(Не)сериозно за изборите - обяснение на положителен вот или защо и въпреки какво ДСБ

За мой късмет, животът ме събра с разложкото село Елешница – живописно място, точно отговарящо на краткото, но точно описание „хубав край, хубави хора”.

Там, кукерите (т.нар. „старци”) по традиция излизат по Великден, което май е изключение и прави празника още по-интересен и уникален. На всеки Великден старците от различните махали излизат на площада и правят собствени отделни карнавални шествия, които винаги са били не само остроумни, но и повече от актуални. 

Старци - с предаваните вътре в семейството костюми от козя кожа
и т.нар. "вули" - високите маски за глава. В жегата си е истинско изпитание...

Всяка махала минава през площада - старци и танцьори, с и без носии

Тази година изненада откъм фокуса на злободневността нямаше, но пък имаше всичко, как’ си требе:

Полиция

Милиция

Кандидати

Платформи

Въобще - сериозна работа.

И понеже и аз съм сериозен, да си кажа и без никой да ме пита.

На предстоящите избори ще гласувам за ДСБ (да ме прощават наистина уважаваните от мен БДФ за съкращението, ама нека наричаме нещата с истинските им имена).

Не защото:

-   фината ми либерално-демократична душа е страшно и непреодолимо потресена от скандала с подслушването и антидемократичните безчинства на злата мутрофашистка диктатура, въх!

Пичове, всички знаем много добре, че в България - поне от 9.9.44 г. насам и без разлика на власт, възраст, пол и занятие, се слуша всичко, което може и би си оправдало усилията. Просто техниката върви напред и възможностите са по-големи – затова се и слуша повече.

Това, разбира се, не значи, че одобрявам тази гнусна практика, просто не смятам, че би могла да бъде довод в избора, тъй като е присъща на всички;

-   съм погнусен от безпросветната мутра, дето не знае и един чужд език – апропо, Световниот Икономист Костов освен руски нещо другинко шпреха ли?

-       не ям асфалт и строежите ми пречат – напротив, ужасно малко и некачествени са, трябва да се строи много повече и много по-добре;

-    смятам, че е ужасно средновековно и демоде секуларната държава да дава пари за църкви, манастири и джамии. Пък и за археологически разкопки. Ух, че гнусно и немодерно - почти като офлайн медия, нефинансирана по нечий проект, а от джеба на собственика си;

-      съм измежду посветените в Тайната на Драгалевския идол, този най-велик измежду великите и най-кризоспасяващ измежду кризоспасяващите;

-     ме интересува колко точно най-велико е било управлението на ОДС преди 12 (дванадесет) години;

Дори въпреки че:

-         категорично НЕ искам програмно, експертно, национално-спасително или прочие жмелистко правителство без ясна отговорност.

Искам (ако няма друг избор) старомодна коалиция с пазарлъци и разпределяне на ресори – да се знае ясно и точно, кой какво и как ще провали и да си носи отговорността, както се случи с тройните крадци;

-         старият балкански хитрец Костаки ме изнерви максимално и почти ме убеди да не гласувам за него, когато при съставянето на служебното правителство с мазен носов тембър припя на хора „Ей сега ще свършат парите, че и светът с тях, и няма да има пари за пенсии и заплати през април, ни стотинка, даже”.

Ромско ти беше включването, другарю Костов!

-         въобще не разбрах ясно кои са трите стъпки, дето ше опра’ат България и дребния, семейния и микробизнеса в частност, вкл. как точно, с кой крак в коя посока трябва да бъдат предприети. Остана усещането за нещо като прочутото „Надо трактор” на чукчата от стария съветски виц;

-         ГЕРБ очевидно не са най-страшното нещо, случвало се на България и Европа, противно на убежденията на мнозина, които в неделя ще пуснат същата бюлетина като мен. Прости момчета си бяха и така и не разбраха, че на комунист и по-старши милиционер вяра не можеш да имаш – колкото и да са импотентни другарите, винаги са били професионални милиционери и насън дори могат да сготвят в московски сос онези с шушлеците, дето са си повярвали, че са ги оставили сами да ръководят играта;

-         контрапродуктивната антифашистка истерия на скучаещата в интернет агитка на автентичната десница, модерната зеленица, свободната либералицела и прочие прогресивни сили ме изнерви максимално. Парадоксален феномен на българската политика през последните 4 години беше, че след всяка критика ББ изглеждаше по-симпатичен, а след всяка хвалба – по-отблъскващ.

Каквито хулителите, такива и ласкателите, посредствена работа...

А защото:

-         има граници на вкуса, доверието и приличието, които не могат и не бива да бъдат преминати.

ГЕРБ и милиционерите не ги прекрачиха, но защото те просто винаги си бяха и си останаха отвъд, от Тъмната страна на силата, дори когато играеха сравнително прилично на полезните богобоязливи полу-десни идиоти. При тях интригата беше, че поради околния вакуум, имаха уникален шанс да минат в полусветлата страна, но не успяха (или просто не пожелаха) - явно толкова си могат, да си носят последствията;

-         защото съм убеден, че в момента парламент, съставен само от четирите големи (боклука) – ГЕРБ, БСП, ДПС, и ребятата из Атаке, е най-лошото възможно нещо за страната ми. Трябва да влезе още някой, който да се коалира под някаква форма с бая си Бойко, пък дори и да е надувал програмни балони и да е плюл жлъч по злия Тиранин допреди малко.

Да, точно така – влезте и се коалирайте и се множете и нека бъде сечено на рубладжиите, но и на доларджиите да им е леко криво, ако може, щото и едните и другите не са читави, но по различен свой начин;

-         защото наистина има нужда от нек’ва нормалност и аз избирам точно тази нормалност, а не менящата боята си;

-         избирам я, защото имам доверие не на старата драгалевска лисица, а на допуснатите от него (сигурно по конюнктурни причини, но не ме интересува, важен е резултатът) хора като Радан Кънев и Борис Станимиров и едновременно смятам, че е жалко, че изброяването ми ще спре дотук, но и (благородно) завиждам на изброените за упоритостта и търпението им.

Да, съдя по лични преки или опосредени впечатления, но по какво друго да съдя и на какво друго да се доверя, ако не на себе си, простете?!

-         защото моментът е важен и изборът трябва да се прави рационално и тук място за зелени, пембени и оранжеви прищевки няма. Да, казвам това и съзнавам ясно, че ДСБ може и да не влезе в парламента, но поне има реалния шанс за разлика от други „яки пичове” (то такива няма, де, само за целите на дискурса);

-         защото ако ДСБ не влезе в парламента, тогава няма да имат друг избор освен най-сетне да престанат с исихазма, пък белки, чунки, санки тогава нещо, евентуално, знае ли се...

Толкоз.

Искрено и лично, без капка колебание.