Новият Тор

Чудите се къде е Тор Бьорголфсон и защо напоследък не сте чували за някоя нова негова бомбастична инвестиция в рОдината ни?

Много хора, включително в Исландия, се чудят къде е.

Но немойте плака! Иде новият Тор, но този път не на викингски кораб, а с петролен танкер. След СуперБоровец иде ред на КГБ, пардон – КТБ. Дето клиентите й са скъпи. И как няма – чували сме за двама, ама все от сой – Ирена Кръстева и основателят на Новия Епъл Айвън Драшков Джуниър. Като турим Първа атомна и Втора атомна, всичко става от скъпо, по-скъпо! Интересна е сигурно историята на тази така богата и щедра банка. Интересна е сигурно структурата на капитала й. Една такава доверителна... В смисъл - много доверие има заложено, много любов.

Вече знаем коя е новата БРИ-, пардон – СИБанк.
Този филм обаче сме го гледали. В него освен новия рицар, от скоро свенливо отметнал банковия плащ и финансовия кинжал - Цветан Василев, участват още Цеко Минев, Славчо Христов, Петя Славова, Цветелина Бориславова, Георги Крумов, Георг Цветански, Гергов 1, Гергов 2 и прочие знайни и незнайни родени банкери и финансисти, експлозивно изгрели от врящия котел на бумтящата българска кристално чиста пазарна икономика. Периодично изгрява една звезда, после друга, по съвпадение - все петолъчни и все алени.
Помните ли популярната по берово-виденово време фраза „Равен старт”? Е, равно стартирахме, само че по различни пътеки.

Сега чакаме следващия суперпроект, както и рекорден растеж на чуждите инвестиции и БВП, пукай се от яд, Европо, блуднице вавилонска, нека австрийците си плямпат от завист, оле!

P.S.

Иншалла, освен падишаха от Дръндар вече ще си имаме поне един истински султан. Преходът, казва Райчефф ефенди, свърши, кой сля’а от камилата, да сля’а.

Бело море

Случвало ли ви се е да чуете някоя песен и веднага, от първите звуци, да си кажете - "Това е моята песен, тази песен е написана за мен!"?

Ето я моята песен:



И колко по-голяма е радостта ми, че е на една от отдавна любимите ми групи - македонската дарк легенда (не преувеличавам!) Мизар.
Благодаря на неповторимия Горазд Чаповски за изживяването!

А още по-голяма е радостта ми, че са използвани мотиви от друга моя любима песен от съвсем друг жанр - "Беломорие" на изключителната Любка Рондова.

Понякога се изненадвам от това, как най-ненадейно, и в най-студените и мрачни зимни дни, винаги се появява отнякъде нещо истинско, красиво и разтърсващо, което сгрява сърцето и ти дава повод да се усмихнеш и да си спомниш, кой си, откъде си, какво цениш, какво те радва, какво ти дава сила, че си ще жив, че битът и пустотата не са те победили съвсем.

Нова година, нов късмет, нали?!

Няма нафта, няма газ, Порточа..., пардон, Путин – той си го знае...

Чудно Богоявление (по наш стил) и Бъдни вечер (по техен стил) ни спретнаха таваришшите из Масквы (пардон - забравих, украинците са виновни, затова че Вовата затворил докрай крана).

Добре поне, че засега нафта май има.

В отговор на газовия подарък, наш Сергей дори бил тропнал с премръзнало краче, но сигурно след като е затворил (или са му затворили) телефона. За глупостите на бракониера няма да говорим.

Въобще - всичко по темата беше написано и описано немедленно по блоговете – и от Радан, и от Templar, и от Комитата, и от Стойчо, Dzver, и кой ли още не...

Затова за себе си ще запазя опита да видя нещо положително в цялата Дед-Морозщина, а то е излазянето на прелюбопитната информация, че доставчик на руски газ в България се оказа не „Газпром”, а три фирми, с които нямам спомен Булгаргаз да (е обявавал, че) е сключвал договор.

В МС бе повикан и шефът на “Овергаз“ Сашо Дончев, чиято компания е основният доставчик на руския газ в страната с 60-65 на сто от количествата. Останалите доставчици са “Газпром експорт“ и “Винтерсхал“. И трите компании са контролирани от “Газпром“.
(от Медияпул)

Та значи, сключваме ние митични договори с Газпром, а пък после хоп – доставчик ни е Овергаз и Винтер-с-праз. Къде ли е уредено това, впрочем (уупс, материята е класифицирана, простете пак!).

Интересно само кой ли плаща комисионните Овергазами - може би Газпром (иззад кулисите се чува нездрав смях)? И в какво точно се изразява заслугата и услугата на Овергаз – притежават някакви тръби ли, нещо, ползват преференциални тарифи, поради които и на нас ни излиза по-йофтино да ни доставят те, или...
Или просто метат едни фактури насам – натам, пък после кесаревото – кесарю?!

Та, както се оказа наистина, Дед Мороз въобще не е Dead, ама си е баш и само Мороз!

Дори вече знаем и коя е Снегурочка.

Dead Мороз & Снегурочка проверяват кой е слушкал през миналата година, за да го накажат най-сурово, та да слушка още повече през новата.

Последната битка на дядо Мраз

или защо
Дед Мороз is not dead!

Честита Нова Година преди всичко!
Сурва, сурва и за много години!

Наскоро Templar поразрови досието на позабравения съветски секретен сътрудник с агентурно име „Дядо Мраз”. На днешния ден преди 20 години дядо Мраз дойде за последно в България.

Дядо Мраз обаче въобще не си е отишъл кротко в миналото. Просто е свил периметъра и сега работи само в страните, следващи стария стил в църковния календар, които празнуват Коледа (Божик) на 7.01. Като истински комунист, дядо Мраз например продължава да пребивава и работи в Република Македония – поне засега, докато не го сменят с някой вистински македонски античен дедо от фалангата на Александър. Пък и там верно има толкова мразене, че няма как да не е дедо Мраз...

Тия дни обаче Дядо Мраз имаше и друга важна работа на Балканите, същинска битка, в която трябва да го подкрепим!

Ну, давай, дед, u r not dead yet!

Тиха нощ...

От край време дните ми са изпълнени с думи.

Работя с думи, развличам се с думи, разпъвам се с думи. Толкова много думи, че понякога ми идват твърде в повече. Хората се научиха да използват думите не като слово, а като слава. Слава, суета и ужасно много лъжи - кога нарочни, кога дори незабелязани.

Празни думи, превърнали се в оръжие, а не в дар. Ужасен безсмислен самоцелен суетен брътвеж, който ни залива отвсякъде. Универсалният заместител на всяка празнота.

Затова в навечерието на най-важната нощ пожелавам на всички, минаващи оттук, спокойствие и тишина, за да могат да чуят истинските думи - думите на най-близките си, далеч от шума и празнословието, които ни заобикалят.

Нека нощта е тиха, за да могат тези, които поискат, да почувстват, че е свята.

Внимавайте в картинката, мушмороци такива…

Не, не мога…

Не мога да не сетя за храбрия борец с престъпността Спартак Дочев, докато чета изобличителния патос на един смел заместник-министър, намерил сили да се изправи срещу клеветниците от котилото на наследниците на Балдуина Фландърски и да ги постави на мястото им извън кабинета си…

И след като си(л)ният език на Брюксел ни удря по джоба, какво ни остава освен да им отговорим по същия начин на тези самозабравили се еврократни ниедни – със същия син, пардон, силен език.

Плюнчим калема и почвам:

Лошите
Брюксел, на центъра
Тук*

Внимавайте с картинката, мушмороци такива!

На първо място, въпросите задаваме ние:
1. Кой е тоя Лий Майкълсън…

И докато чакам Спартак, Савин и Меглевината, пардон – Меглената, да помогнат с текста, виждам, че соцактивът от героичното село Борован мисли за своя президентин и страстта му към козлите, овните и прочие чисти, едри и красиви постсъветски барани – при това на цени, добри за бюджета на едно президентство в условията на световна финансова криза.

Так держать, маладци! Повече барани ни трябват, повече!

---

* или „Там”? Никога не съм разбирал свещения характер на тази бележка, пардон – отметка (на българо-съвецки)…

С Кубадински в сърцето

Скръбна вест за тежко братоубийство долетя от дальный Узбекистан...

Главният ни авджия е посегнал на свой – от Червената книга.
Отдавна знаем, че за родените от Червеното знаме първа радост е да гърмят свои. Това още отпреди да вземат властта го разбраха и Методи Шаторов, горкият Кочо Рацин и много други. За след взимането на властта въобще да не споменаваме...
Ядат се до ден днешен.

Явно за нашенския големец има нещо сюблимно в авджилъка. Някаква комбинация от чувства - останка от гена на волните предци, гърмяли с шишането по каквото пролази селската мера, чувството да разполагаш с нечий живот и неувяхващата мечта на всеки борец срещу капитализма да прави това, което злите капиталисти правят. Като пурите и членството в рицарски орден.
Така легендарният др. Пенчо Кубадински прочистваше серенгетитата, о.з. др. Кюлев биеше карпатски мечки, парвенюто от „Белла...” гърмя белите (не гвардейци, мечки), а от о.з. Гоце психически здрав симитлийски вълк, чакал и лесик не остана.

За досадния ляв депутат от Плевенския избирателен район, почитател на писалката, Запалката и оптични мерници пък да не говорим.

И така до днес. Традициите продължават. Ловните екскурзии също.

Гоце е наш и ние сме Гоцеви

Очакваме средноазиатска заповед за арест за увреждане на природното наследство на Узбекистан. По-вероятно обаче да дочакаме гневно опровержение и кака Бойка бойко да сгрее нечии телефони.

Следите обаче остават, другарю!