Едни - срам, други - страх, или - сън, или - строеж, или пък - смях...
След пет дена всички те ще обявят победичките си.
За всички останали - общи приказки в изобилие.
Все повече съм отегчен, отколкото обиден.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
Гениално парче. А за политическата част не знам - политиката от България се изпарява по-бързо от ланшния сняг.
Не знам, уморих се, наистина.
И откакто преди няколко седмици окончателно реших да не се впрягам повече за политика, чувствам известно облекчение.
Показателно за мен е, че за първи път нямам никакво желание да агитирам околните си да гласуват за този или онзи. Никой не пожела да ме убеди, че си струва усилието.
Очаквах да "продам" гласа (и, като бонус, ентусиазма) си срещу малко хъс и професионализъм, но само срещу празни приказки не става.
Ще гласувам, разбира се, но - дотам, без да дам никому нищо повече от един уморен избор.
Когато заминавах навремето за чужбина, носех на гърба си тениска с Джим Морисън, а на главата си - неговата прическа :-)))
От сума ти време се каня да отида и до "Пер Лашез", обаче все не ми остава време...
Колкото до изборите, убеден съм, че тази първа българска република (предната "народна" република някак не ми влиза в критериите за демокрация и затова не се брои за република), та тази първа република е абсолютен боклук и докато не я заместим с истинска държавност, няма въобще смисъл да си играем на избори, граждани, политици и т.н.
Е, има надежда - на фона на балотажа отпреди пет години, светът днес няма как да не ни се види "по-красив и бял"... :)
Публикуване на коментар