Татарот, 12.12.2012 11:19:29
Еве го четварто полувреме. Заслужува
Оскар, нели?
Ма, верно си е за Оскар! Найс,
а?!
Набихме им канчетата, показАхме
им кого Обама нарече лидер на Балканите, сега да си ни я вратат бързо
историята, да изтеглят Полувремето и ритуално да изгорят лентата на Каменния
мост, след което да вадят тефтерите и да записват що е туй добросъседство и има
ли то почва около Осогово.
И, за да няма грешка в комуникацията
- няма и седмица по-късно отново плеснахме
с ръце и се прегърнахме с братята андарти.
В частност – с внука на Пенелопи
Делта, „възпяла” гръцката „македонска
борба”, включая коварния й враг, ениджевардарското „чудовище” Апостол
Петков.
Ептен найс, а?!
Филики етерия, та дрънка.
 |
| Епимено! |
Чакам с нетърпение следващото съвместно
заседание на българското и гръцкото правителства догодина.
Може да е изнесено на остров
Трикери например.
Да дадем чуден пример за
добросъседство, като направим съвместно честване на 100 г. от Междусъюзническата
война.
Междувременно букефалите ще
подпишат договора за добросъседство, ако може на чист български, в който ще
запишем, че признават всичко за признаване, задължават се да въведат цензура над
публичното говорене по отношение на България и дължат по 10 кв.км от територията
си като неустойка за всяка антибългарска статия и за всеки 10 минути
антибългарска кинематография.
После вадим изпълнителен лист от
брюкселския районен съд и ги дебнем и подпукваме със съдия-изпълнител, всеки
път като стъпят накриво.
Низ раята цари усещане за справедливо
възмездие. Откъслечни и приглушени са гласовете, неразбиращи
историческият поврат.
Оттатък – същото (измамно) усещане
за справедливост, само че в гнева и разочарованието. Добре пак, че и там има остатъци нормалност.
Четвърто полувреме беше кратко и безспорно
ефектно, но няма да е последното.
Следващите сигурно ще са доста
по-скучни.
В тях шавливата лепотица Убавка* ще
продължи да се цупи, че ревнивият й отколешен ухажор Ганчо** не проявява разбиране към поредната й
забежка и вместо да я подкрепя и насърчава, й върти шамари. А той ще продължи след
всяка плесница да се чуди защо от шамарите тя не почва да го обича - както
някога, когато трендафил цвеке пагяше, Милице, край чичовото (пардон – вече прадядовото) градинче...
И така до следващия край на
света***...
* Убавка – нарицателното име на персонаж - македонка от сръбски
телевизионни скечове, чието име не помня, с участие по сценарий на едни и същи
типологизирани представители на всяка от народностите в бивша Югославия;
** Ганчовци – подигравателно нарицателно във Вардарска Македония по
време на българското управление през Втората световна война спрямо българите,
особено тези от Източна България.
*** или докато не дойде албанският съдия-изпълнител да разтури седянката...
*** или докато не дойде албанският съдия-изпълнител да разтури седянката...
5 коментара:
Беломоре,
Това, което се случи за мен е по-добре от 20 години нищо. Първото правителство, което направи радикална промяна в безмислената политика на бащинство към Македония. И да, точно така, показахме им. След като няма ефект от политиката на въздържание, ще има невъздържание.
Ако имаш критики - чудесно. По-хубаво е да имаш контрапредложения, но гледам - нямаш.
За (контра)предложения - виж в коментарната част на предходното писание.
Поддържам становището си.
20 г. не беше съвсем нищо, беше иди-ми-дойди-ми.
Ту сме незаинтересовани, ту се аха-аха да се бакнем, ту нещо по средата.
Но в тая тема "нищо" няма, по-точно - и "нищото" значи нещо.
Не казвам, че политиката дотук е била читава (ич даже), то въобще нямаше систематизирана такава, сега продължаваме в абсолютно същия дух.
Теория на организирания хаос, нещо като стратегията на Пенев (старши).
Изпуцахме халосните патрони, сега какво...
Беломоре,
За много години!
Сега идват ред на реалностите. Македония е млада държава, чиято идентичност и в бъдеще ще продължи да се основава върху "малцинства" в съседните държави и история. Това я прави геополитически противник на България, независимо дали искаме или не. От четирите си съседа Македония поддържа най-безпроблемни отношения със Сърбия и ние трябва да се замислим какво ще означава това в ЕС. Македония не може да бъде в близките 25 години приятел или съюзник на България и затова към нея трябва да се отнасяме с твърдост - на Вардара разбират само от тази музика. Другото за тях е слабост. Според мен е крайно време да престанем и със сантименталностите спрямо Скопие. Каквото било - било, но сиренето е с пари.
За много години!
Именно за реалностите говоря и аз, но - факт - в опит да ги съчетая със сантимента (не сантименталностите, доколкото има разлика), защото за мен още е жив.
Съгласен съм с повечето от доводите ти, а именно:
- преферциалните отношения между Скопие и Белград ще се запазят каквото и да си говорим / правим;
- всичко извън тоягата край Вардар се приема за слабост и мълчаливо признание на тезите им;
- сиренето е с пари (въпреки че дори и в ценообразуването място за някоя друга сантименталност като форма на пазарна прИмоция винаги остава).
Но, според мен, от това не следва:
- одобрение за конкретиката в действията от наша страна, които бяха отиграни (пак според мен) доста левашки, дори "лебедарски" по футболната терминология на детството ми; в частност за:
- съмнителната прецизност във формулирането на оплакванията, исканията и очакванията ни, вкл. и за вътрешна употреба - общественото мнение у нас също доста успешно и целенасочено се моделира в определена посока;
- показната близост с Гърция - нямам нищо против самата близост, но има граници, които не следва да бъдат преминавани лесно. Продължавам да недоумявам какво получаваме насреща от гърците, досега дори и едно неофициално рамо за нашите исторически тези не сме получили. Да видим колко ще отворят и Маказа напролет...
Не разбирам и дезинтересирането от албанския фактор, интерес от сътрудничеството с който имаме по много причини, вкл. и съвсем извън скопските состойби.
С лека носталгия си спомням за времената, когато Арбен Джафери веднъж годишно идваше в София и беше посрещан на Дондуков като драг гост от Костов...
Далеч по-респектиращо (а и влудяващо) за букефалите би било показното "добросъседство" с албанците от всякакъв вид, отколкото с гърците.
Здравей Беломоре,
Няколко уточнения и към моя, и към твоя постинг.
1. Джафери и Л. Георгиевски идваха в София и отношенията се подобряваха благодарение и на това, че контактите с двамата бяха разработени доста преди това от институции, които в последните четири-пет години са обект на обществен показ и закон /Закон за достъп и разкриване.../. Фактът на нормалност на такива действия е почти еретичен в българското обществено пространство.
2. В момента има ситуация на компроматна зависимост между албанците и Н.Г., поради което главният букефал компенсира на изток и на юг, но не предприема нищо на запад. Така че, патовата ситуация по т. 1 съчетана с липсата на интерес, за койти пиша в т. 2, обяснява поведението на албанците.
3. Прав си, че вероятно не получаваме нищо насреща от Гърция. Същевременно не виждам какво печелим от отварянето на Маказа. От отварянето на Илинден и Златоград - да, но Маказа? ГКПП не могат да бъдат съдържанието на нашите отношения с Гърция, които се доминират от по-важен фактор - ползването на води от Струма и Места.
4. Общественото мнение у нас винаги се е моделирало, но в този случай не беше и трудно - в България имаше вече натрупано чувство на неудовлетворение от българската политика на пасивност спрямо скопските провокации и простащина във външната политика.
5. Действиято може и да бяха отиграни левашки, но бяха отиграни. Следващият път по-добре. Важно е да има движение в правилната посока.
6. Според мен сантиментът ни вреди. Сантиментът трябва да е поне малко двустранен. Аз не усещам двустранност дори сред обикновените хора - усещам злоба от частичното осъзнаване на истината и завист от членството в ЕС и НАТО /и те го възприемат като панацея/. Против сантимента като ценообразуващ фактор против нямам - приветствам :)
Публикуване на коментар