Ден преди Бъдни вечер искам най-тържествено да благодаря на правителството, лично на премиера, на вътрешния министър, депутатите и робокоп, пардон – рабофак, вождката им, на опозицията – открита или пишман такава, както и на вся астальная палитическая и ваапше - апшественная ..., опа, извинете – елит, за това че с непрестанния си поток от словесни и действени глупости не остави на будната обществена съвест в лицето на журналисти, коментатори, анал-лизатори, блогъри и прочие обикновени логъри, да се чуди с какво да си пълни страниците предколедно.
Благодарение на осигурената богата основа за алтернативна писателска заетост, тази година ни бяха спестени много от дежурните моло- и пазаро-борчески, кахърно-разчувствени духовни и антикомерсиални около-коледни писания на погнусени или трогнати от това и онова общественици. Ако не броим някои, които не си струват споменаването, засега сал един Георги Господинов (инак уважаван от мен и като писател, и като публицист) зае жертвоготовна поза на тематичната амбразура. Но има още време, цели петъчно-предпразнични броеве за напълване, да не избързвам с оптимистичните заключения...
На всички, които вярват, че има за какво и искат да празнуват, пожелавам Весела Коледа, съпътствана от по-малко безсмислени приказки, но повече истински Приказки и то с щастлив край!
На останалите – приятни почивни дни.
P.S.
Искам специално да благодаря и на другарите комисари от Брюксел, които показаха, че на чужд гръб и сто, хм, чувала с подаръци са малко.
А данъцих наших ядат камисааары,
И девачек наших ведут в кабинет.
(народна песен, особено популярна във Фонд „Земеделие”, където обаче се пее във вариант, от който не е ясно кой кого всъщност води в кабинета...)
2 коментара:
За много години! Здраве и щастие през новата, поне в личен план - на държавно ниво се видяло на къде отиват работите в краткосрочен план... Давай продълженията на онея пътеписи с елементи на разсъждения за Македония и Беломорието, когато намериш време. ;)
За много години!
Благодаря за хубавите пожелания, да ти се връща!
Благодаря и за напомнянето, каня се от сумати време, ама тежките работи тежко се пишат и искат време и спокойствие, които ми се поизгубиха в края на 2010-та. А междувременно се натрупаха и (малко) Одринска Тракия, и (малко) Северна Добруджа, че и още някое късче от Серско...
Публикуване на коментар