Днешната вчерашна преса ни носи
радостната вест, че осмокрилият
пентафалос край НДК се стяга за последния си полет - към небитието.
Лети, лети, лети...
Крайно време беше.
След толкова дълготрайни и крайно
ненужни опити да бъде спасено неспасяемото и да бъде върнато към живот
мъртвороденото отпреди трийсе’
години, време беше на агонията на кичозавъра да се сложи край.
Дотук с добрите новини обаче,
следват некои питания.
При внимателен прочит разбираме,
че ще се демонтират части от пентафалоса, а някакви неща щели да останат.
Кои части, докога, защо въобще, бе,
хора*?!
* ако сте хора
При невнимателен прочит разбираме или, по-точно, не разбираме дали за
момента се предвижда например възстановяване на паметните плочи на 1-ви и 6-ти
пехотни полкове на Първа софийска дивизия, наричана някога „Желязна”.
А точно там е точно тяхното
място.
Какво по-хубаво за нехубавия
център на вероятно афектационно хубавата ни столица за юбилея от началото на
Балканската война?!
А в следващите няколко години
предстоят толкова военни юбилеи, свързани с живота, смъртта и паметта на тези,
чиито имена са изписани на плочите, незаслужено пенсионирани в задния двор на Военноисторическия
музей.
Кажете, недраги ми общински бюджетоусвоители, нима е толкова трудно да спретнете
съответния бюджет за свои хора при възстановяването на плочите?
2 коментара:
Те били огромни бе, тия плочи! Аз мислех, че са по-малки.
Много правилни разсъждения. Вместо реална грижа за паметта, се организират кичозни спектакли, в които девойки в народни носии правят вълнички с европейското знаме.
И не мога да разбера защо по скалата на непомръдваемостта най-високо стои съветската армия, след това кичозните болни фантазии на людмила живкова и като най-мобилни и маловажни (от властта) се смятат реалните жертви и реалната памет на реални българи.
Паметникът с плочите всъщност е бил нещо като цял мемориал - какъвто въобще си нямаме, а би трябвало при всички жертви (и човешки и морални, за десетилетия напред), дадени в периода 1912 - 1918 г.
Съвсем смислово там би било мястото и на т.нар. вечен огън, а не така сбутан някакси полутайно на стената на Св. София, ама нейсе, това да беше...
Въобще - имаме си паметник на незнайния воин, нямаме си (в София) паметник на знайните, вкл. съвсем поименно, войни.
Е**ти и столицата!
Отделно и между другото - от скоро има паметник на опълченците от 1877-1878, няма обаче на опълченците от 1912-1913та.
За знайните и незнайни четници, контрачетници, обикновени терористи и жертвите на терора и кървавата надпревара кой е по-по-най-правилен родолюбец от 20-те и 30-те години на ХХ в. въобще и не си помислям.
Сбъркана памет = сбъркани паметници...
Публикуване на коментар