Всяка година, когато наближат Сирни Заговезни, покрай прекрасните семейни традиции на прошките, хамкането и гостуването на близки хора освен да благодаря на Господ, че ме е благословил с това, че съм познал лично тези традиции, си мисля – може ли, трябва ли и редно ли е да се прощава на този, който не иска прошка, който не осъзнава, че е сгрешил. Редно ли е да натрапваме опрощението си и дефиницията си за грях на този, който не съжалява, който може би дори се гордее с извършеното.
Не зная и нямам сили да търся отговора на този въпрос.
Пак всяка година по това време се сещам за и друг път споменавания от мен тук апокрифен филм „Сирна неделя” – създаден през средата на 90те и бързо „забравен” поради неблагоразумието да се занимава с теми, които на безгрешните и непрощаващите не им е приятно да чуват и виждат.
Някъде високо в небето и дълбоко в земята на България обаче продължават да кънтят думите на ослепелия горянин от Пирина:
Да ти прóстим... Нема да ти прóстим... На тебе и Господ нема да ти прóсти...
И пак се питам, как да простиш на тоя, който не се е покаял?
Дано Господ ми прости на мен самия, че си задавам този въпрос.
Хубав филм. Потърсете го, гледайте го.
Не зная и нямам сили да търся отговора на този въпрос.
Пак всяка година по това време се сещам за и друг път споменавания от мен тук апокрифен филм „Сирна неделя” – създаден през средата на 90те и бързо „забравен” поради неблагоразумието да се занимава с теми, които на безгрешните и непрощаващите не им е приятно да чуват и виждат.
Някъде високо в небето и дълбоко в земята на България обаче продължават да кънтят думите на ослепелия горянин от Пирина:
Да ти прóстим... Нема да ти прóстим... На тебе и Господ нема да ти прóсти...
И пак се питам, как да простиш на тоя, който не се е покаял?
Дано Господ ми прости на мен самия, че си задавам този въпрос.
Хубав филм. Потърсете го, гледайте го.
Весели празници, Честита Баба Марта, Честит 3-ти март и не забравяйте да поискате прошка от близките си, пък и не само от тях! :)
4 коментара:
Няма какво толкова да го мислиш този въпрос. Той е ясен като 2 и 2
В Господнята молитва се казва:
"И прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжници"
На друго място е казано: "С какъвто аршин мериш, с такъв ще ти бъде отмерено"
По това дали си готов да простиш на всички ще се отмери и Божията прошка към теб.
Покаянието е проблем на грешника, а не не прощаващия.
Да не простиш ня някого, защото не се е покаял (не е достоен за прошка) е проява на гордост. А гордостта е най-тежкия грях.
Обществената оценка към нечии деяния е друга тема. Тя няма много общо с прошката, която е дълбоко лично чувство.
Такова е моето чувство към темата.
Разсъжденията ми са по-скоро риторични. Не става въпрос за гордост, опазил ме Бог да си мисля, че мога да бъда съдник. Именно защото знам, че не мога, затова се и питам.
Прав си, но, ако задълбаем в тълкуването, бих се спрял отново на думите:
"И прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжници"
Са ли ни длъжници тези, които не осъзнават, че ни дължат нещо, напротив, убедени са, че не дължат нищо?
Дължат ли наистина нещо (според мен - дължат поне едно извинение, но това е моя преценка)?
Но винаги опираме до аршина и там колебанията наистина приключват.
Що се отнася до обществената оценка - за съжаление у нас тя не е такава, т.е. не е публично споделена в обществото, даже направо липсва. Затова и някои се опитват да минат "метър", а по скромната ми преценка щяха само да спечелят, ако бяха намерили добра дума за собствените си деяния.
А, ако не си оставя магарето в калта!...
Обиди ли ме някой, най-естествената реакция е и аз даму отвърна със същото. Как така ще чакам прошката му? Гордост било да не я приемам! Че аз да не съм Господ?
Както се казва: "Каквото повикало, такова се обадило!" Кой има нужда от едно фалшиво премълчаване. Ако ми ударят шамар, няма да си обърна другата буза, ще забия и аз един шамар на нахалника.
А представете си, че взема да умра и този побойник как ще си плати тогава?
Не, не става така!... Ударят ли те, и ти удари!
Обидят ли те, и ти го обиди!
Всичко останало е лъжливо лицемерие и страх, но не от Бог, а от отсрещният герой.
Albena
Когато прощаваме на другите, го правим за нас, за да намерим ние мир, те ще намерят мир, когато също простят на други хора, дори най - отвратителните злодеи не заслужават да ни инфектират с тяхното зло. прошка не означава отказ от спрведливост са мен, тя е отказ да следваме завета на неразкаялите се.
Публикуване на коментар