Спомен за Таньо Николов

За пръв път видях тази снимка в една статия преди сигур вейке 20 години.

Тогава още не знаех кой и какъв точно е бил Таньо (Тане) Николов, къде и как е шетал, от Бяло море до Морава.

Но образът и погледът му плениха момчето, което още е някъде в мен.

Години по-късно животът ме срещна (за добро) с пряк потомък на човек, загинал от неговата ръка - в последните часове от трагичния недоизяснен край на войводата, а след още години, съвсем наскоро, случайно разбрах за това.

За света не знам, но България не е голяма и сал едни съвпадения дебнат отвсякъде.

Правил е, каквото е правил, Таньо – кому добро, кому лошо.

Когато трябвало – наказвал доскорошни другари, когато трябвало – подавал ръка на доскорошни първи врагове.

Със сигурност обаче бил истински българин и истински мъж, и в грешките, и в правдите си.

65 години след смъртта му този биологичен вид не вирее вече по тези земи.