сряда, 20 февруари 2013 г.

Когато гръм удари през февруари, а замирисва на октомври


Надявам се отворилите шампанското тази сутрин вече да са поизтрезнели и да са си дали сметка за странния и неособено хубав аромат, който се носи наоколо...

Историята, този коварен съветник, сочи, че след Февруарската революция иде Октомврийска.
Из рОдината вече се сформират работническо-войнишки комитети, които ще градят „нов политически модел”.
Керенски, къде си, обади се, проба-проба.

Случайно или не, 20.02. е рожденият ден (по стар стил) на Дамян Велчев

Ще е несправедливо, ако от всичката лава от слово, изригнала тия дни, не откроя изключително точните думи на Templar още отпреди най-последните развития.


Дано бъркам и това, което иде, да е Ерата на Водолея, а не на Архара.


P.S.

Понеже тия дни много се и ще се говори за задкулисия vs. откритост, морал и прочие, най-официално, предкулисно и коректно уведомявам всички приятели от ДСБ & присъдружната им периферия, че на предстоящите избори за последен път ще гласувам за тях на принципа на „най-малкото (и познато) зло”.


От поне две години повтарям, че вместо да се вторачват в драгалевския си коалиционен пъп, мрънкайки вяло и като за норматив за някакви абстрактни и самоцелни реформи в очакване да бъдат калесани поради изначално-природната си готиност, „автентичните” исихасти трябваше да погледнат собствената политическа сергия и конкурентно-способността на продукта си.  Пък и на тотема си. 
Their precious...
У нас не само зимата, подранилата пролет също може да сварва хората неподготвени.

Някои дори с охота приеха ролята на суетния пишман-либерален полезен идиот в ОФ-водевила и вместо да мислят как да убедят хората да приемат тях, предпочетоха далеч по-лесния вариант да прекарат последните години с лупа в ръка над всяка дума на ББ, ЦвЦв или Веждито. Последният, между другото, при все „насосаните” си крилати фрази, беше в пъти по-добър министър на културата от майор Деянов, но антифашистката солидарност за подобно твърдение вероятно качва директно на кладата.

Затова сега ме е яд най-вече на тях – „десните”, щото от другите нищо не съм и чакал. Няма разочарование там, където не е имало очаквания.
Изпуснатите години връщане обаче нямат.

Иначе и това ще мине, като всичко друго, но струва ли си...

10 коментара:

Анонимен каза...

Драги Бело море, с цялото ми най-искрено уважение към промислеността на позицията ти имам опасението, че по-малкото зло в политиката все пак тряба да има и някаква политическа тежест. То не бива да е просто малобройна и самоизолираща се в надменност и недиалогичност депутатска група, чиито подръжници имат месианистични изживявания на единствено дарени с Божието слово и вечен живот. Ако изобщо има подкрепа от над 4% за съставяне на такава група... Ползата от евентуалното и не особено сигурно влизане на ДСБ в следващото Народно събрание би била несравнимо по-маловажна от вредата от евентуалното и изглеждащо съвсем не илюзорно завръщане на БСП и ДПС във властта. (Декларирам: противно на убежденията на някои други "автенично десни" блогъри нямам и никога не съм имал някаква връзка с ГЕРБ.)

АнонименЪ

Belomore каза...

Трудно бих могъл да намеря довод против мнението ти (а няма и нужда, пък и не ми е и работа, поради което не се и опитвам).

Обаче...
Има някои неща, които не мога да "преглътна", а както си забелязал и от македоноцентричните ми страсти, понякога имам склонност към ирационални избори с метафизична аргументация. :)

Но истината е, че и тези склонности са до време.
КафА! - казано още по-"автентично".

Анонимен каза...

Струва ми се, че доколкото те познавам чрез активноста ти като блогър, разбирам отношението ти. С лека доза шеговитост бих казал, че ирационални избори с метафизична аргументация е нещото, характерииращо изобщо вътрешния дебат в средите около ДСБ, поне от моя гледна точка. Вероятно никога няма да оправдая тежката негативистична кампания, която през последните години водеха тъмносините медии, журналисти, фондации и блогъри, това по същество беше непрекъснат черен ПР. На моменти достигащ до явни лъжи. Спомняш си луксозните правителствени самолети на Комитата или пък отчитането на откритата точно на предвидената дата магистрала "Люлин" като "частично изпълнено" обещание според Бойкометъра, нали. Всичко това беше симптом едновременно на липса на градивни идеи, тоест на причини хора като мен да видят по различен начин по-малкото зло и да приемат, че то е ДСБ, и на късогледство и ограниченост, лични и структурни. Дълбоко съм разочарован от това, а си мислех, че всеки средноинтелигентен е научил тази аксиома: черният ПР може и да има успех, но онзи, който го извършва, трайно придобива образа на неприятен, зъл и вреден човек. Черният ПР, уви, най-често означава самодискредитация. Пиша всичко това от позицията на изгубил възможността за по-широк избор човек, който поради резерви към личността на Борисов и други съображения се замисляше коя е по-добрата практическа (!) възможност, ДСБ/СДС или ГЕРБ.
Моля, прости ми словоизлиянията, не целят да предизвикат някаква реакция, била тя отговор или поведение. Вероятно имам нужда да изразя някак всички тези тормозещи ме мисли. И... дано не доживеем още един епизод на БСП, в който усвояването на европейскте фондове за сегашния финансов период, което можеше да се доближи дори до 100% при други условия, се окаже някъде около 60%-70%. За мен борбите коя котерия да заеме едни или други позиции не струват колкото възможността да се построи и придобие нещо трайно и полезно, било то дори и предизвикващ гадене магистрален асфалт.

Моите почитания към теб заради позициите ти и публичното ти поведение в защита на градивността и трезвостта през изминалите години,

АнонименЪ

Belomore каза...

Мерси, подобно! :)

Belomore каза...

Хм.
След като току-що прочетох за ехидните подмятания на тотема (в битието му на велик финансист) ни в клин, ни в ръкав, на излизане от срещата му с президента днес следобед, почвам много сериозно да се замислям дали си струва да чакам до изборите, преди да престана с метафизиката.

Горното - съвсем сериозно.

Анонимен каза...

Бело море, как се развиват процесите в единствено демократичните и десни среди? Изглежда все още свалянето на ГЕРБ е основен приоритет, а връщането на БСП във властта е... е, да кажем, тактическа необходимост с евентуална стойност изгубени милиарди евро и рецесия, все пренебрежими за една нация като нашата неща. Заемане на властта чрез съучастие в провалянето на управленията на другите, това беше една от най-разрушителните партийни стратегии на Прехода от 90-те. Може би все още актуална сред кадрово недореформираното висше ръководство на ДСБ.

АнонименЪ

Анонимен каза...

Казано направо, призивът ДСБ да води кампания под лозунга "Върховенство на закона" тогава, когато е изречен от човек като Бело море, зучи напълно рационално и приемливо. Когато обаче кампанията ще бъде прилагана от масово свързваните с гигантска корупция стари лица на ДСБ воглаве с Иван Костов, Надежда Нейнски и др. под., предложението започва да изглежда някак не на място. И ако млади люде като Радан Кънев щяха да имат шанс да привлекат доверието на хора извън миниатюрното твърдо ядро от сектантоидни поклонници на тотема, но само ако бяха оглавили партията преди по-дълго време и сами я водеха към сегашните избори, то използването им като антураж на отдавна компрометираните в очите на мнозинството водачи от времето до 2001 година не просто ги обезличава, но и ги прави безполезни. Нещо повече, лишава ги от политическо бъдеще. А изборите приближават, с хода на времето зачестяват и прогнозите за представяне на ДСБ с под 3%. На този фон "автентичната дясна плесен" за пореден път зазвучава в хор с БСП и ДПС, този път с обвинения в опит за фалшифициране на изборите чрез фигурата на проф. Михаил Константинов. Един сериозен учен и експерт по изборни право и практики, който ясно е заявявал, че като гражданин и публична личност ще се бори активно против връщането на Тройната коалиция, но че това няма и не може да има връзка с работата му на ръководител на "Информационно обслужване" в смисъл на подменяне на резултатите от гласуването. Поредно падение на ДСБ.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1056662

АнонименЪ

Анонимен каза...

Уви, предчувствах, че неблагодарна България не e способна да оцени светлите образи на Костов, Радан, Комитата и компания. Честити първоаприлски 1,8% на Алфа Рисърч...

АнонименЪ

Анонимен каза...

Поредната доза сюрреализъм:

"А ако ДСБ не събере достатъчно гласове, вероятно нищо трагично и необратимо няма да стане, напротив. Партията няма да изчезне, а ще има шанс (този път обаче вече наистина последен) за промяна, която иначе със сигурност няма да се случи.
Дори и тогава всеки глас пак ще си има своята тежест, макар и по-различна - за да аргументира един или друг вид промяна, нещо като инвестиция в бъдещето.
Ако ли пък не е така, то тогава халал му тежестта на гласа и при каквито и да е обстоятелства. Но това вече е друг въпрос."

http://www.blogger.com/comment.g?blogID=4943879403063493234&postID=7729177249125413687

В същото това време маса други хора, значително повече на брой от поклонниците на св. св. Иван и Радан, се ядосват, че "автентично десните" с радост ще харижат една част от своите вероятно недостигащи за влизане в Народното събрание проценти на БСП и ДПС. В интернет вече се споменава, че и субсидията за партията за следващите няколко години наред била успех! А тези "изгубени" гласове при определено развитие може да се окажат съществени и да помогнат за заръщането на Тройната коалиция. Нещо, което изглежда не тревожи особено борещите се предимно за партийна субсидия... Пита се кое е по-същественото, евентуалното оцеляване на партия от изразен лидерски тип, вече силно маргинализирана, авторитарно недемократична във вътрешния й манталитет и изключително негативистична и нетолерантна в отношението й към останалите граждани и партии, или подобряването на живота на всички граждани и ускоряването на цялостната модернизация на българското общество. Уви, у потъналите в съзерцание на собствените пъпове "автентично десни" отдавна е изчезнала представата какво е основното предназначение на политиката и партиите като нейни инструменти.

С пожелание към Бело море за една красива и спорна пролет,
АнонименЪ

Анонимен каза...

Честито на псевдодесните, псеволибералите и псевдозападните герои на помийната политика от ДСБ! Получиха желаното, а именно шанс и да се завърши АЕЦ "Белене", и да се възцарят демократичните, правовите и цивилизационни порядки, диктувани от лица като това:

http://www.dnevnik.bg/izbori2013/2013/05/08/2056391_delian_peevski_sled_12_mai_dps_vzima_vlastta_izmitame/

Уви, никога няма да простя самоубийственото безумие на ДСБ. Водени от безпардонна себичност, те воюваха не за принципи, а против конкурента за гласовете на десния и прозападния избирател или по същество за триумфа на уж недопустими за тях идеи и практики, разрушителни за българското общество. И когато лицето Иван Костов отново започне да дърдори в ефир, че е много храбър и няма нещо, което да разклати убеждението му, че е на прав път, понеже стоял зад кауза, от която не можел да се откаже, просто с погнуса ще сменя телевизионния канал. Без значение дали ще влезе в парламента или не, ДСБ е вече не просто безперспективна, но откровено вредна за България.

АнонименЪ