Нов ден

Дойде нов ден за Българската църква.

Тя направи своя избор измежду (според личната ми, странична и непретендираща за компетентност преценка) двамата най-достойни за избора архиереи -  избор, в който всеки измежду тях би бил достоен да бъде избран.

Както посочи дядо Йосиф, обявявайки резултата от гласуването, за пръв път от над 600 г. български патриарх беше избран свободно. И църквата беше на висотата на своя избор и своята свобода, и в труден момент връща надеждата.

Какво повече можем да желаем, освен този избор да възвести нов ден и за обществото ни и дано подобен избор да се случи по-скоро (и неведнъж) и в светската държава!

Господ да дава здраве и сили на новия ни патриарх, Негово Светейшество Неофит!

И нека не само църковните първенци, но и светските, а и всички ние послушаме думите му и се справим със себелюбието си!

Когато гръм удари през февруари, а замирисва на октомври

Надявам се отворилите шампанското тази сутрин вече да са поизтрезнели и да са си дали сметка за странния и неособено хубав аромат, който се носи наоколо...

Историята, този коварен съветник, сочи, че след Февруарската революция иде Октомврийска.

Из рОдината вече се сформират работническо-войнишки комитети, които ще градят „нов политически модел”.
Керенски, къде си, обади се, проба-проба.

Случайно или не, 20.02. е рожденият ден (по стар стил) на Дамян Велчев. 

Ще е несправедливо, ако от всичката лава от слово, изригнала тия дни, не откроя изключително точните думи на Templar още отпреди най-последните развития.

Дано бъркам и това, което иде, да е Ерата на Водолея, а не на Архара.

P.S.

Понеже тия дни много се и ще се говори за задкулисия vs. откритост, морал и прочие, най-официално, предкулисно и коректно уведомявам всички приятели от ДСБ & присъдружната им периферия, че на предстоящите избори за последен път ще гласувам за тях на принципа на „най-малкото (и познато) зло”.

От поне две години повтарям, че вместо да се вторачват в драгалевския си коалиционен пъп, мрънкайки вяло и като за норматив за някакви абстрактни и самоцелни реформи в очакване да бъдат калесани поради изначално-природната си готиност, „автентичните” исихасти трябваше да погледнат собствената политическа сергия и конкурентно-способността на продукта си.  Пък и на тотема си. 
Their precious...
У нас не само зимата, подранилата пролет също може да сварва хората неподготвени.

Някои дори с охота приеха ролята на суетния пишман-либерален полезен идиот в ОФ-водевила и вместо да мислят как да убедят хората да приемат тях, предпочетоха далеч по-лесния вариант да прекарат последните години с лупа в ръка над всяка дума на ББ, ЦвЦв или Веждито. Последният, между другото, при все „насосаните” си крилати фрази, беше в пъти по-добър министър на културата от майор Деянов, но антифашистката солидарност за подобно твърдение вероятно качва директно на кладата.

Затова сега ме е яд най-вече на тях – „десните”, щото от другите нищо не съм и чакал. Няма разочарование там, където не е имало очаквания.

Изпуснатите години връщане обаче нямат.

Иначе и това ще мине, като всичко друго, но струва ли си...