сряда, 22 април 2009 г.

Борци безчет

В България има 2 500 (две хиляди и петстотин) партизани.

Това не е статистиката към дата 9.9.44, а към днешната – 22.04.2009 г.
Или поне така твърди цоциалисткият депутат Захари Георгиев от високата (над 550 м надморска височина) трибуна на парламента, който се занимава тия дни с явно спешния и належащ проблем дали участниците в „антифашистката съпротива (1939-1945 г.)” да бъдат признати за ветерани от Втората световна война.

Не ми се коментират терминологичните и моралните аспекти на въпроса.
Замислих се обаче за цифрите...

Ако днес има още живи 2 500 „участници в антифашистката съпротива”, то колко ще да са били те по време на самата „съпротива” и за кой чорт им е трябвало да чакат освободителната Червена армия?

6 коментара:

Търновец каза...

Единият ми дядо, бог да го прости, беше член на съюза на Ветераните от Войните ... не от шумкарската квота дето искат да я прокарат, а от тая на доброволците след 9.IX, което винаги ми е било странно и ме е потрисало, при положение, че е знаел, че очаква първородна дъщеря по онова време(пък тя за капак на всичко взела, че се родила баш на 9.V.1945). Беше участвал в боевете при Драва и Балатон. Няма да забравя, че по разни паради и чествания носеше на ревера си само 2 медала, получил ги беше още там из Сърбия и Унгария... Аз малко дете още, гледах другите дядовци накичили по два-три реда медали, едни патрондаши братче, а моя само с два скромни. По онова време не разбирах защо в чекмеджето у нас има още една дузина, ама той така и не си ги закичва... после видях, че те са от разни годишнини - по медал през 5-10 години са му давали, а той бум в чекмеджето и никога на ревера. Почина отдавна човека, лека му пръст - беше си честен човек и вярващ комунист докрая, така и не повярва на това дето го пише Солженицин в "Архипелаг Гулаг", колкото и баща ми да спори с него. Не му се говореше много и за онея месеци по фронта ...

Може би е за добре, че не доживя да види какви ги вършат тея дето им вярваше и синовете им сега...

Belomore каза...

Подсещаш ме за един интересен детайл в цялата картина - тези 2 500 херои, за които се бори др. Захари, са такива, които не са участвали в т.нар. "Отечествена" война - т.е. те са партизанен, които после не са взелен участиен във втората фаза на ВСВ. Иначе щяха да са си съвсем редов(н)и ветерани от войната.

Натрапва се някакси вероятният извод, че това може би са предимно другари, които са останали в рОдината да укрепват народната власт, сещай се как...

Радан Кънев каза...

Ами малко останаха...

На 10.09.1944 сутринта на Балкана се качили поне 10 000, та слезли същия следобед.

Тия същите, които се качили на Балкана на 10-ти, не са заминали на фронта. Останали са, дет' викаш. Един взел на учителя кондурите, друг на попа килима. После - докато онези на фронта още били в Унгария - дошли и се заселили в едни поопразнени апартаменти в София, зер работническо-селската власт най-лесно се упражнява от ул. Шишман.

Търновец каза...

Сещам се как ... To и тези дето най-обичаха да се кичат с колкото могат повеч тенеке на ревера и те не останаха май назад. Сега като се замисля, по онова време все по разни хубави местенца се бяха наместили да работят - ЦКС-то, Бензиностанцията в китния малък балкански градец ... сещай се за какво иде реч. После промените децата и зетьовете им станаха шефове в общинското горско, други дърводобивни фирми наотвориха, палати взеха да вдигат, SUV-чета взеха да карат ... и кълцат ли кълцат горите из Балкана... Дядо ми, барем докрая каквото изкарваше все с пот на челото беше.

Й каза...

Здравей Беломоре,

Хубаво е, че пишеш за това. Сърдечни благодарности. Трябва да помним.

И понеже темите ти са винаги актуални, а тук с Димо и теб водехме една интересна дискусия за Турция и ЕС, не може да не се поблазни суетата ми от това, че Ахмет Давутоолу, бащата на нео-османизма в Турция, стана външен министър. Доколкото си спомням, Димо го беше обявил за нищожен фактор в турското общество.

Дали не е време да съживиш турската тема по страниците на блога ;-)?

peter ivancheff каза...

Поздрави, Беломоре,
требва да се помнят заслужилите дейци на съпротивата срещу каквото там. В духа на веселия географски детерминизъм се сетих, че един дедо разправяше, че борческите краища се познават по релефа. В цяла Добруджа имало един активен борец, за сметак на това в община Трекляно, Кюстендилски окръг, те са над 1100 парчета. Релефно е някак всичко и сега.
Данке!