Помня ясно лятото на 1998-ма, когато се отбих при приятеля си С. в кабинета му в Министерството на образованието. В същата стая беше и негов колега, който отговаряше за сътрудничеството с българите в Бесарабия и неотдавна се беше върнал от Украйна.
Още с влизането си ми направи впечатление музиката, която
звучеше – нещо хем традиционно, но не съвсем, хем съвременно, но не съвсем, с
текст, от който хем разбирах нещо с руския си на равнище стар зубър, но не
съвсем всичко... Убеден любител на умерената еклектика в музиката, мелодията ме
грабна и веднага попитах „А тези кои са?”.
„Някакви украински емигранти – май във Франция, пеят на
украински” – толкова научих тогава, но на тръгване вече носех в джоба си
драгоценната касетка, която беше надлежно презаписана (ех, времена...) и
върната на любезния първоизточник.
Същото лято лентата се въртя в уокмена ми повече от всичко
друго, но така и не разбрах кои са тези хора - впрочем, благодарение на които
имах пръв пряк досег с украинския език.
Десет години по-късно лентата отдавна вече беше наизустена и
в повечето време почиваше във Вечните ловни полета, пардон – шкафове, на класиката
от музикалната ми младост. Някъде сигур по това време в битието ми се появи
феноменът Ю Тюб, за който в началото даже и не подозирах какви дарове ми е
приготвил.
И така до денят, в който ме осени идеята да потърся старите
си украински приятели в „Тубата”. Обаче как като не знаех за тях нищо, освен че
са „украински емигранти – май във Франция”???
Както се казва, не били компютри, а компоти или, по-точно –
не били точно емигранти, а наследници на емигранти, и не във Франция, а в
Англия.
Открих ги по началото на най-любимата ми песен – (в)Ставайте, козаки...
Всъщност, първите опити не бяха успешни – много казаци,
много ставане из нета... Но в разгара на откривателския си огън, реших да
пробвам и с друго:
Через речку, через хай...
Опа – как ли се пише това на украински – я да пробваме на
латиница, все пак сме в Тубата..
Cherez rechku cherez hai… да добавим и едно ukrainian
song… Хм, май не било rechku,
а richku...
Я! – ето ги, при това на концерт!
След толкова очакване, така
най-накрая се запознах с The Ukrainians – запознайте се и вие, моето чакане си струваше!
А от няколко седмици, благодарение на чудесата на
съвременната онлайн търговия и услугите на Пощата на Н.В., повече от 15 години
след първата ни среща, най-сетне вече имам и съвсем оригинални техни записи.
Наливаймо, братя!
Няма нужда да преразказвам тук историята на The Ukrainians –
всеки желаещ може да я прочете или на собствената
им интернет страница, или в Уикипедия.
Ще отбележа само, че украинското музикално наследство и
личният досег на музикантите със звука на 80-те (и мелахонличната мелодика на The
Smiths) - този така плодовит и любим период в историята на музиката въобще, са
родили комбинация изцяло по мой вкус, дет’ се вика – ‘се едно за мен са я
правили! J
Или както кратко и пределно точно е казал незнайният (между)народен
уикигений:
The Ukrainians are a British band, which plays traditional
Ukrainian music, heavily influenced by western post-punk.
Малко повече може да иска меломанът, обичащ историята и
музиката на Европа!
Тук трябва да спомена изрично кавърите на хитове от епохата,
преведени на украински (с характерния за групата емигрантски акцент) и
изпълнени в украински стил.
Разбира се - Смитс
Но и - Never Mind the
Cossaks, Here’s The Ukrainians! J
И още много чисто украински хитове:
Закачливи
Епични
Драматични
И тъй като всяка
подборка би била несправедлива, затова спирам тук и пожелавам приятен път с Київський Експрес - от Донецк, през Харков, Киiв, та до Лвiв!
2 коментара:
Евала :)
Публикуване на коментар