неделя, 30 декември 2012 г.

Големите надежди

Големите надежди са най-сигурният път към големите разочарования.
Така както надеждите въобще - към разочарованията въобще.
Но пък за къде бихме били без тях, надеждите... Важното, вероятно, е да се запази връзката с реалността... може би, кой знае...

Изминалата година донесе достатъчно разочарования и болезнени мигове, за да не изпитвам в края й никаква нужда от равносметки, а единственото, което да ми идва, да бъде кольо-гилъновото:
- Ти още ли си тука, ма?!...

Но и не само.
Не искам да звуча като кисел неблагодарник, защото не съм.
Благодаря!

На близки и далечни пожелавам надеждите през новата година да бъдат умерено реални и да се сбъднат умерено достатъчно, за да остане нещо и за по-нататък! :)

Няма коментари: