Случвало ли ви се е да чуете някоя песен и веднага, от първите звуци, да си кажете - "Това е моята песен, тази песен е написана за мен!"?
Ето я моята песен:
И колко по-голяма е радостта ми, че е на една от отдавна любимите ми групи - македонската дарк легенда (не преувеличавам!) Мизар.
Благодаря на неповторимия Горазд Чаповски за изживяването!
Ето я моята песен:
И колко по-голяма е радостта ми, че е на една от отдавна любимите ми групи - македонската дарк легенда (не преувеличавам!) Мизар.
Благодаря на неповторимия Горазд Чаповски за изживяването!
А още по-голяма е радостта ми, че са използвани мотиви от друга моя любима песен от съвсем друг жанр - "Беломорие" на изключителната Любка Рондова.
Понякога се изненадвам от това, как най-ненадейно, и в най-студените и мрачни зимни дни, винаги се появява отнякъде нещо истинско, красиво и разтърсващо, което сгрява сърцето и ти дава повод да се усмихнеш и да си спомниш, кой си, откъде си, какво цениш, какво те радва, какво ти дава сила, че си ще жив, че битът и пустотата не са те победили съвсем.
Нова година, нов късмет, нали?!
Понякога се изненадвам от това, как най-ненадейно, и в най-студените и мрачни зимни дни, винаги се появява отнякъде нещо истинско, красиво и разтърсващо, което сгрява сърцето и ти дава повод да се усмихнеш и да си спомниш, кой си, откъде си, какво цениш, какво те радва, какво ти дава сила, че си ще жив, че битът и пустотата не са те победили съвсем.
Нова година, нов късмет, нали?!
8 коментара:
Тъжна песен!...Ще ви разкажа една история, която ми се случи преди няколко години. Две бабички бяха дошли при майка ми на седянка. Сложих аз на масата фруктиера с червени ябълки и ги каня да си вземат, но явно им беше неудобно и никоя не посяга. Едната жена е избягала от Вардарска Македония, но аз без никаква умисъл се обръщам точно към нея с думите:
- Лельо Софке, вземи си от тези ябълки, те са от твоя роден край!...Нямате си представа каква промяна настъпи с тази жена. Очите й се напълниха със сълзи, а ябълките гледаше така, сякаш Бог беше пред нея... Тази жена, за която се говореше, че била проклета, в този момент приличаше на малко дете, получил коледен подарък. Беше много, много щастлива. А на тръгване ми каза следното:
- Благодаря ти, но не за ябълките, а за спомените, които ме върнаха към миналото. Albena
Песента е супер, спор няма. Но дали ние наследниците на българи от Егейска Македония я чувстваме както днешните македонци? Не, че е особено нужно, разбира се.
За пръв път гледах клипа преди няколко дни в Р Македония и първата ми мисъл беше - "е, поредната стъпка от македоно-гръцкия конфликт". Както знаем, той е доста абсурден и изпълнен с употреби на историята. Сега като гледам клипа отново, особено началото, се чудя дали Горазд не е имал нещо по-дълбоко на ум... wishful thinking
Че е стъпка - стъпка е, няма как да не е, дори и да не е било единствената цел.
Но песента е гениална, въпреки всичко и за момента повече не ме интересува - кой как ще я чувства е личен въпрос, но си прав, че сигурно българи и македонци я изживяват малко по-различно (но и според мен това няма значение).
Не мога да си затворя очите, ушите и сърцето, само защото може би точно в този момент песента не е политически коректна от скопско-атински ракурс - ако трябва да съм честен, не ми пука. Песента няма да повлияе съществено на настроенията, но пък удоволствието ми, когато я слушам, е безгранично.
Преди време, около Букурещката среща на НАТО, четох една доста интересна статия на Горазд Чаповски в македонския "Дневник" - за съжаление не мога да открия оригинала (т.е. линк към Дневник), но текстът е възпроизведен тук:
http://forums.vmacedonia.com/f102/gorazd-chapovski-ti-go-vadat-srtseto-ne-ti-davaat-da-iskrvavish-10091/
Текстът е колкото емоционален, толкова и разумен и не би било коректно да бъде разглеждан през призмата на поредното наливане на масло в огъня на спора за името.
Няма политическа коректност, стратегически подбор на речника и прочие, които да забранят на сърцето да "искрвави" и сигурно никога моментът не би бил подходящ за това, доколкото подобни емоции днес, като цяло, са излишни от гледна точка на политическия и обществен прагматизъм, пък, ако щеш, и от гледна точка на личния комфорт.
Въпросът е какво следва от това "искрвуване" и тук вече положението в България и в Македония вече е много различно по ред обективни причини.
Иначе все се надявам и аз, че Горазд има нещо по-дълбоко наум - откак чух за пръв път "Великден", друга от най-добрите им песни :)))
Kъде мога да намеря "Великден"?
Хм, никога не съм бил спец по търсенето и свалянето на музика, но ако я търсиш, да напомня, че следва да търсиш "ВелиГден"! :)
Трябва да проверя в някой архив някъде дали я нямам на мп3 или нещо друго лесноупотребимо, за да мога да ти я пратя.
Браво! Хареса ми много и коментара Ви в блога на Сандо относно черния креп -да, какъв по-силен и красноречив символ на днешна нещастна България?
Ше се радвам, ако хвърлите поглед и върху моите блогове.Между другото, там имам един текст -"Да бъдем добри...", който, мисля, се родее доста с Вашия.
С поздрав:
Димо Райков
dimoraikov.skyrock.com
dimoraikov.blogspot.com
До Беломорие:
Благодаря ти за твоят блог - прекарах два кратки вечери, изучавайки постовете и, особенно, коментариите. Мога да кажа, че ми се (при)отвориха очите по много въпроси.
Имаш в мое лице нов постоянен читател.
А.
PS песента "Беломорие" е действително велико произведение, въплатило болката и страданието на българсия народ. Когато я чух за първи ме побиха тръпки...
Благодаря за добрите думи и на двамата преждекоментирали!
Ще се четем нататък, вярвам! :)
Публикуване на коментар