Вие ме познавате...
Това май беше нагъл слоган от кампанията на няк’ъв боклук. Или на някой, който имаше взимане-даване с боклука? Или пък доказал, че не е боклук?
Абе боклучава работа някаква беше, но точно за боклука ще иде реч тук.
Та, казвам, вие ме познавате... Верно е - ако живеете на моята улица, значи 100 % ме познавате. Аз съм ненормалният, дето през сутрин се изтъпанчва пред кофите за разделно събиране на отпадъци и идиотски губи поне 5 минути от живота си, за да разпредели съдържанието на една торба из трите шарени контейнера. Дори когато в контейнера за хартия е пълно с торби с разнообразно битово гюбре, дори когато от жълтата кофа преливат кашони с изгнил зарзават от близкия плод & зеленчук, тогава аз, като един същи Гюро Михайлов на разделното събиране, пак стоя на своя пост и разделям, ли разделям... Направо разпределям и дистрибутирам (това последното за да звучи по-чисто на български).
Трудно ми беше, съвсем в началото, да осъзная в колко опакован свят живеем...
Кротко и търпеливо убедих семейните си в смисъла от безсмислието на действията си. Преглътнах доводите на съседката, че няма никаква полза, тъй като тя била виждала, че всички контейнери се събират от един и същи камион.
Заниманието бе прието за част от тихите ми лудости и домашните дори взеха да ми угаждат, пълнейки надлежно нарочната торба.
Забавлението ми не остава обаче без коментар от страна на минувачите.
Трима направо се спряха при мен и ме заприказваха:
Първа сцена
Достолепна, спретнато облечена дама в третата възраст. Видимо образована, „от добро семейство”, навяваща деликатна буржоазна носталгия.
Приближава се ненатрапчиво, някакси от нищото, леко заговорнически навежда напред глава и казва тихо с най-приятния любезен тон:
„Господине, Вие нали знаете, че те всички отпадъци накрая ги събират на едно място...”
Втора сцена
Характерно опърпана в облеклото си дама от ромски произход. Върви по средата на улицата с торби и видим интерес към сектора на улицата, окупиран от всякакви шарени и нешарени контейнери за отпадъци. Приближава се към мен с бодра стъпка, усмихва се отдалеч и се провиква:
„Ееей, най-накрая да видим един блъгáрин да си фърли разделно боклука...”
Трета сцена
Твърде зле облечен господин с типично неустановими възраст, произход и други външни белези, видимо подлежащ на определяне като „клошар”. Поглежда в кофите, не, вероятно не е от инспектората на почитаемата община. Изчакваме се вежливо, на раздяла се обръща и казва:
„Браво, браво, ей така всички ако правеха...”
Има една категория ноо широко скроени хора, които напоследък ýмрат да правят народопсихологически заключения за „българина” от всичко – от избора с есемеси на това, на онова, от реакцията на тоя на това и на оня на онова. С удоволствие бих им предоставил възможността да направят възможно най-есенциалистки заключения. Понеже не съм нито толкова ентюлюгентен, нито толкова космополиран, няма да направя никакви заключения.
За какво ви разказвах обаче... А, да, за боклука.
Та боклукът е хубаво да бъде разделян, да не мешаш огризките със стария вестник, или найлона с бутилката от виното, дарило ти хубави мигове предишната вечер. Обидно е някак си...
Да не говорим, че, ако юрнем всичко в една и съща кофа, общият обем на боклука ще изглежда много повече, но реално не само ще е все същият, а може би дори и малкото възможни ползи, ще бъдат пропуснати.
Само дето концесионерите ще въртят повече курсове.
Въобще, много боклук ни чака това лято... Дано поне в синия контейнер за хартията не метнат прекалено много огризани гюбрета, че ще ухае и той като останалите.
Това май беше нагъл слоган от кампанията на няк’ъв боклук. Или на някой, който имаше взимане-даване с боклука? Или пък доказал, че не е боклук?
Абе боклучава работа някаква беше, но точно за боклука ще иде реч тук.
Та, казвам, вие ме познавате... Верно е - ако живеете на моята улица, значи 100 % ме познавате. Аз съм ненормалният, дето през сутрин се изтъпанчва пред кофите за разделно събиране на отпадъци и идиотски губи поне 5 минути от живота си, за да разпредели съдържанието на една торба из трите шарени контейнера. Дори когато в контейнера за хартия е пълно с торби с разнообразно битово гюбре, дори когато от жълтата кофа преливат кашони с изгнил зарзават от близкия плод & зеленчук, тогава аз, като един същи Гюро Михайлов на разделното събиране, пак стоя на своя пост и разделям, ли разделям... Направо разпределям и дистрибутирам (това последното за да звучи по-чисто на български).
Трудно ми беше, съвсем в началото, да осъзная в колко опакован свят живеем...
Кротко и търпеливо убедих семейните си в смисъла от безсмислието на действията си. Преглътнах доводите на съседката, че няма никаква полза, тъй като тя била виждала, че всички контейнери се събират от един и същи камион.
Заниманието бе прието за част от тихите ми лудости и домашните дори взеха да ми угаждат, пълнейки надлежно нарочната торба.
Забавлението ми не остава обаче без коментар от страна на минувачите.
Трима направо се спряха при мен и ме заприказваха:
Първа сцена
Достолепна, спретнато облечена дама в третата възраст. Видимо образована, „от добро семейство”, навяваща деликатна буржоазна носталгия.
Приближава се ненатрапчиво, някакси от нищото, леко заговорнически навежда напред глава и казва тихо с най-приятния любезен тон:
„Господине, Вие нали знаете, че те всички отпадъци накрая ги събират на едно място...”
Втора сцена
Характерно опърпана в облеклото си дама от ромски произход. Върви по средата на улицата с торби и видим интерес към сектора на улицата, окупиран от всякакви шарени и нешарени контейнери за отпадъци. Приближава се към мен с бодра стъпка, усмихва се отдалеч и се провиква:
„Ееей, най-накрая да видим един блъгáрин да си фърли разделно боклука...”
Трета сцена
Твърде зле облечен господин с типично неустановими възраст, произход и други външни белези, видимо подлежащ на определяне като „клошар”. Поглежда в кофите, не, вероятно не е от инспектората на почитаемата община. Изчакваме се вежливо, на раздяла се обръща и казва:
„Браво, браво, ей така всички ако правеха...”
Има една категория ноо широко скроени хора, които напоследък ýмрат да правят народопсихологически заключения за „българина” от всичко – от избора с есемеси на това, на онова, от реакцията на тоя на това и на оня на онова. С удоволствие бих им предоставил възможността да направят възможно най-есенциалистки заключения. Понеже не съм нито толкова ентюлюгентен, нито толкова космополиран, няма да направя никакви заключения.
За какво ви разказвах обаче... А, да, за боклука.
Та боклукът е хубаво да бъде разделян, да не мешаш огризките със стария вестник, или найлона с бутилката от виното, дарило ти хубави мигове предишната вечер. Обидно е някак си...
Да не говорим, че, ако юрнем всичко в една и съща кофа, общият обем на боклука ще изглежда много повече, но реално не само ще е все същият, а може би дори и малкото възможни ползи, ще бъдат пропуснати.
Само дето концесионерите ще въртят повече курсове.
Въобще, много боклук ни чака това лято... Дано поне в синия контейнер за хартията не метнат прекалено много огризани гюбрета, че ще ухае и той като останалите.
9 коментара:
За боклуците в София - всички сме чували. Имам даже и приятели с бебе в Суходол, които не само са чували, ами и ежедневно му дишат изпаренията на този боклук.
Чувал съм и за боклука в Канада - една моя позната се оплакваше, че ако не внимава с разпределянето, могат да я глобят.
Във Франция го дават по-"ларж", но и тук боклучарите отказват да ти изпразнят кофите, ако не си се старал при разпределянето. И понеже всяка къща/вход/сграда си има отделна кофа, та хората внимават, защото виждат и личните си интереси пряко засегнати от правилното разпределяне - внимаваш в картинката, иначе боклуците си ти стоят пред вратата...
Колкото до "ония" боклуци, дето са в парламента и по разните му там институции, и при тях разпределянето е сложно и отровно... Но идват избори и хората ще трябва добре да преценят какво и къде изхвърлят, защото в противен случай пак ще замирише на втасала мая.
И при мен не ти извозват боклука, ако не си го разделил. Всъщност може, но само ако предварително си заявил подобно желание пред местните власти и си минал на по-високата тарифа за смет.
Ти на коя улица живееш? На моята много хора си го хвърлят правилно боклука. Е, намирала съм умряла котка при пластмасата, ама сигурно някой иска да му я рециклират.
Но дано наистина по-малко умрели котки в боклука да ни се предлагат, хаха, деморализиращо е някак.
Събота, 2009, Април 4 13:54
Коя Ваша улица, почитаема г-це? "Тук" или "там"? ;)
Между другото, и тази сутрин подивях, когато, изсипвайки поредната доза 999 опаковки в прясно изпразнения контейнер за пластмасата, видях, че някой ме е изпреварил и бързо е складирал вътре няколко прилежно сгънати кашона...
Добре, бе, аланкоолу, като си имал време да сгъваш кашони, толкова ли немА време да погледнеш къде да ги хвърлиш?!
Въпросът ми, разбира се, не е риторичен, а малоумен, също като желанието ми да навиря костюмирани нозе и се гмурна в контейнера, за да предислоцирам въпросните кашони (трудно постижимо физически, уви), но само секунда по-късно установих емпирично, че съвсем неизненадващо съдържанието на контейнера за стъкло беше (почти) всичко друго, но не и стъкло.
Не мога да проумея защо хората, след като ги мързи да разделят, просто не си хвърлят ш**ания боклук в нормалните кофи (на нашата улица не са дефицитни и за разлика от други райони се извозват сравнително редовно)?! Иде реч за 3 метра разстояние (между едните и другите кофи) и 3 секунди опознавателно-мисловен процес.
Защо, като не помагат, поне барем не се опитат да не пречат...
Тук винаги се сещам за емблематичната мисъл на бай Иречека:
"За мен най-лошото в България е чудното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата."
Връщайки се (пусто изкушение) на политическата трактовка на разделното събиране, не мога да не отбележа с радост, че виждам как голяма част от боклуците за огромна моя радост се самоотделиха.
Дано да е за добро...
P.S.
И още нещо, което не мога да проумея вече десетилетие - защо постоянно се говори за "концесията за чистотата" в София, когато иде реч за концесия за (1)сметоизвозване и (2) аварийно снегопочистване и нищо, ама нищичко повече.
Чистота е нещо, далеч по-широко от едното сметоизвозване, а тази година смешникът кмет май ще си спести дори и нелепото предвеликденско измиване на улиците веднъж годишно, около което целият град се обръща с главата наопаки, щото чудо големо - общината мие улиците (не всички, разбира се, само "на центъра"), ликуй народе.
Затова тънем в прахоляци и ги дишаме и се умиляваме, че някой е благоволил да изпразни кофата.
Съвсем трайно, упорито и крайно предумишлено ни научиха да искаме и да се задоволяваме с безсрамно малко...
Според мен най-страшното в случая е, че убиват желанието ти за промяна, карат те да се примириш с мизерията и да станеш част от нея, принуждават те да се унифицираш с боклука. И това ако не е комунизъм...
Сещам се за един мой "пернишки" случай. След дълги години отсъствие наминах през родния град. Тогава моят най-добър приятел ми направи следната забележка : "Говориш прекалено "културно"... Ще ни бият!"
Не, в никакъв случай не трябва да си различен от другите! Дори и в кофата за боклук!
Поздрави от още един идиот, който ходи пет метра повече, за да не хвърля всичко накуп. И, между другото, после не се изсипват всички на едно място: http://www.idealist.bg/blog/?p=717
Ясно ми е, че изглеждам като идиот, но да си спомним за нашите родители, които като дваж по-големи идиоти не са били партийни членове и са си позволявали да бъдат различни от другите дори, когато това е било далеч по-опасно.
Не бях чел материала в "Идеалист", но лично съм виждал, че камионите са различни, т.е. не се събира всичко накуп. Имаше и ТВ репортажи точно за манипулационните съоръжения, където се сортират отпадъците.
Всуе...
Много по-лесно е да вярваш, че от личното ти усилие (ега и усилието!) няма полза - ерго, не правиш нищо лошо, когато нищо не правиш.
Повечето "граждани" обаче въобще не стигат до този висш пилотаж на мисълта и причинно-следствените връзки. Така, както не се замислят, когато паркират, запушвайки нещо или някого или опропастявайки две от иначе така дефицитните места, когато късат съобщенията във входа или прочие толкова елементарни нещица.
Нямам предвид само осъзнатото нахалство и мазохистичния вандализъм, а и безхаберието, целенасоченото търсене и откриване на безсмислието, дори там където го няма - нещо, което искрено ме удивява.
Тъпа работа, но по-тъпото е именно ентусиазмът, с който част от иначе сравнително интелигентните хора, взаимно се убеждават, че няма полза / нужда от това или онова, защото ТЕ (другите) и без това нищо не правят. Това последното е унивелсално алиби и донякъде се покрива с писаното от Сандо.
Между другото, дори и да знаех със сигурност, че за момента всичко още отива на едно и също място, пак щях да си разделям отпадъците. Ей така, напук, без да знам на кого точно.
Да, наистина, малко се обърках с тези "наши" улици тук и там. Умрялата котка беше в кофата на Екопак в София, вписвайки се по този начин в политическата ти аналогия.
А тези дето не щат да извозят несепарирани боклуци са в Стокхолм - чувала съм, че и на българското посолство тук са отказвали да му извозят боклука по тази причина.
Публикуване на коментар