петък, 20 ноември 2009 г.

Мали Видовданчиньа и големи шанси

Злорадството не е хубаво нещо, ама как да не се усмихне човек, като види шока и ужаса, в които хвърли македонската общественост подкрепата на сръбския външен министър Вук Йеремич към позицията на Гърция в спора за името на Република Македония.
Разгледайте подробно коментарите във форума на телевизия А 1. Струва си!

Surpirse, surprise!
или
Добро jутро, джезери!

Ама как звучи само – името на държавата, чиято столица е Скопие... Кофти малко, а? Любимият брат се оказва всъщност такъв на единия от двата зли архиврага? Бяхте забравили историята? Или не сте я чели въобще? Или само това, което и само така, както ви се е искало?
Нема везе.
Да оставим брат’чедите да поближат лютите любовни рани во срце и да си погледнем в нашия двор.

Какво се случва тук на фона на тези словесни искри:

В първия ден от седмицата, понеделник, македонският премиер пристига на внезапно и обявено едва в неделя следобед посещение в София. Домакинът му с удоволствие отбелязва, че му идат на нозе и благо отбелязва, че сме братски народи.
Но и че подкрепата ни не е безусловна. Следват дежурните фрази.
Извън това никой нищо друго не разбира.

В последния ден от седмицата, петък, македонският президент звъни на българския си колега. Какво точно са си говорили – отново само те си знаят, но новината е една.
Подкрепяме, но подкрепата ни не е безусловна + дежурното бла-бла.

Същия ден македонският печат съобщава и една друга, много интересна новина отвъд Голямата вода.

Какво следва от всичко това.
Очевидно, притисната от безизходицата преди датата 7.12., докогато би трябвало да има развитие по спора за името, за да получи Македония дата за започване на преговорите за членство в ЕС, от непоколебимата позиция на Гърция и от недотам добрите сигнали от близо и далеч, баба е дошла за огънче.

Както се казва – мораме да ja искористиме ова голема шанса!
Шанса, но не за да се правим на много велики и диктуващи условия, градейки образ за вътрешна употреба, а за да покажем, че наистина сме братски народи и че наистина сме приятели на Македония. Да спечелим малко там, не тук.
И вместо да повтаряме мантрата „Не е безусловна подкрепата, не е безусловна подкрепа, не е подкрепа, пардон – не е безусловна...”, просто можеше само да заявим подкрепата, пък другото да си остане между нас си. И без това вече от година и нещо (от миналото лято, когато Калфин за пръв път почна да повтаря фразата) не сме сменяли тази плоча.
Самочувствие ли градим? Подкрепяме ли? Не подкрепяме ли?

Сега е моментът.
Дано не се окаже, че беше – така, както изтървахме Букурещ, когато тихомълком застанахме по-близо до Гърция.

4 коментара:

Хесапов каза...

Изобщо не си прав Бело Море! Тези хора трябва да бъдат наказани, наритани и чаааак след това подкрепени!
Со бой и ебане са станале македонци, со бой, айде без ебане ке се оправат!
Това, последното изречение е малко в кръга на шегата, но има и малко истини...
...Тези, които управляват Македония и задават темите в обществения дебат имат много силни позиции в самата страна. Години наред се е работило за да се достигне това, днешното положение - тъп и ограничен народ, нагла и некадърна върхушка.
Македония е управлявана от професионални македонци - плод на титовото "братство и единство". Те просто няма да разберат и да оценят какъвто и да е жест от наша страна, още повече, че освен всичко друго ние станахме свободни и по-богати от тях! Това "македонците" не могат да преглътнат, защото цял живот са им набивали в тиквите, че българите са най-долните под слънцето. Като казвам това, имам предвид номенклатурата, която се разпорежда около Вардар.
...Трябва да им помогнем, но трябва да им разчистим оборите, така както Западна Германия оправи Източна...Лошото е, че нашите обори са задръстени от говна и също трябва да се чистят.

Belomore каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Belomore каза...

Ц, не съм съгласен въобще. С бой и пенетрации тия работи не стават.
"Бий, за да те уважават" не е прийом, приложим в съвременните семейства.
Отделно, че хората там не са станали македонци - всъщност те са си били македонци, въпросът е, че са станали не-българи, доколкото преди едното не е изключвало другото, та не са станали каквото са станали само с бой. Освен тояга е имало и доста морковчета. Да оставим настрана глупостите, че едва ли не всички са минали през Идризово и Голи оток.
Не са.

Да оставим настрана и номенклатурата - те са професионалци, ако им създадем подходящата бизнес конюнктура, те сами ще излязат с бизнес план, нямам колебание и грижа за тях :)

Масата хора, общественото мнение - за това трябва да работим и то срещу течението, при това като не забравяме, че хората там са преди всичко хора - били с промити или съвсем без мозъци, хора са - с чувства, заблуди (като нашите), представи за достоинство и т.н. Добрият политик се съобразява с това.

Какво се получава обаче - сега, когато имаме шанса с благи приказки да натрупаме голям актив, нашите "държавници" излизат с "не-безусловните" си тъпотии за вътрешна употреба, които се предават директно там.
А какво можеше да се направи - условността да се коментира само с тамошната номенклатурата, която ще си трае, защото й изнася поради въпиющата нужда от отбелязване на някакви дипломатически успехчета. За пред хората (там) да се излезе с най-обаятелните и сладки приказки и съответните умерени действия в същата насока.

Да не се подлъгваме с гръцкия пример. Ние сме тези, които твърдят, че имаме по-особена връзка, нито гърците, нито макетата. Да се държим твърдо означава да приемем, че нищо по-особено няма, а това на практика е равносилно на да си плюем в суратя и историята.
Очевидно аз не съм съгласен с това, но ако това ще бъде официалната политика на България - така да бъде, но този, който го е решил да излезе и да каже - съграждани, от днес България туря пепелта на Македония, каквото било - било, от днес тия там не са ни братовчеди, еле пък братя, а са ни никакви.
Е, не са (втори път).

Петър каза...

Belomore си знае, че го подкрепям :)