Позволявам си да използвам без предварително разрешение заглавието на Templar по повод днешната годишнина. Написал го е достатъчно добре, за да си струва да експериментирам и аз по темата.
Освен това Templar е направил нещо, достойно за най-гореща похвала в днешните времена, когато най-лесното е да се зъбим на тирана във форумните и блогови механи. На страницата на „Един завет” можете да откриете списък на пострадалите от атентата.
Сред имената на загиналите видях и това това на ген. Стефан Нерезов – един от командирите на легендарната 9-та пехотна Плевенска дивизия, изнесла под командването на ген. Вазов основната тежест на английските атаки срещу Дойранската позиция през 1918 г. Имах удоволствието миналата година да посрещна там (Дойран) стогодишнината от независимостта на България и да издирвам мемориалната чешма, наречена в чест на генерал Нерезов.
В тази „дойранска” връзка, настоящата година е интересна от съвпаденията на две дати в Страстната седмица.
Първата е днешната, Велики четвъртък, 16.04.
Втората е в неделя, на Великден.
На същата дата – 19.04., но 1941 г., отново на Великден, злите български фашистички окупатори влизат в Македония. Понеже местните са били хитри, решили да започнат съпротивата, като замерят окупаторите с цветя. Лошите окупатори, понеже били още по-хитри, решили да тормозят окупираните, като отделят ок. 40 % от държавния си бюджет за благоустройството на окупираните територии.
Знаем как приключва и тази история.
Каква е връзката между съвпаденията двете годишнини? Паметта за и отговорността към хората – всички онези, с конкретните имена, които днес все повече и повече избледняват и за които все по-често ни убеждават, че няма нужда да се сещаме, защото не е, например, достатъчно постмодерно...
Сред имената на загиналите видях и това това на ген. Стефан Нерезов – един от командирите на легендарната 9-та пехотна Плевенска дивизия, изнесла под командването на ген. Вазов основната тежест на английските атаки срещу Дойранската позиция през 1918 г. Имах удоволствието миналата година да посрещна там (Дойран) стогодишнината от независимостта на България и да издирвам мемориалната чешма, наречена в чест на генерал Нерезов.
В тази „дойранска” връзка, настоящата година е интересна от съвпаденията на две дати в Страстната седмица.
Първата е днешната, Велики четвъртък, 16.04.
Втората е в неделя, на Великден.
На същата дата – 19.04., но 1941 г., отново на Великден, злите български фашистички окупатори влизат в Македония. Понеже местните са били хитри, решили да започнат съпротивата, като замерят окупаторите с цветя. Лошите окупатори, понеже били още по-хитри, решили да тормозят окупираните, като отделят ок. 40 % от държавния си бюджет за благоустройството на окупираните територии.
Знаем как приключва и тази история.
Каква е връзката между съвпаденията двете годишнини? Паметта за и отговорността към хората – всички онези, с конкретните имена, които днес все повече и повече избледняват и за които все по-често ни убеждават, че няма нужда да се сещаме, защото не е, например, достатъчно постмодерно...
2 коментара:
Всъщност Нерезов не командва при Дойран, по това време е командващ Първа армия. Девета дивизия е прехвърлена при Дойран вече под командването на Владимир Вазов.
Извинете за педантизма. :/
Не възразявам :)
Взети са съответните корекционни мерки.
Обаче чешма "Нерезов" край Дойран си е имало, поне тогава.
Публикуване на коментар