Днешната вчерашна преса ни носи
радостната вест, че осмокрилият
пентафалос край НДК се стяга за последния си полет - към небитието.
Лети, лети, лети...
Крайно време беше.
След толкова дълготрайни и крайно
ненужни опити да бъде спасено неспасяемото и да бъде върнато към живот
мъртвороденото отпреди трийсе’
години, време беше на агонията на кичозавъра да се сложи край.
Дотук с добрите новини обаче,
следват некои питания.
При внимателен прочит разбираме,
че ще се демонтират части от пентафалоса, а някакви неща щели да останат.
Кои части, докога, защо въобще, бе,
хора*?!
* ако сте хора
При невнимателен прочит разбираме или, по-точно, не разбираме дали за
момента се предвижда например възстановяване на паметните плочи на 1-ви и 6-ти
пехотни полкове на Първа софийска дивизия, наричана някога „Желязна”.
А точно там е точно тяхното
място.
Какво по-хубаво за нехубавия
център на вероятно афектационно хубавата ни столица за юбилея от началото на
Балканската война?!
А в следващите няколко години
предстоят толкова военни юбилеи, свързани с живота, смъртта и паметта на тези,
чиито имена са изписани на плочите, незаслужено пенсионирани в задния двор на Военноисторическия
музей.
Кажете, недраги ми общински бюджетоусвоители, нима е толкова трудно да спретнете
съответния бюджет за свои хора при възстановяването на плочите?
