Нашата малка страна

Поздравявам всички съпреживяващи актуалните събития в Олигархостан с една чудесна песен на хърватските турбофолк пънкари „Бркови”, които буквално преди дни имаха прекрасен първи - измежду, силно се надявам, много предстоящи - концерт в София.

 

Под клипа ви предлагам и скромния си превод на текста, в процеса на чиято адаптация, разбира се, бяха неизбежни някои несъответствия спрямо оригинала на хърватски.

 

Бъдете снизходителни! J

Nasa mala zemlja   Prijavljen na minimalac a lova se pere vikendica nije moja vec od moje zene   Gradiliste nije moje vec od moga brata u selu od mene nema vecega Hrvata   Karijera napreduje da kucnem u drvo na izbornoj listi moje ime uvijek prvo   Auto na povlasticu dzabe pijem, zderem drzavnom se aparatu u carapu serem   Obitelji sve dugujem bez njih ne bi dis'o maloga sam bez prijemnog na pravo upis'o   U radnoj sobi visi slika pokojnoga djeda dok na tajne mi racune dirivenda sjeda   Ne moze mi niko nista najveca sam faca svaka bolja sponzorusa na me oko baca   Mnogima sam pomogao i svi mi se dive zele biti poput mene da lagodno zive   Ref. 3x Ova je nasa mala zemlja u totalnoj banani nista se nece promijeniti bice isto kao lani

Нашата малка страна   Осигурявам се на минимално, пере си се парáта. Тая вила не е моя, а е на жената.   И строежът не е мой - той пък е на моя брат, в своето си село най-голям съм демократ*!   Кариерата се движи, нека чукна на дърво. В изборната листа   пак съм номерът едно.   Колата ми е с пропуск, пия, плюскам на аванта, а държавната машина - бóли ме за тая кранта.   Всичко ми е от родáта - близките помагат здраво. Сина без изпити записах, нека следва право.   В кабинета ми виси портретът с дядовия скромен лик, докато по тайни сметки мушкам всеки сочен плик.   Не смее никой да ме пипне, тука аз съм баш-пашата. Всяка сгодна мъжеловка погледи ми мята.   И на хората помагам много, всички ми се възхищават. Искат да се като мене, майсторски да се оправят.   Припев: Това е нашата малка страна в цялата си красота. Нищо няма да се промени, чак до края на света.     * в оригинала е „хърват(ин)”



Je suis Armenian

Братя и сестри,

Вие, които познавате страдание, десетократно по-голямо от страданието, което познаваме ние,

които бяхте осъдени да гледате Арарат през граница, да не знаете къде почиват предците ви,

които познахте века на своята самота,

които и сега продължавате да търсите мир за себе си и децата си,

вие нямате нужда от думите ни, за да помните и знаете как да наречете случилото се,

и затова вярвам, че ще ми простите изкушението на изтърканата от актуалната си свръхупотреба схема на заглавието,

така, както вероятно ще простите и на онези, които днес нямаха мъжеството да нарекат истината с името й, а се скриха зад удобната неутралност на термините, за да избягат от куража на мнението,

но дали самите ние удобно и бързо ще забравим срама?
Всъщност надали има смисъл да питам.

Няма, защото се оказа, че разигралата се бурлеска има значение само за една трета от българите.

Останалите две трети вероятно не разбират за какво точно се говори днес – защото, оказа се, просто не знаят.

 

Никога не съм подозирал, че залезът на българската нация може да бъде толкова жалка картина.