ще припомня думите на Далчев „към родината”, написани през 1965-та:
Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.
И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.
Да търси, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.
Благодаря на Драго Симеонов от „Дарик” за това, че ми припомни датата.
За съжаление (или за щастие?) не разполагам в момента със снимки.
Комплексът се намира на броени километри от границата с Македония – държава, която претендира за същия тоя Самуил, за същата тази битка при същото това село и за кръвта от очите на същите тези войници...
Със състоянието си паметникът ясно показва какво е отношението ни към историята – същата тази, с която толкова се гордеят разни хора. Ако беше от другата страна на границата (която и от двете – на запад или юг), паметникът надали щеше да изглежда така. Справка – Самуиловата крепост край Охрид и останките от двореца му на о-в Св. Ахил в Гърция.
Тук ще спра и ще припомня думите на Далчев „към родината”, написани през 1965-та:
Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.
И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.
Да търси, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.
Благодаря на Драго Симеонов от „Дарик” за това, че ми припомни датата.
4 коментара:
Кой днеска ще да брани народната ни чест-
от нашите тирани, от българите с фес?
Стани! О, пробуди се и виж що става с нас
и кой е днес начело със сила и със власт!
/Ст. Стамболов--няколко години след Освобождението/
-------
Тъжно .. тъжно ...
В конкретния случай има двама съвсем конкретни отговорници - другарят Ламбо (и той божем патриотин заради тракийската кръв на татка си...) и кметът на Петрич.
Предполагам, че между двамата би се разиграл голям пинг-понг относно кой-защо-колко.
Резултатът обаче е налице. Добре, че нашият приятел от други дискусии Груйо още не се е сетил да прати укорително писмо на Вълкодава (Сергейчо), че има пазим лошо историческото наследство :)
Тогава ще видиш какъв инициативен комитет ще се спретне и какви дарители ще се навъдят!
Абе, тъпа работа, както и каквото да гледаме...
Гротеската е още по-голяма като се сетя за глупостите на Б. Димитров относно вземането на кокалите на Самуил от Гърция и поставянето им в онова недоразумение "Пантеон на българските владетели" в св. 40 Мъченици в Търново... редом до ковчези с пръст от гробовете на Аспарух край Полтава и Кубрат край Малая Перешчепина. Чалга - отвсякъде!
Даааа и аз го чух Драго по Дарик - много добро включване беше, аплодисменти.
Аплодисменти прочее и за твоя текст. И аз се сетих за мъкненето на "мощите" на цар Калояна и погребението с военни почести.
Публикуване на коментар