Како jе пропао рокенрол

Отиващата си година в личен план беше, да кажем, сложна.

И понеже е личен, ще спра дотук.

В обществен беше проста. Бая проста.

И понеже е обществен, ще продължа. Ще продължа и за да разкажа как спрях да се ядосвам за политика през същата тази година.

Според четвъртия закон на обществената простодинамика, всяко просто и суетно управление среща равно по простота и суета противодействие.

Суетата е еднакво лош съветник и за простия, и за сложния. Изминалата обществена година беше година на суетата и понеже в повечето случаи суетата е ялова, годината също не беше много по-различна.

И докато едни суетници не спряха суетно да плямпат и творят глупости, други, не по-малко суетни суетници суетно се вторачваха във всяка глупава дума, за да я разнищят показно, изследват, покажат и докажат колко точно глупава е глупавата дума. И така, в шеги и закачки,  изненада - годината взе, че мина.

Чудя се, дали показната простота на простото управление не е всъщност гениален прост ход, който просто, но безвъзвратно литна далеч встрани претендиращите за сложност. Дали въобще има по-ефикасно парализиране на противника от това да го оставиш пред огледалото да се любува на превъзходството си, в което вярва толкова искрено.

Както и да е.

Някъде през септември съвсем просто и от само себе си се натрупаха някои наблюдения, а както се казваше в едни стари книги, количествените натрупвания рано или късно водят до качествени изменения.

Някъде там, през въпросния септември, който не беше и не стана май:

- Вики-лики разказа как Нанси, но не Синатра, връчва Грами в категория „Rhythm & Blues” за композицията Blues without Rhythm на сборната формация Сървайвър Коалишън (СК), но новината беше подмината с повсеместно конфузно мълчание;

- Коалиция „Булгартабак” показа как се реформират нереформираните сектори, що е то истински коректив на управлението в действие и как на дела се скъсва с архиврага на реформаторската и автентична десница - модела „Софиянски”;
- след дълго мълчание, мега-гуруто сред „експертите на прехода” - Иван Кръстев, се появи на хоризонта, за да сподели пространно, току пред финалния предизборен спринт, изключително ненужни стари факти относно „е-поколението”;

- след като отмина и универсалното оправдание за всяка импотентност – лятото, симулантите на предизборния терен вече съвсем демонстративно се напъваха да изгубят, ако може, без дори да стъпят на тревата, та да не си оцапат готините обувки;

- на полупразните трибуни цареше такъв хаос, че вече не можеше да се различи в кой сектор са агентите на ОФето, дето подвикват „Смърт на фашизма”, и в кой – тия със „Свобода на народа”.

Някъде там взе да става толкова досадно, че в един момент просто нямаше накъде повече да се ядосвам и реших в съзвучие с простотата на годината, просто да спра да се ядосвам.

И ми олекна.

След по-малко от денонощие Гоце ще ни поздрави за последен път и светът ще бъде поне за малко по-красив и бял.

А след това – нека е щастлива и успешна за всички!


--- --- ---
Како jе пропао рокенрол (Как пропадна рокендролът) - популярен югославски филм от 1989 г., съставен от три независими части.
Герои в първата са баща и син – музиканти. Бащата, условно казано, е чалгаджия с голям успех, синът – изпаднал рокер, който решава да „бие” баща си на неговия музикален терен, като докаже, че може да прави народняци по-добре от него.
Повече - в мрежата.