събота, 5 юли 2008 г.

Ave, Slovenia!

Абе к’ва Словения?
Аве?
Не, бе, не Словакия, Словения, т’ва беха нек’ви сърби. Е, да, де, не точно, ама...
Баси глупостите...
-
България е в Европейския съюз, но българите още не сме. Не, не става дума за това какви са заплатите и кои точно фондове са ни спрени.
Още не чувстваме ЕС като нещо свое, нещо, от което сме част. Причините за това са лесно откриваеми и обясними. Вероятно са разгледани подробно от някои тинк-танк на някой уъркшоп, организиран от някое енджио(у) с пари от някой грант.
Добрият (лошият) чичко Брюксел с голямата мониторингова тояга и така далечният фондов морков.
Ирландците отхвърлиха договора от Лисабон, защото...
Следва анализ от а/ Огнян Минчев, б/ Гергана Грънчарова, в/ Кристиян Вигенин.
Дистанционното влиза в сила.
Ротационното председателство премина от Словения във Франция. Фойерверки, речи, шарено, Айфеловата кула. Даже и анализи няма.
Словения...
Малка страна, с ... опа – май не е с героично минало. Е нали малките страни бяхме винаги с героично минало? А настоящето е тегаво... Не, бе, там не е тегаво или поне не толкова.
Малка страна, бивша югославска република, бивша австрийска провинция. Барем едно читаво въстание с трагичен край да бяха спретнали. Но не би, бах’ти бюргерите.
Не търсете приликите с миналото на Словения. Всъщност не търсете прилики, защото няма да ги откриете.
Словения е член на ЕС от 2004 г. Вече е член на Еврозоната и Шенген. Развита индустриална страна, използвала преимуществата на членството си и отдавна задминала икономически някои от така близките ни като манталитет по-стари членки - планинско лего, току-що приключило едно съвсем достойно ротационно председателство на ЕС. Ако не беше ирландският референдум (независещ от Словения) сигурно щеше да бъде определено като много успешно. Със сигурност беше председателство със самочувствие и без комплекси – председателство от страна равностоен член на една модерна общност, в която размерът няма значение. И тук идва силно притеснителното въображаемо сравнение с неизбежното, поне за момента, предвид клиничната смърт на Лисабонския договор, председателство на Гоцетата и Боцетата.
Не, дори не искам да си представя...
Носии, песни и танци, златни съкровища и неимоверни приноси към европейската култура. Не, не ме разбирайте погрешно, нито за миг не бих подценил значението и чара на всяка европейска провинция. Защото Европа е и това – провинциалната палитра от равнозначна красота и цветове, далеч от патината на погиналите империи. Провинция, която не се срамува от провинциализма си, гради и оценява стойността си, и без капка притеснение е готова да покори всяка метрополия.
Не би могло да бъде иначе. Словенското председателство започна още през 1980-та, когато Словения даде на Европа своя емблематичен принос към съвременната европейска култура – явление, което можеше да се роди само в Европа, родено от и за Европа.
На 1.06.1980 г. в един словенски Перник се ражда Laibach, а по-късно и цялото движение Neue Slowenische Kunst (NSK). Европа от и за Европа. Сага, която, за щастие, продължава.

Ave, Slovenia, твоите европейски съграждани те поздравяват!

5 коментара:

komitata каза...

ха така, браво.

Димитър Бечев каза...

Между другото дори и в Лисабонския договор ротационното председателство остава, но само за съвети на ресорните министри. Едноличният председател ще води заседанията на външните министри (Съвет по общи въпроси и външни отношения), а съответната страна членка онези сбирките по въпроси на транспорта, икономиката, вътрешните работи и прочее. С други думи, нема да е Гоце, а Орешарски, Миков и подобните ним.

Belomore каза...

ОлекнА ми... :)

Димитър Бечев каза...

гответе се прочее за юли 2018 :)

Belomore каза...

Прези два мандата минимум, та на третия...
Ако е верно - време бол! Вече наистина се поуспокоих :)