Обичам да следвам историческия календар и да отбелязвам разни годишнини.
Днес поводът е такъв, че ме кара да изневеря на „предначертанието”, което отново не успявам да спазя, относно третата и последна част на географско-историческия си пъте-лето-пис относно Югозападна Македония.
Преди 95 г., през 1915 г., на днешната дата България получава трета нота от Антантата, в която й е предложена „безспорната зона” (югоизточно от линията Крива паланка — Струга) от Вардарска Македония в замяна на нейната ненамеса.
Подчертавам – ненамеса.
Малко предистория, обобщена от Агенция „Фокус”:
Първата нота на Антантата е изпратена на 16 май 1915 г., в разгара на водения от Чърчил съюзен десант в Галиполи. В нея се настоява България да нападне Османската империя и да завземе Източна Тракия до линията Мидия - Енос, а след войната ще получи „безспорната зона” във Вардарска Македония и съдействие за Кавала и Южна Добруджа.
На 21 юли 1915 г. е изпратена втора нота на Антантата, която повтаря предложението от май с.г.
Цар Фердинанд І и неговото правителство отклоняват направените предложения от Съглашението и активизират контактите си с Австро-Унгария и Германия. На 24 август 1915 г. е сключен българо-германски договор и тайна спогодба, допълнена с военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България. Съгласно тези документи България поема задължението да се намеси в световната война, като в замяна и се предоставят земите, отнети и от съседните балкански държави след поражението и в Междусъюзническата война.
Всичко това гарнирано с пари, много пари – заеми, афери, комисионни и прочие непреходни ценности на българския политически живот.
Следисторията я знаем, уви.
С този тъжен спомен за чутовната и непреходна слепота и глупост е лесно да се правят преценки сто години по-късно, когато не само колата, но и целия път не само се е обърнал, но се е търкалял десетилетия в кръв и кал.
Историята рядко дава шанса да стоиш на първия ред сред зрителите и всички участници да наддават, за да се качиш при тях, в техния ъгъл на ринга.
Още по-рядко обаче историята дава шанса да ти предлагат желани награди, за да си останеш сред зрителите, при това при нулев риск (за разлика от няколко десетилетия по-късно).
Изборът винаги е решаващ - за поколения и десетилетия напред.
5 коментара:
Това, което ни е обещавал Чърчил (WC) не е било съгласувано с останалите съюзници. Не сме били по вкуса на французите. Знаем прословутите думи на WC, колко храбър народ сме били и сме заслужавали да си върнем земите, но също и как се обръща на 180% като не се присъединяваме.
Всичко е било демагогия. Не мога да повярвам, че са щели да ни дадат Безспорната зона и Кавала при ненамеса при условие, че сърбите си ядат ушите с австрийците. Това няма как да стане.
Има и нещо последно. Самите българи от Македония са желали земята им да остане неделима. Как е щяло да стане това с тия две зони (спорна и безспорна). А и българската държава е гледала на на Македония в нейната цялост въпреки глупостта си да се съгласи да има дележ на Македония.
От дистанцията на времето нещата изглеждат лесни. Изборът не е бил толкова еднозначен преди 85 г. Между другото ВМРО има значителен принос в накланянето на везните в полза на Централните сили. Известната Валандовско-удовска акция през март 1915 г. е спонсорирана от Виена.
Това за дистанцията на времето е ясно (неслучайно съм направил и аз изричен disclaimer в текста), но също така безпощадно ясна е и присъдата на времето.
Това, което искам дебело да подчертая, е, че за разлика от други сходни исторически ситуации наистина сме имали уникалния лукс да направим сами избора си и че с този избор сами сме решили съдбата си - точно този път не са били виновни Великите сили и Световната конспирация.
Открай време в популярния прочит на историята ни има тенденции изборът на България да се представя като предрешен и цялата отговорност на избора да се снема от собствената ни държава и да се прехвърля върху блудницата вавилонска. Да се забравя, че с някой изключения (Струмица) Ньой просто потвърждава статуквото от 1913-та в Македония и Добруджа, да се пропуска сравнителния анализ относно включването на Гърция (официално чак през 1917-та!) и Румъния (1916), да се забравя че голяма част от общество е буквално заслепена от иначе разбираемия и обоснован стремеж за мъст към Сърбия (която е демонизирана като "архиврага", сякаш забравяйки за раните, нанесени през 1913-та от Румъния, Гърция и Турция).
Относно конкретните параметри на обещанията е безсмислено да влизаме в детайлни разсъждения и сравнения. За мен е безспорно, че нито една от двете страни в случай на победа е нямало да изпълни изцяло обещанията си и да ни поднесе на тепсия едно или друго (справка - статутът на Северна Добруджа след завземането й).
Важното за мен е наличието на оферта за придобивки при неучастие и именно това ме кара да използвам думата "глупост" в характеристиката на ситуацията.
За сравнение - днес Цар Борис ІІІ продължава да бъде укоряван и обвиняван в какво ли не, но никой не би си позволил да го обвини в глупост.
В този ред, днес, 07.09. се навършват 70 г. от подписването на Крайовската спогодба - едно от малкото хубави неща, случили се на България през ХХ в.
Иначе, през 1915 г. Македония вече е била разделена безвързватно, така че кой измежду различните населяващи я елементи какво си е мислел и искал е нямало никакво значение.
Същата тази 1915-та България обаче слага точка на претенциите си към Тракия и възможността да бъде средиземноморска страна.
беломоре, от известно време чета блога ти и ще се радвам да пишеш по-честичко. Може ли да попитам защо по точно смяташ, че България слага край на възможността да бъде средиземноморска страна още през 1915 година? По това време още не се знае на коя страна ще се включи Гърция, която след края на войната със съюзническо благоразположениеи и в ущърб на България получава Западна Тракия, и след това се опитва да претвори мегали идеята като изгони турците от балканския полуостров и Константинопол. Разрушаването на Османската империя е цел, която западните сили са следвали дълго време, показателно е и отношението на Англия в навечерието на войната, когато конфискува два дреднъта, строени на Острова по поръчка за Турция като също отказва да върне парите, платени за тях. Съюзниците при изготвянето на договора от Сан ремо вече имат едно наум за окончателния разпад на Османската империя и заменянето й с гръцка държава, която да държи Проливите и крайбрежната ивица. Определено стратегията на България в дългосрочен план не оправдава рисковете, но според мен вина трябва да се търси не в грешния избор, който управляващите са направили, а преди всичко в начина, по който са го направили и дали са мислили за страната си, или за личното си облагодетелстване. Не говоря за грешки поради глупост и невежество, а заради себелюбие и алчност. Тези грешки плащаме всички българи чрез настоящото ни положение и ще продължат да плащат и бъдещите поколения.
Съжалявам за късния отговор, но късно видях коментара!
Грешките са грешки - от гледна точка на крайния резултат няма значение дали са от глупост и невежество или от себелюбие и алчност - в крайна сметка резултатът е един и същ, а да се оставиш да те водят себелюбието и алчността също е вид глупост, далеч по-страшна от природната неинтелигентност. Точните дефиниции на глупостта и на генезиса на грешката са без значение (за мен).
Посочвам 1915-та като "корена на злото" заради решението да се намесваме въобще. Изначалната грешка не е в избора на страна, а в това, че сме решили да правим този избор. Да поемем риска е означавало, че сме готови да приемем хипотезата на възможните по-нататъшни загуби, което именно на фона на ужасните загуби от 1913-та за мен е ужасяващото.
При ненамеса е нямало риск от грешен избор - дори и да не бяхме спечелили от ненамесата (както е можело и да стане), поне нямаше да загубим, а щяхме да имаме примамливата от така лесната и коварна днешна гледна точка на отминалото време, разбира се, перспектива да укрепим наранената си от 1913-та снага, да затвърдим излаза на Бяло море, да не говорим, че Беломорието в този момент е било своеобразен "бежански лагер" не само за местните българи, изгубили буквално всичко през лятото и есента на 1913-та, но и на придошлите в Дедеагачко и Ксантийско бежанци от Одринска Тракия, Мала Азия и Македония - за много от тях първият приют е бил именно в Беломорска Тракия, бидейки най-близо до изгубените домове.
Между другото, към този момент и гръцките апетити, и склонността на някои от съюзниците им да ги подкрепят за сметка на Османската империя вече са били известни, поради което фактът, че Гърция още не е била взела страна е следвало да бъде още една причина за особено внимание и повече сдържаност, но и за укрепване на позициите в Тракия, където и без това етническата плетеница е била доволно сложна сама по себе си.
Но не - Сърбия, та Сърбия...
Затова казвам, че с избора си през 1915-та България де факто жертва средиземноморската си перспектива срещу съмнителното удоволствие да "накаже" коварния съюзник-разбойник от запад.
Публикуване на коментар