Радлери ІІІ (и последно, закле’амсе!)

Утре е първият от Горещниците, та ако не напиша това днес, няма за кога.

Метнах се преди месец и кусур до Алба Булгарика, по-известен днес като Белград. Край Дунав и Сава е екстра, а Лайбах са си все така велики, включително и когато музиката им става филмова, но за това – някой друг път (или по-скоро мало сутра).

Та, шетам се по Кнеза-Михайлова, жега као и данас, па ща да видим – Jelen Pivo са пуснали грейпфрутова бира. Споменът за люблянския Унион нахлува във вкусовите ми рецептори, бам, давай да видим колко можем отнесе набързо за един следобед, вóзи Мишко!

Добро е Jéленчето, добро е, а грейпфрутът си пасва на бирата като масон, завършил в Симеоново, на независима съдебна система!

Връщам се от Сава край Перловската и пак, също като преди година се гнетя и си викам – добре, де, защо там, така, разнообразие, пък тук всичко така, по-бавно и плахо някакси... Буквално след два дена се залоствам в тетриса на (да бъдем актуални с датата и събитията) Площада-пред-Бастилията-наричан-още-Орлов-мост и пак ща да видим – стои пред мен горд камион на Каменица, а на камиона – реклама на Kamenitza Fresh лимон... и грейпфрут!

Оле!

Следват degustatio ad momentum и констатацията, че грейпфрутовата Каменица също е добра, определено по-добра от лимоновата си сестрица, което донякъде неизбежно с оглед особеностите на грейпфрута, посочени по-горе.

След утихването на първоначалния потребителски ентусиазъм решавам да подходя  научно и правя сравнителен анализ без особено смислена цел и каквито и да било заключения.

За пълнота на изложението дотук:

Припомням си умилението пред пионерското в Каменица, нооо... конкуренцията не спи и от Заарата отвръщат на удара!

Поздравявам Загорка за новаторството, но Fusion определено няма да стане моята лятна бира. Сладостта и преобладаващият вкус на бяло вино ме карат от само себе си да заключа, че ако искам вкус на бяло вино, просто ще си сипя бяло вино!

Но това по-никакъв начин не значи, че Фюжънът не е добър, опитайте - въпрос на вкус!

И точно когато си казах – ОК, дотук добре, една година по-късно - к’вото е, т’ва е и е баш супер и фино, от Шумен ме довършиха softly с два премерени удара.

И двете са добри, но портокалът ми е поне една идея по-сладък от необходимото, затова за пореден път залагам на грейпфрута и, написвайки това, веднага се стрелвам към хладилника, където ме чака един!

Да обобщим - изборът е тук, шофьори и нешофьори, при това – обилен, жегата също е тук и обилна, затова...

Рад(лер)вайте се, за едно свежо и весело лято!