Не зная кому е нужна тази приказка, по-точно – кому са нужни всичките тези аналогични, дори стереотипни приказки. Във всеки случай обаче от всяка една има съвсем прагматични последствия с днешна дата.
Тези дни в съседна Република Македония гостува висока почти-държавна делегация от пакистанската народност хунзи, която смята себе си за наследници на част от войските на Александър Македонски, заселили ли се по североизточните граници на неговата краткотрайна империя. Комитата си е направил труда да обобщи на литературен източномакедонски в няколко части (1 , 2 & unplugged) информацията относно високия градус на посещението, така че е безсмислено да повтарям неговата информация.
Също така безсмислено е да влизаме в историческите подробности за произхода на самите хунзи и прави ли ги той роднини на днешните жители на РМ.
Сред вероятно заслужената вълна от сарказъм и ирония обаче сякаш никой не си дава сметка, че ситуацията е до голяма степен „хърбел на щърбел”. Колко хунзи бяха открити последните петнайсетина години из по-близките и по-далечни степи на Матушката? Нима един средноазиатски Нурсултан не спомена именно в нашия парламент за „общия ни прародител Аспарух”? Нима две национални телевизии – държавна и частна не създадоха умилителни поредици в търсене на сенките на изгубените прадеди? Нима дисковете със записите на една от тези поредици не бяха разпространявани с вестниците? Не сме ли чували / учили / чели всички за Волжка България (а далеч по-малко – за Куберова България в Битолското поле)? Убеждавали ли са ви във величието и точността на прабългарския лунен календар? Колко от вас са чували някой разумен човек в умилително-епичен унес да обяснява как Великата китайска стена е била построена, за да предпази Поднебесната империя именно от (пра)българите?
Като си говорим за Великата китайска стена, ще цитирам финала на една статия на Сашо Кокаланов от съботния брой на скопския „Дневник”:
Няма майтап. Сърбия до Токио*, Македония до Хималая! А тъй като ни е тежко разграничаването, може да я прогласим Китайската стена за наша обща граница.
-
* Србија до Токија – популярен шеговит сръбски четнически лозунг от времето на войните за югославското наследство
Тц, братовчеде, Китайската стена със сигурност ще ви е обща граница, но не със сърбите, а с нас. Отдавна ви чакаме ние на тоз’ митичен ГКПП Гюешево – Хан Тенгри – Деве Баир!
И след като ни е толкова трудно да се срещнем днес и тук, то за по-пряко да си бием среща на югоизточния склон на Тян-Шан?! Или на граничния пункт между Хунзкия емират в Пакистан и територията на някогашна Бактрия в Афганистан. Да, същата Бактрия, от която някой твърдят, че е тръгнала конницата на Аспаруховите прадеди, същата Бактрия, където също имало град Балхара, а пък пендарите по разкритите женски гробници били досущ същите като тези от сценичните костюми на сестри Кушлеви.
И като си говорим за пендари и шевици, не мога да ви спестя една забавна история, разказана ми от един мой приятел унгарец (от същите тези маджари, дето ни се падали братовчеди по волжка линия), която ясно показва, че хунзо-балхарският патент не подлежи на македоно-българска регистрация поради липса на новост:
Седнали унгарските хунзофили и организирали световен конгрес на унгарците и унгароподобните племена. Дошли гости отблизо и далеч. Сред тях били и представителите на една суданска народност, която имала носии и напеви поразително близки до традиционните унгарски. Изобщо – прави маджари! Но имало една малка подробност – цветът на кожата им бил по судански ... черен... доста тъмно черен...
Та, нека не прекаляваме с подигравките над обърканите ни братовчеди от Републиката. Както е тръгнало, нима можем да сме сигурни, че след някоя друга година и ние няма да посрещаме Кирсан Илюмжинов (например) на червен килим с носии и конски опашки...
Вместо послепис:
С друг един приятел – умерен бугараш от Охрид, отдавна се опитахме да намерим положителното в хунзо-балхарската митология, която всъщност ни сближава много повече, отколкото ни разделя. Според нашата трактовка, част от бойците от македонската фаланга на Аликзандър дъ Грейт, които си паднали по екзотичните хубавици и станали родоначалници на хунзите, по-късно мигрирали на север към Бактрия или която-там-Балхара-се-пада. От хунзи станали хуни и понеже носталгията много ги тресяла, накрая не издържали, метнали се конете и тръгнали да се връщат дома. И така пътешествали стотици километри и стотици години, докато накрая, водени от Аспарух и Кубер, не се върнали у дома, където роднините им ги посрещнали с хляб и сол, почти като пакистански емир на летище „Петровец”, уупс, пардон, летище „Александър Велики”...
7 коментара:
Добър пост. Разликата между нас и Македония е, че всички тия лакърдии поне в България не са държавна политика. Трябва доста да внимаваме да не станат, защото съм убеден, че ако Гоце покани някой волжки "българин" ще се изсипят поне 500 човека на летището, които да викат "Б-ъ-л-г-а-р-и-я", "Б-ъ-л-г-а-р-и-я". А БАГАТУР може да дойдат на коне с копия в ръцете и работата ще стане една...
Не е баш така Петре. Може би не на това високо ниво, но разни агенции за българите в чужбина и подобни подържат връзки с Татарстан (пардон, Булгаристан) и Чувашия например. Не че има нещо лошо де - ако искат да са българи тия хорица, нека си бъдат.
Кофтито е, че хора близки до управляващата клика развиват теории за началото на българската държава от 165 г. или произхода на българите от Памир и Хиндукуш. Сакън да не си помисли Европа, че сме турци с дръпнати очи и криви крака. Най сме си чисти иранци/арийци - първите европейци. Та това е най-кофти последствието - че се излагаме пред Европа не по-малко.
Другото, което е дори още по-зле в България от Македония, е налагането на памирските теории в мейнстрийм академията и заглушаването на гласовете на малкото останали свестни медиевисти. Не знам дали в МАНУ чак толкова са я приели теорията за Филип и Александър като прародители на днешните македонци. Чавдар Маринов имаше навремето две статии по вестниците на темата и искаха да го изядат жив разните Георги Бакаловци и Петър Добревци.
Да, наистина имаше някаква драма около една статия на Чавдар в "Сега", ако не се лъжа. Не искам да си спомня какво беше от псевдопатриотарските мегафони във форума отдолу по негов адрес...
Истината е, че сме съвсем на ръба да станем същите като букефалите и въобще няма място за подигравки, а само за отрезвяване.
Да не говорим, че ако ще си възстановяваме / измисляме (според различните школи) величава история, има къде-къде по-изгодни от днешна гледна точка теории!
Да подходим меркантилно барем :)
Сещам се за подобна случка на тази, която описваш, предадена от Стоян Петров Чомаков в "Духът на Диплоацията". Пак ставаше дума за унгарско мероприятие - конференция на туранските народи. Покрай Унгария се наредили не само Турция, ами и България и Япония дори!
Разликата наистина е тънка - при нас псевдоисторията още не е държавна политика, а на фигури опасно близко до властта.
Използвам и тук да се разгранича от съименника си П.Добрев, с когото нямам нищо общо.
Псевдоисторията винаги е била държавна политика навсякъде по света и така ще си остане. Просто в момента малко се е променила държавната политика и съответно псевдоисториците пеят в друга гама.
Само моля коментаторите тук да не се подиграват нито с хунзите, нито с балхара, нито със суданските унгарци ако щете. Защото зад всичките националистически напъни стои една истина- историята на келто-тракийските и прабългарските племена, а и корена на славяните са тъмно петно за историческата наука. И за това са виновни цитираните тук "светила" и от двата лагера.Поради крайно несериозното и пристрастно отношение към науката, която твърдят, че е тяхно призвание.Защото тази наука е призвание. За някои.Може и до днес такива като коментаторите тук да се присмиват и да хулят хора като Шлиман и Картър, че били аматьори. Само че ако не бяха тези аматьори, до днес Троя, Микена и тайните на фараоните щяха да са обект на същите подигравки в същите блогове и форуми. Така че замислете се дали след време няма вие да сте обект на присмех.Прочетете изворите с малко поне мисъл и уважение.А дотогава дано и българската история най-сетне намери своя Шлиман, който да чете История славянобългарска и Веда словена с вяра, а не с мисълта, че историята започва от него и всичко друго е недостойно.За това трябва смирение.
Аз съм прочел много внимателно десетината основни книги на Петър Добрев и трябва да кажа, че има много рационални неща, които той пише, не във връзка с Балхара и памирските езици, но по стопанска история, математическа лингвистика. Мисля, че отхвърлянето на всичко, което е правил, само защото някои неща са спорни е като цяло ненаучен и несериозен подход, особено, когато не се разполага с цялата информация (не е прочетено основното, което е писал).
Петър Добрев не е Божидар Димитров. Хубаво е да се проучва, преди да се използва нелегитимно оператора за присвояване
Публикуване на коментар