четвъртък, 10 юли 2014 г.

Деклозиеровият поток

...и Соболевият реактор (или обратното, няма никакво значение)


Държавата България е доказала, че не се чувства комфортно в положение, когато от нея зависи нещо и когато има между какво да избира. Когато за нея има залози от няколко страни, когато е ухажвана или заплашвана или двете едновременно. Когато я искат за съюзник (или доверен слуга, ако съдим по крайния резултат).
България не умее да играе хазарт и със сигурно не може да печели от хазартни ситуации. Посредствена във всичко (това не е задължително да е само лошо), държавата България е посредствен играч – посредствено играе и посредствено губи. България не умее да търси ползи, а късогледството (на елита) й не позволява да вижда силуета на рибата в мътната вода.
България не е Гърция и затова толкова много й завижда.

Това лято Европа отбелязва 100 г. от началото на Първата световна война.

Атентатът в Сараево – популярна илюстрация от епохата

Преди сто години България разумно изчака цяла година, но само за да вземе накрая своето погрешно решение. За сравнение, Румъния изчака две години, взе решение, което първоначално й костваше скъпо, но в крайна сметка й се отблагодари още по-скъпо. Гърция пък изчака три години, за да вземе джакпота, който впоследствие твърде лесно пропиля.

Сега около България отново ухае на рози от недодялани ухажори от близки степи и далечни прерии – и всички са леко уморени, леко изнервени, леко нетърпеливи да консумират това, което явно трябва да е ясно, че им се дължи.

Годината отново е Четиринадесета, над Европа пак е напрегнато - макар, за щастие не и като преди век. България си е все така средно богата страна, в която благодарение на крадливите си до безсрамие управления, вегетира мизерстващ полународ.

И отново вървят септемврийци... пардон - и отново шестват аферисти и контрааферисти, изкупуват, разпродават, кешират, профитират, стресово тестират всинца ни. Самото неизменните жертви народни – безброй, са си все толкова.

Лятното последно десет” с развъртане на потоци и американски реактори, които даже май не са точно американски, неминуемо засилва асоциациите с едно друго лято, отпреди сто без едно лета – т.нар. „Българско лято” на 1915-та, когато тече наддаването, кой ще обещае повече, за да привлече България на своя страна в започналата Европейска война. Летят подаръци, обещания, разчертания по карти, летят и парите на френския търговец Фернан Деклозиер, дал име на цяла афера...

Сега аферите са нещо ежедневно - летят тръби и други летливи неща, лети мирният атом и липсващите му бунища, летят ескадрони и дрони, летят измислени и реални милиарди, най-паче летят едни пари по едни джобове, едни грами по едни канали и едни приказливци по други канали... Летят като градушката, която ни опука битово, летят и не спират да вредят, едри парчета замръзнали политически голи води, способни само да дупчат, не и да градят – град като градушка, не и като градеж.

Как ли пък за миг не се наядоха след всичкото това ояждане? (Нека си се изокам, инак ясно осъзнавам безсмислието и нулевата продуктивност на емоционалния патос, все пак не съм професионален интелектуалец от Портал Култура).

Летучество...

И след Четиринайста идва Петнайста и след летния летеж иде есен, и предстоят отново избори, в разни смисли и разни измерения.

Така, а сега стигаме до поантата по същество.

Изминалите дни доказаха крайно ясно, че властовата абстиненция не се отразява добре на определени лидери, връз чиито широки рамене историята по ирония е стоварила още по-широка отговорност. Както и че смирението и търпението не вървят задължително с натрупването на опит.
Неадекватното поведение на водача на Голямата дясна партия по време на банковия стрес-тест, остави сериозни съмнения за нещо много повече и много по-неприятно от прибързана реч, финансово-икономическа тромавост и белотаджийски опортюнизъм.

Верни или не, съмненията показват и доказват едно – не може да се залага само и изцяло на Голямата дясна партия, тя не заслужава Голямо доверие, Големи надежди и Голям шанс, защото на Голямата партия са й много мънички, т.е. – слаби, и ангелът, и интегритетът, та бая лесно се подава на изкушения...

Затова, преди отново да назначим Голямата дясна партия за главен изпълнител и да я пуснем обратно на обекта отново да гради България, ние, нормалните трезво мислещи нелеви (по българските критерии) хора, в качеството си на миноритарни акционери в инвеститора на проекта, трябва да сме сигурни, че сме си осигурили добър и качествен строителен надзор – онази фигура, която не е нужно да има мускули и да носи по две торби цимент под една мишница, но е жизненоважно да има остър поглед и да се стреми да спазва закона поне от приличие пред Камарата на строителните надзорници със седалище в Брюксел.

Мнозинство на Голямата дясна партия с подкрепата (явна или скрита) на някой от Боянските пълномощници, няма да доведе до нищо добро за общия проект, затова е нужно да бъде назначен надзорник на управлението със сигурен мандат – така че да не може да бъде (лесно) заобиколен и заменен с удобен делови партньор, готов да разпише всичко в строителните книжа срещу поредния транш от хонорара си.

За мен е несъмнено, че в момента такава фигура на желан надзорник може да бъде само и единствено онази причудлива пъстроцветна творческа дружина под името Реформаторски блок.

Да, тази наистина объркана и вътрешно противоречива трупа, в която пърхат червени кукувици, лаборанти протягат костеливи ръце, млади и стари революционери пишат борчески проекти за следващи грантове в долари, докато всички тайно получават многомилионни субсидии в лири с автограф лично от Ердоганя. 
И прочие, и прочие.

Дори всичко да е вярно изцяло (щото частично може и да е), пак бих казал същото – дайте да си ги назначим за надзорник, щото по-добър наоколо няма, а без читав надзорник, общият ни проект ще си остане на равнището на оня гьол край Дунава -  с много разходи и нулев прогрес.

И тук искам да призова всички гнусливи и претенциозни пуритани, свикнали да се докосват само до най-чистото и най-непоквареното измежду чистото и непоквареното в политиката и живота, да помислят дали кукувицата е толкова по-лоша от свинята, дали крайно изнервящият хипарски ляв либерализъм като любима поза на пубери в климактериума е по-страшен от боянския хидроинженерен либерализъм и новия ляво-дясно-народнорепубликански-консерваторо-демократизъм в действие, дали кухите тенекии на интербригадистите, готови да тръгнат още утре да преборят с хаштагове и проекти северноазиатския демон, са по-лоши от пълните джобове на енергийните брокери.

Помислете - когато от нийде взорът надежда не види, може би пък трябва да си сверим надеждомера - дали пък не залагаме твърдо много очаквания и изисквания, дали не сме склонни от близките си да изискваме повече, дори когато сме наясно със скромните им възможности, а в същото време прощаваме грешки на чуждите, само защото и без това не очакваме от тях кой-знае-колко.

Нека дадем шанс на Реформаторския блок и на усилията на говорителя му (малцина усещат с какво се е нагърбил), да бъдем по-снизходителни към пропуските и понякога откровените глупости на тоя или оня пишман революционер, антиклерикал и мултикултуралист, да преглътнем възраженията си към кукувицата, лаборанта в кулисите, празнословните презиращи простолюдието елитаристи, либералния-мартир-енергетик-дето-не-е-ясно-какво-работи-вече-повече-от-две-години, сичкото досаден кандидат-освободител-на-европа-от-северноазиатските-орди и прочие персонажи, които щяха да бъдат крайно комични, ако фактът, че се налага да ги изтърпим на сцената, не беше достатъчна драма сам по себе си.
Бъдете малко по-търпеливи, трезви и склонни да прощавате. Тия работи са отвъд лесните категории и действия в стилистиката Like vs. Unlike.

Да почакаме, да дадем шанс и да стискаме палци, че кандидат-надзорниците ще устискат до октомври, без да си направят сами ритуално харакири за радост на прасетата. Пък ако / когато прекалят с глупостите и се появи по-добър надзорник, тогава бъдете така любезни да игнорирате съобщението ми и се чувствайте свободни да ми се присмеете на воля, както вероятно ще сторя при първа възможност сам.

Дотогава – дано ни оставят поне малко на мира това лято, че от толкова хиперактивност и бутане гушещите се инак прасета ще съборят цялата кочина. 


1 коментар:

Анонимен каза...

Много добър текст от лятото, жалко, че не съм надниквала тук отдавна. А вече е октомври! Въпросът на въпросите е: от каква позиция да се осъществи надзорът - в коалиция с Голямата "дясна" партия или в опозиция? Лично аз не съм привърженик на първата възможност. Очаквам продължение!